В последните три години Весела се снима в главната роля на четири български филма - "Лист отбрулен", "Шантав ден", "Мила от Марс" и "Откраднати очи", като за последния получи наградата Silver George за най-добра женска роля на тазгодишния Московски кинофестивал. През февруари 2006 г. Весела Казакова заминава за Берлин и ще бъде първата българска актриса, участвала в програмата Shooting Stars на Берлинския филмов фестивал.

 

 

Провеждам го заради унгарския филм "Прима Примавера", който ще снимам през пролетта. Там играя елитна проститутка и трябва да направя хубаво женско тяло, изобщо да стана сочна. Лошото е, че аз много бързо горя това, което приемам като храна, и за две-три седмици съм напълняла само с 400 грама. Оказа се, че за да напълнея, трябва да се тъпча с храна, богата на въглехидрати - ориз, картофи, плодове също и със сирене, мляко, кашкавал заради мазнините.

 

 

Изчетох доста книги. После съставихме програмата с моята фитнес инструкторка. Оказа се, че само със сандвичи не става. Затова сега гледам на обяд да си взема някакви кюфтета с ръжен хляб и салата например и задължително да седна някъде, за да ям. Освен това отказах цигарите и твърдия алкохол , пия само по чаша червено вино понякога. Изобщо много здравословен живот водя.

 

 

Почти всеки ден съм на уроци, а това е един от най-трудните езици. Искам да усвоя толкова добре репликите си, че да не мисля какво казвам. А аз съм в главна роля, т.е. имам много реплики.

 

Играеш проститутка. Прави ли някакви проучвания за ролята?

Ходих в няколко стриптийз-бара, но разбрах, че това изобщо няма да ми свърши работа, защото моята героиня не е стриптийзьорка, а луксозна проститутка. За нея обаче животът е лъжа, няма думи или хора, в които да вярва. Моят начин на живот няма нищо общо с нейния, но не мисля, че ще ми е много трудно да я изиграя. Важното е да направя много, ама много хубаво тяло. А това ще стане само с фитнес и ядене.

Хубавото тяло ли е ключът ти към ролята?

Да. Освен това - дрехите, в които ще бъда облечена, походката. Всички тези неща са много важни за актьора, особено в киното. Моята героиня има много високо женско самочувствие. Онова самочувствие, което притежават жените, които знаят как да "работят" мъжа.

Ти ми каза, че си изцяло обсебена от новата си театрална роля, но като те слушам, май повече си обсебена от проститутката.

Ами всъщност двете си приличат. Представлението, което правя в момента, се нарича Nightsongs и ще го играем в Хамбара. Петър Стойчев е режисьор, а играем аз, Антони Райжеков и Божидар Попчев. Пиесата е за една жена, нейния мъж и любовника й.

На теб случвали ли са ти се такива любовни триъгълници?

Да, но не точно. Едно е да имаш мъж и любовник, друго е просто да се забавляваш, без да си кой знае колко обвързана с който и да е от двамата. Обаче ако направя добре тази роля в Nightsongs, вече ще знам, че ще се справя и с проститутката в унгарския филм. Тази моя героиня в пиесата е такава истерична и непрекъснато дърдори, много работя върху външните неща и при нея - върху интонациите, вадя едни такива неочаквани звуци. Тази роля ще ми е много полезна за филма, защото има един танц върху бара, който ще изпълня с моя любовник.

Каква зодия си?

Рак, но с асцендент Близнаци и с много Марс в целия хороскоп. И силни влияния на Телец, откъдето идва прагматизмът ми. Всъщност не съм сигурна, че съм прагматична, но не съм разсеяна.

Амбициозна ли си?

По-скоро съм отговорна, без да съм нахална.

А изпадаш ли в депресии?

Моята депресия е ужасна. Затварям се, не говоря с никого, не правя нищо и буквално ми идва да си тегля един куршум. Наистина. Най-често се случва след период на емоционален пик, през който съм правила много неща и изведнъж идва един ден, в който всичко се обръща с главата надолу още от сутринта. Между другото, тази сутрин ми беше подобна. Ето например, идвайки насам за интервюто, ми падна някаква част от колата. Изобщо не разбрах какво падна, продължих да карам, после си ударих пръста, потече ми кръв...

Ако продължава така да се трупа, със сигурност довечера ще съм напълно депресирана, ще седя и ще мълча с часове. Усмивките на хората ще ми се струват абсолютно фалшиви и всичко, което правя, ще ми изглежда безсмислено.

Как излизаш от тези състояния?

С инат. Казвам си "Майната му! Аз съм достоен човек, има за какво да живея!" Карам на "Майната му!" известно време, докато един ден виждам, че всичко е минало, останало е зад мен. Работата също много лекува. Когато работиш, нямаш време много да му мислиш, а вечерта просто оставаш с приятели и изпиваш една чаша червено вино. Това ми е рецептата - инат и работа.

...и чаша червено вино. А имаш ли много приятели?

Не знам дали са много, но са готини. Не са актьори, а хора, с които се познаваме много отдавна и много добре. Те са видели всичките ми страни, и приятните, и неприятните ми лица. Защото човек не е само един.

Срещнала ли си голямата любов?

Всеки път си мисля, че съм я срещнала и всеки път, като я изпусна, виждам, че не е била тя. Но винаги ми се иска това, което изживявам в момента, тъкмо то да е голямата любов. Всичките ми връзки до този момент са били страхотни - за мен, за човека отсреща, за времето, в което сме били заедно, и за живота ни поотделно.

Сега имаш ли връзка?

Не. Имам само някакви мимолетни преживявания.

Какво може да те впечатли в един мъж?

Това, че е мъж. Мъжкарството за мен е най-вече във възгледа за живота, в характера. Да знае какво иска, какво прави, да не манипулира. Просто да е спокоен и да върви напред. Да е уравновесен и в същото време да не е скучен. Мисля, че това няма много общо с възрастта. Някои и на петнайсет години са мъже.

Срещала ли си такъв мъж? Истински?

Вальо Ганев е такъв мъж.

Позволявала ли си някога някой мъж да се грижи за теб?

Не, не съм се глезила. По-скоро е имало мъже, на които съм разчитала. Всяка жена има нужда някой да я хване за ръката, да я прегърне, да усети тя, че има опора. И този някой трябва да й даде тази опора честно и чисто.

В смисъл - без изневери...

О, това за изневярата е много глупаво нещо. Според мен всеки е свободен да зарежда живота си от различни източници. Около един човек има много свободни места и аз не мога да ги заема всичките, но знам, че никой не може да заеме моето. Знам много добре мястото си в живота на мъжа, с когото съм. И знам, че между нас има нещо много истинско и много готино и ние можем да си го изчерпим до край, а после...

Сама ли живееш сега?

Живея с баща си някъде от десет години. Но си имам едно таванче на два етажа, боядисано в оранжево, розово, жълто и червено. Приятели избираха цветовете.

Какво правиш вечер?

Понякога се прибирам, понякога излизам, предпочитам баровете, не дискотеките. Остарях за дискотеки.

Притеснява ли те, когато трябва да се снимаш гола?

Ще излъжа, ако ти кажа, че не ме притеснява. Но аз все пак съм изцяло в ролята, т. е. не съм аз. И хората на снимачната площадка много се респектират от това. Няма го воайорския момент. Пък и тези мъже колко голи жени са видели! Не е кой знае какво да се съблечеш. То не е като да се снимаш за "Плейбой". Между другото, това е роля, която винаги ще отказвам. Гола за "Плейбой"? Абсурд!

Родителите ти имат ли нещо общо с театъра и киното?

Майка ми беше актриса. Тя почина, докато ние със сестра ми учехме в НАТФИЗ. Когато майка ми вървеше из улиците, всички се обръщаха след нея. И беше страшно талантлива, обаче си заряза професията, защото направи избор - реши да ни се отдаде на нас, трите. Много силна жена, много красива, горда, весела. Тя беше бохем. Ако има два лева, ще отиде в скъпо заведение и ще си поръча едно кафе за два лева. Ние и трите много искаме поне нещо да имаме от нея, а нито една от нас не може да й стъпи на малкия пръст.

Трудно ли преживя загубата й?

Не съм я преживяла. Аз мисля, че колкото повече пораства един човек, толкова повече си дава сметка за избора, който са направили неговите родители и толкова повече започва да ги цени и да ги разбира. И мисля, че с годините липсата на родителя, който си загубил, става все по-голяма и детето трупа все повече и повече вина.

Защо вина?

Защото разбираш, че този човек си е посветил двайсет години от живота на теб и си е дал всичко, ама всичко. И никога не ти е наливал насила възпитание в главата, а всичко е правил с огромно търпение, желание и ти е давал най-важното - лична свобода. И в същото време ние трите сме научени на дисциплина и на всичко, но без наставления, а някак между другото. Майка ми правеше всичко щедро, с едър жест и затова си отиде така изведнъж. Трудно е да си представиш такива хора да остареят. Те както вървят, падат и ...това е.

Ти някога би ли направила такава жертва заради семейството и децата си? Да зарежеш работата си, която обичаш? Оправдана ли е подобна жертва, според теб?

Майка ми все пак се занимаваше с преподавателска дейност - тя основа и ръководеше детска театрална трупа "Камбана", откъдето ние, трите, стартирахме. След смъртта й голямата ми сестра пое трупата и тя още съществува. А за жертвата... не знам. Мисля, че трябва да порасна малко. Сега изобщо не мога и да помисля за това, но когато имам дете, ще му дам всичко и ще бъда много добра майка, сигурна съм.

Беше ли щастлива, когато ти връчиха наградата Silver George за най-добра актриса на Московския кинофестивал в началото на годината?

Никога не съм много щастлива, когато ми връчват награди. Напротив - празно ми е. Тогава най-ясно усещам, че работата по този филм е приключила. Раздават наградите - значи край! Предпочитам нещата да са в процес.

Знам, че пътуваш много. Къде беше последно?

В Южна Корея, на най-големия азиатски кинофестивал в Пусан. Бяхме там с екипа на "Откраднати очи". Посрещнаха ме на летището с огромна лимузина като звезда. После ни подхванаха - от парти на парти. И една вечер реших да избягам. Хванах си метрото и - право в центъра. Там се забих в едни улички с дюкянчета и пазари и добре че го направих, защото видях истинския Пусан. После се върнах и така както си бях с дънки, потник и раница, отидох на едно супер официално парти. Джаки Чан седеше близо до мен. Организаторите ме гледаха с увиснали ченета. Обаче това си беше моята вечер. Там всички бяха изненадани от моето поведение. Питаха ме как си подбирам ролите. И аз им казах: явявам се на кастинг. Ама как, няма ли специални предложения? Не, казвам, просто се явявам на кастинг с още 200-300 души и го печеля.