Жан Дюжарден от Луната
Дюжарден е на 39 години, има 23 филма зад гърба си и е звезда в родната Франция.
Ирина Иванова 09 May 2012
Дюжарден е на 39 години, има 23 филма зад гърба си и е звезда в родната Франция. Светът обаче се запозна с него едва ли не на червения килим пред „Кодак Тиътър“ броени часове преди да поеме в ръце първия си „Оскар“ за ролята си в черно-белия ням филм „Артистът“ на режисьора Мишел Хазнавичус. Къде сме гледали толкова време?!
Казват му „френския Джордж Клуни“, защото е красавец с комедиен талант и лесно може да превключи от едната роля в другата. И защото притежава старомодния талант да изглежда добре в костюм. Това, което различава Дюжарден от Джордж, е, че французинът има семейство, три деца и не се изживява като секссимвол. Засега.
Жан произлиза от средностатистическо семейство от парижко предградие. Като ученик страдал от диспраксия – неврологично заболяване, подобно на дислексията. Много трудно се научил да чете и все не уцелвал при писане редовете в тетрадката, а пишел между тях. Освен това бил изключително бавен, разсеян и непрекъснато зяпал през прозореца, поради което съучениците му го наричали Жан от Луната. Родителите му непрекъснато го водели на всевъзможни психиатри. „Това беше кошмарен период в моя живот. Една вечер чух нашите да си говорят тихо и мама с отчаян глас попита татко: Какво ще правим с него?!“ - разказва актьорът. След тази вечер той приел ролята на клоун и в училище, и у дома - за да избяга от кошмарите на реалността и да развеселява майка си.
След училище Жан заедно с няколко приятели прави кабаретно шоу, с което обикалят нощните локали на Париж. Имитират известни актьори, правят гегове, разказват смешки и това продължава години наред. Междувременно Дюжарден има връзка с актрисата Гаел, която му ражда две момчета – Симон и Жан. Актьорът никога не е бил амбициозен, но съдбата си знаела работата.
Един ден той отива на кастинг за телевизионния сериал „Момче, момиче“ и печели главната роля. Освен че благодарение на този сериал получава първите си порции слава, на снимачната площадка Жан среща настоящата си съпруга Александра Лами – актриса, с две години по-голяма от него и с дете от предишна връзка. По това време и двамата вече са свободни и скоро заживяват заедно, като и трите им деца остават при тях. „Ролите ни във филма бяха абсолютното клише – аз бях мачо, а тя – глуповата блондинка. И така от клише на клише се влюбихме“, казва актьорът.
Звездата на Жан изгрява с филма Brice The Nice, където играе изрусен блондин сърфист. Филмът печели 50 млн. и се превръща в абсолютен блокбастър във Франция. След това идва знаменателната среща на Дюжарден с режисьора Мишел Хазнавичус – французин от латвийски произход, който го кани за главна роля в свой филм, пародия на Джеймс Бонд. Отново касов хит. По време на снимките на този филм Хазнавичус споделя с Жан: „Много искам да направя ням филм.“ „А аз много искам да летя до Луната“, изсмива му се в отговор Дюжарден. „Да знаеш, че ти ще участваш в него“, казва му режисьорът.
Дюжарден обожава старите холивудски филми от 20-те години на миналия век. Любими са му Джин Кели и филмът „Аз пея в дъжда“. Актьорът признава, че обича да танцува и че ако за нещо става в този живот, то е да накара едно момиче да стане и да танцува. „Мисля, че мъжете от моето поколение твърде рядко се сещат да го правят.“ Дългият опит в пародиите и имитациите помага изключително на Дюжарден. Когато става ясно, че Хазнавичус все пак наистина ще снима черно-бял и ням филм и прави пробни снимки на Жан, режисьорът е поразен: „Жан танцуваше степ като Фред Астер, като Джин Кели, а не като съвременен актьор, който току-що се е научил да танцува степ. Нямаше друг актьор за моя филм освен Дюжарден.“
В „Артистът“ Жан изпълнява ролята на Джордж Валентин - актьор звезда от нямото кино, който не може да се приспособи към звуковите филми, които завладяват света в началото на 30-те. Партньорка му е съпругата на Хазнавичус Беренис Бежо – страстна мацка с аржентинска кръв, която говори много, бързо и високо. И всъщност именно на Дюжарден принадлежи смешката: „Аз знам защо Мишел направи ням филм. Много просто – за да накара жена си най-после да млъкне.“ Работата е там, че Беренис „млъкнала“ само за зрителите в киносалоните, а на снимачната площадка продължавала да си говори много, високо и бързо.
До този момент няколко френски филма са печелили „Оскар“, но само в категорията „най-добър чуждоезичен филм“. „Артистът“ е първият френски филм, който печели статуетки в основните категории, а Дюжарден е едва вторият французин (след Марион Котияр) от много-много време насам, спечелил академичната награда за най-добра главна роля.
Всички са убедени, че сега Жан ще се „продаде“ на Холивуд, но за него това е пълен абсурд.„Неее, аз съм парижанин и французите ще побеснеят, ако замина. Е, поне се надявам да побеснеят“, казва той, макар да признава, че все пак смята да понаучи английски, понеже не иска да се чувства като пълен идиот на следващата „Оскар“ церемония.
Казват му „френския Джордж Клуни“, защото е красавец с комедиен талант и лесно може да превключи от едната роля в другата. И защото притежава старомодния талант да изглежда добре в костюм. Това, което различава Дюжарден от Джордж, е, че французинът има семейство, три деца и не се изживява като секссимвол. Засега.
Жан произлиза от средностатистическо семейство от парижко предградие. Като ученик страдал от диспраксия – неврологично заболяване, подобно на дислексията. Много трудно се научил да чете и все не уцелвал при писане редовете в тетрадката, а пишел между тях. Освен това бил изключително бавен, разсеян и непрекъснато зяпал през прозореца, поради което съучениците му го наричали Жан от Луната. Родителите му непрекъснато го водели на всевъзможни психиатри. „Това беше кошмарен период в моя живот. Една вечер чух нашите да си говорят тихо и мама с отчаян глас попита татко: Какво ще правим с него?!“ - разказва актьорът. След тази вечер той приел ролята на клоун и в училище, и у дома - за да избяга от кошмарите на реалността и да развеселява майка си.
След училище Жан заедно с няколко приятели прави кабаретно шоу, с което обикалят нощните локали на Париж. Имитират известни актьори, правят гегове, разказват смешки и това продължава години наред. Междувременно Дюжарден има връзка с актрисата Гаел, която му ражда две момчета – Симон и Жан. Актьорът никога не е бил амбициозен, но съдбата си знаела работата.
Един ден той отива на кастинг за телевизионния сериал „Момче, момиче“ и печели главната роля. Освен че благодарение на този сериал получава първите си порции слава, на снимачната площадка Жан среща настоящата си съпруга Александра Лами – актриса, с две години по-голяма от него и с дете от предишна връзка. По това време и двамата вече са свободни и скоро заживяват заедно, като и трите им деца остават при тях. „Ролите ни във филма бяха абсолютното клише – аз бях мачо, а тя – глуповата блондинка. И така от клише на клише се влюбихме“, казва актьорът.
Звездата на Жан изгрява с филма Brice The Nice, където играе изрусен блондин сърфист. Филмът печели 50 млн. и се превръща в абсолютен блокбастър във Франция. След това идва знаменателната среща на Дюжарден с режисьора Мишел Хазнавичус – французин от латвийски произход, който го кани за главна роля в свой филм, пародия на Джеймс Бонд. Отново касов хит. По време на снимките на този филм Хазнавичус споделя с Жан: „Много искам да направя ням филм.“ „А аз много искам да летя до Луната“, изсмива му се в отговор Дюжарден. „Да знаеш, че ти ще участваш в него“, казва му режисьорът.
Дюжарден обожава старите холивудски филми от 20-те години на миналия век. Любими са му Джин Кели и филмът „Аз пея в дъжда“. Актьорът признава, че обича да танцува и че ако за нещо става в този живот, то е да накара едно момиче да стане и да танцува. „Мисля, че мъжете от моето поколение твърде рядко се сещат да го правят.“ Дългият опит в пародиите и имитациите помага изключително на Дюжарден. Когато става ясно, че Хазнавичус все пак наистина ще снима черно-бял и ням филм и прави пробни снимки на Жан, режисьорът е поразен: „Жан танцуваше степ като Фред Астер, като Джин Кели, а не като съвременен актьор, който току-що се е научил да танцува степ. Нямаше друг актьор за моя филм освен Дюжарден.“
В „Артистът“ Жан изпълнява ролята на Джордж Валентин - актьор звезда от нямото кино, който не може да се приспособи към звуковите филми, които завладяват света в началото на 30-те. Партньорка му е съпругата на Хазнавичус Беренис Бежо – страстна мацка с аржентинска кръв, която говори много, бързо и високо. И всъщност именно на Дюжарден принадлежи смешката: „Аз знам защо Мишел направи ням филм. Много просто – за да накара жена си най-после да млъкне.“ Работата е там, че Беренис „млъкнала“ само за зрителите в киносалоните, а на снимачната площадка продължавала да си говори много, високо и бързо.
До този момент няколко френски филма са печелили „Оскар“, но само в категорията „най-добър чуждоезичен филм“. „Артистът“ е първият френски филм, който печели статуетки в основните категории, а Дюжарден е едва вторият французин (след Марион Котияр) от много-много време насам, спечелил академичната награда за най-добра главна роля.
Всички са убедени, че сега Жан ще се „продаде“ на Холивуд, но за него това е пълен абсурд.„Неее, аз съм парижанин и французите ще побеснеят, ако замина. Е, поне се надявам да побеснеят“, казва той, макар да признава, че все пак смята да понаучи английски, понеже не иска да се чувства като пълен идиот на следващата „Оскар“ церемония.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
МОЖЕ ДА ВИ ХАРЕСА