Не се ли страхуваше, че може да не се харесате със сина на Нели (Иво, от връзката й с Иво Карамански - б. а.)? Никога не съм имал проблеми с любовта. Усещането е строго индивидуално и не зависи от материално положение, биология и от каквото и да било друго. Няма да се държа с теб по определен начин, защото еди-какво си. Това са пълни глупости за мен. Още преди да създадем семейство, отношенията между мен и Иво се бяха получили. Нели не е криела, че за нея това е била една от сериозните индикации, че може да поеме риска да бъдем заедно. Е, доказателствата са налице. Иво ми е син.

Кефи ли те, гордееш ли се с него? Рядко ще срещнеш родител, безкрайно доволен от своя тийнейджър, но като цяло - да. Иво е много свестен и не е лош... Макар да не вярвам, че има лоши хора. Има объркани. Изградили сме с майка му отношения на доверие помежду ни. Сто процента си има някакви тайни. Дори понякога споря с Нели, че всеки има право на лично пространство. Ако можеш, досещай се, не може всичко да ти казва. Но основно съвети търси от нас. Мисля, че това е достатъчно.

Четох за теб в интернет, че не можеш да понасяш дете да страда. Да не е свързано с травма от детството? Слава богу, не. Просто така съм си роден. Веднъж четох в един вестник за детенце от Пловдив, на което майката има втори брак с руснак, който пиел и го биел непрекъснато. Детето избягало от къщи, живеело до някакво дърво и било супердоволно, че съседите му занесли одеяла, за да не мръзне. Това нещо така ме покърти, че ревах като животно. Случаите с насилие над деца са единствените, в които ме избива на ярост и съм способен дори на жестокост. Ако въпросният руснак ми беше попаднал тогава пред очите, просто не искам да мисля какво бих могъл да му направя. Защото аз също съм човек, в мен дремят много сериозни демони и те могат да бъдат извадени точно от такива неща. Склонен съм да направя зверски гадости на човек, посегнал на дете. Мога да бъда много зъл. Знам го, защото съм се виждал такъв. Добре, че се е разминало без последствия. Не искам да влизам в подробности, но има вулкани в мен и гледам да ги поддържам хладни.

Дай да поговорим за нещо положително. Виж как ти тръгна и в киното, и в телевизията! Да, не се оплаквам от рейтинг. Силно вярвам, че късмета трябва да си го повикаш. В онзи изключително грозен и гаден момент, в който бях изпаднал преди 3 години, имаше два пътя. Единият - да седна и да обвинявам целия свят за световната криза, как тия ме предадоха, как ония не знам какво ми направиха... Това е безсмислено. А го правят адски много хора и не могат да разберат, че изобщо не е вариант, а само начин да си намериш оправдание защо си неуспял и нещастен. Малко по малко започнах да си копая някакви неща. Като копаеш от едната страна, от другата по-лесно ще те достигнат. Случи се филмът „Тилт“. Осем години след като бях завършил Театралната академия и след спорадични участия в чужди ленти.

И беше започнал да се чудиш дали ще си вадиш хляба с тази професия. Ами не, никога не съм се чудил. За да не чакам някой да ме открие цял живот, просто започнах да движа собствен проект за филм и мисля, че ще се получи хубав. Но заради всичко, което ми се случи от „Тилт“ насам, вече трета година почти не съм бутвал този проект. Буквално казано, братя Чучкови ме откриха за българската кино- и телевизионна сцена („Тилт“), после дойде поканата за „Под прикритие“. Между снимките на двете продукции снимах в „Миграцията на паламуда“ и така. Имам индикации и за нови проекти, но все още не мога да кажа нещо конкретно. В момента продължава да ме занимава „Под прикритие“, моят герой Косъма е още жив. Най-вероятно скоро ще започна репетиции в театър - не съм играл на сцена от 5 години. Преподавам и в една частна школа на 15 изключително талантливи деца. За съжаление не ми стигат време и енергия да направя нещо и с музиката. След първия ми самостоятелен сингъл на Среброто след ерата Мангасарян киното ме глътна и не ми остава време за друго.

Играеш все отрицателни герои. Правил ли си в живота нещо извън нормите? Нищо, което да е много осъдително. Не съм откраднал, не съм убил, не съм прецакал никого, нямам никакви угризения. Ако съм имал общ път с някого и пътят ни се е разделил, когато ме питат за него, казвам само хубавите и положителните неща, които сме преживели. Другото за мен е излишно. Не мога да разбера хората, които хвърлят кал по другите. Някои дори си изкарват хляба с това. Може би имат някакво обяснение, но аз не съм бил и не смятам да бъда такъв. Може би затова почти не се сещам да съм чел нещо гадно за мен. Само някои неща, които будят смях и истински ме развеселяват.

Примерно какво. Не се ровя из интернет, но исках да видя нещо за „Миграцията на паламуда“ покрай премиерата на филма и попаднах на информация, че съм бил страшна скръндза и съм цепел стотинката на две по заведения. Много се смяхме с Нели, защото ние сме от типа хора, които предпочитат да си стоят вкъщи. За четири години сме излезли сигурно два пъти. Но иначе е готино, защото е като в комикс. Ставаш някакъв герой в измислени истории, които по никакъв начин не те касаят. Затова не може и да ме обидят. Ако пишещият е взел за това нещо 50 лв. хонорар, жив и здрав, дано да се е нахранил.

Абе ти си зодия Телец, а Телците са пестеливи. Честно да ти кажа, през изминалите 4 години в 80% от случаите никак не съм бил пестелив. Правили сме с Нели абсолютно необосновани разходи. Нито му е било времето, нито мястото. Ако съм бил суперстриктен, половината от хубавите неща, които ни заобикалят, нямаше да ги има. Така че не съм от най-разумните, но се стремя да бъда. Все пак съм глава на някаква - как да я нарека - социална единица и се налага да не мисля за себе си.