Кажи ми сега за готвенето. В „Черешката на тортата“ очарова жените с кулинарните си умения. Какво да ти кажа, аз си готвя от години. Обаче вкъщи основно готви Нели. И то не защото нямам време или не искам, а защото го прави изключително добре. Има си философия за готвенето, защо, кое и как...

Е, да, тя ви храни изключително здравословно. Всички вкъщи сме за здравословното хранене. Ако се отнасяш неглиже към храната си, означава, че се отнасяш така и към себе си. Не може да се тъпчеш с боклуци и да очакваш да си добре. Вървя по улиците и виждам как някакви хора ядат питка хляб, в която кой знае какво има. Както пеят хипхопърчетата от група „Логопед“, „с напълно неясен произход съм като кренвирш“. За съжаление 80% от нещата, които приемаме като храна, просто не стават за ядене.

И вие ядете 20-те процента, които стават? Опитваме се. Купуваме зеленчуци и плодове от наши близки. Имам откъде да купувам и месо, за което съм получил уверение, че е окей. Но крайната ми цел е на двата декара, които имаме, да направя министопанство. Дядо ми, на когото съм кръстен, е изключителен градинар и овощар и покрай него от дете обичам да се ровя в градината. Разбира се, без да ставам параноик на тази тема. Параноята ще те унищожи по-бързо от всякакви други отрови.

Защо вече не приемаш приятелства във фейсбук? Защото имало лимит до 5000, а моите са 5190 - не знам как са станали. Имам приятели от фейсбук, с които вече искам да се видим. Те са ме питали нещо, аз съм им отговорил, намерили сме общи теми, общуваме си. Същевременно пътувам често и се срещам с адски много хора. Спират ме, понякога имам време само да се снимаме и да им дам един подпис, дето не знам за какво им е. Но нерядко се случва и да си поговорим.

Значи, не се вземаш насериозно? Да се взема насериозно за това, че съм известен? Който го е направил, предполагам, е дошъл момент, когато е разбрал, че нещо се е объркал. Човек просто трябва да умее да отсява. Вземам се насериозно примерно като преподавател, доставя ми удоволствие да преподавам. Уча заедно с децата, но след като всяка събота идват и отделят по пет часа от времето си, вместо да играят на компютри или да правят каквото там правят, и след като никой досега не е напуснал класа, явно, нещата ни се получават. А всичките са между 16 и 18-годишни. Но най-сериозното нещо, което ми се е случило досега, е, че съм щастлив. Затова, ако мога да се взема насериозно, значи съм се взел много насериозно.