Точно когато всички я забравиха, се появи като репортерка в предаването на btv "Огледала" и стана просто Нели от "Огледала". В момента е водеща на новото предаване на btv "Туистър" и професионалистите от бранша казват, че се справя добре.

Останала сама с дете на 23 години, Нели успя не само да преодолее самосъжалението и да продължи напред, но и да поеме риска на напълно непозната работа, да се справи успешно и да започне да прави кариера. Днес на 31 г. фаталната виртуална водеща на "Туистър" изглежда страхотно, кара страхотна кола, живее със страхотен мъж и вярва, че е навлязла в розовия период на живота си.

 

 

Продуцентката на "Огледала" отдавна имаше желание да прави друго предаване, което да водя аз. Един ден просто събрахме идеите и се получи. Тук е много по-динамично и непредсказуемо, а аз обичам промяната, еднообразието ме потиска. Затова "Туистър" много ми допада.

 

Имаше ли в началото страх дали ще се справиш?

Естествено. Като застана пред камерите, опитът ми от "Огледала", който изисква съвсем друго поведение, понякога ми играе лоша шега. Тук трябва да бъда себе си. Имиджът е близък до мен като усещане. Както и стилът, в който ме обличат - по-грубовати дрешки, кубинки. Мисля, че бързо се адаптирам.

На билборда, рекламиращ "Туистър", изглеждаш доста впечатляващо. Истина ли е, или е плод на компютърна обработка?

Ако имаш предвид мускулите на корема, те са си мои. 12 години съм се занимавала професионално с художествена гимнастика и продължавам да поддържам тялото си. 3-4 пъти седмично по час и половина, понякога по два задължително съм във фитнес залата. Единия ден третнирам горната част на тялото, на другия - долната, редувам с един почивен ден между тренировките.

Колко килограма си?

Около 50-51 при ръст 170 см. Но не мога да кажа точно, отдавна не съм се теглила до грамове.

Промени ли се тялото ти, след като спря да спортуваш професионално?

Докато се занимавах с гимнастика, приличах на недоразвита девойка, защото режимите и диетите са много строги. В момента, в който спрях, качих малко килограми и заприличах на жена.

А раждането как те промени?

Е, то беше преди осем години все пак! По време на бременността качих само 12 кг, което въобще не е много. След това кожата ми бързо се стегна. Може би защото бях само на 22 години. Нямам стрии по гърдите и по корема, само малко отзад на дупето. Използвах всякакви мазила от най-евтините до най-скъпите, но без кой знае какъв ефект. Жалко, че не съм мулатка или негърка, те нямат такива проблеми!

Бюста обаче си коригирала.

Да, след раждането - не съм го крила никога. Случи се много преди да попадна в телевизията. Т.е. не го направих заради нея, а заради себе си. Исках да изглеждам и да се чувствам добре.

Не те ли беше страх да легнеш под ножа?

Не съм чак толкова безстрашна, но относно начина, по който изглеждам, съм готова на чудеса. Понякога даже суетата ми идва малко в повече, обаче се старая да я контролирам до допустими граници.

Имаш ли силикон на друго място, примерно на устните?

Не, нямам на никое друго място.

Виждам, че имаш малка обеца на носа.

Тази придобивка ми е съвсем отскоро. Камъчето не е специално. Просто ми хареса и реших да си го сложа. Преди години пък си сложих обеца на пъпа. Спонтанно, след интервю със специалист по пиърсинг. (Показва ми обецата на пъпа си, която минава през кожата на две места.)

Не те ли боли от това нещо на корема?

Отдавна не ме боли. Но не е като да си пробиеш ушите или носа - при него до месец всичко е наред. А при пъпа ме боля 5-6 месеца. Обаче аз съм много за тези неща. Като ми хареса нещо и искам да го направя, не се поддавам на емоции от типа дали ще ме боли. Просто го правя и си търпя.

Косата ти естествено къдрава ли е?

Тя ми е по наследство, майка ми е с много къдрава коса. В новото предаване постоянно я изправяме за снимки, защото ми налагат образ на фатална виртуална героиня.

Каква си в живота: фатална жена, тийнейджърка, гаменка?

Никога не съм една и съща. Зодията ми е Везни и постоянно съм в колебания. Пробвам от всичко, което искам и мога да си позволя. Нямам и определен стил на обличане. Обичам нещата да са различни, да има изненади дори за самата мен, когато експериментирам с даден вид дреха, поведение или настроение.

Какво има най-много в гардероба ти?

Колани, обувки, спортни тениски без ръкави, аксесоарчета - дрънкулки, висулки, всякакви пластмаси, такива неща. Почти нямам зимни дрехи, не обичам зимата. Скъпи бижута също нямам. Защото мисля, че ще ми наложат определен вид поведение. Не можеш да излезеш на улицата по кецове, къси панталонки и с диамантено колие, да речем. А и не ми се иска да се чувствам чак толкова голяма, за да нося такива бижута. Искам да съм в онази възраст - детската, тийнейджърската, защото не съм я имала. Животът ми мина в спортната зала. Детството ми се губи и може би сега го наваксвам на моменти.

Кажи ми нещо за детенцето ти Иво.

Палаво детенце като повечето. Вече е на 8 годинки и не казва, че ходи на училище, а на работа. Така че по цял ден и двамата сме на работа и вечер сме заедно. Той половината от деня е на училище, другата половина на занималня, след това на алианс, през ден - на тенис. Гледам го с приятеля ми, с когото живея. Справяме се.

Иван, шефът на мъжката група за еротични танци Максимус, ли ти е приятел?

Да, това се знае. Заедно сме от три години и нещо. Много мил и отговорен човек. Може би затова връзката ни продължава толкова дълго. Има ми пълно доверие, показва ми, че съм жената, от която има нужда и с която иска да бъде. Обича ме. Живея спокойно с него и се чувствам добре.

Ти обичаш ли го?

Да. Както той има нужда от мен, така и аз имам нужда от него.

Попитах дали Иван ти е приятел, защото чух, че сте се разделили и имаш друго гадже от чужбина.

Бяхме разделени. Заедно го решихме, не се случи заради някого. Просто той работи вечер, аз през деня и постоянно се разминавахме. Дадохме си сметка, че няма да продължим дълго така и че е по-добре да сложим край, докато отношенията ни са нормални. Минаха 6 месеца и пак се събрахме. Доколкото знам, през това време той е имал връзки може би не с една жена. Казвал ми е това-онова, обаче не ми е било толкова важно. Около мен също се появи човек, но знаех, че нямам бъдеще с него, защото не можех да изхвърля от мислите си Иван. Опитвах се, не се получаваше. Когато се събрахме отново и си разказахме емоциите, които сме преживели, осъзнахме, че не сме били готови за раздяла. Може би не е било точното време или изобщо не е трябвало да се случи... А може би е трябвало, защото ни помогна да започнем отначало. Имам чувството, че съм с друг човек, който е много повече от онзи, когото познавах преди.

Ще препоръчаш ли раздялата като терапия на други двойки?

Не. Защото ми костваше много. С всеки изминал ден си давах сметка, че съм изгубила нещо важно и ценно, от което съм имала нужда и с което съм се чувствала добре. Хората правилно са казали, че започваш да цениш някого, когато го изгубиш. Точно така се случи с нас.

Кой направи първата крачка, за да се съберете отново?

То, нашето, хем беше раздяла, хем уж случайно се засичахме тук-там - и двамата знаехме кой къде ходи през деня. Веднъж превключвах каналите на телевизора и попаднах на предаването "Моите любовни истории". Иван беше гост там. Случайност или може би съдба, не знам как да го нарека. Беше ми тъжно и мъчно. И на него му личеше, че не се чувства добре. После се обадих се на братовчедка му - гордостта не ми позволи да звънна на него, и й разказах как се чувствам. От там нататък тя свърши цялата работа.

Имате ли идея за брак?

Не че не искам да ми се случи заради самата емоция и заради хубавия ден, който всяка жена иска да изживее и да има като спомен, но ако аз трябва да направя предложение, сигурно никога няма да стане. Първо, защото е редно мъжът да го направи. И второ, нямам нищо против брака, но и така ми е добре.

За Иван се носеха слухове, че е хомосексуалист.

Не съм го разбрала за тези години, в които сме заедно. Не знам какво друго да кажа. Може би е добър актьор. Това в рамките на шегата, разбира се. Много слухове се носят за много хора. За мен е важно това, което виждам.

Това ли е мъжът на живота ти?

Не мога да знам. Надявам се да живея още доста. Не смятам да слагам край на отношенията ни, но не обичам да правя планове за далечното бъдеще. Защото те почти никога не се случват, както ги замисляш. Искам да се наслаждавам на хубавите моменти, които имаме, и се надявам да са за по-дълъг период.

Синът ти е кръстен на баща си.

Да, много хора знаят кой е - Иво Карамански. Връзката ни беше прекрасен момент от живота ми. За съжаление остана само споменът. Много скъп за мен. С Иво имахме планове за малкия, за всичко, което можеше да ни се случи. Както се казва, хубавата приказка не завърши с хубав край. За един ден всичко рухна. Затова не обичам да си планирам бъдещето.

Мислиш ли, че можеш да забравиш какво се случи с Иво?

Не знам кой нормален човек би могъл. Не пожелавам на никого да го изживее, защото знам през какво минах и какво ми е коствало, за да мога отново да си стъпя на краката. Когато си помисля за Иво, се връщат моментите от последния ден, в който бяхме заедно - деня преди инцидента. И сега ми е като вчера, все едно не са минали 7 години. Нямах голям избор. Или трябваше да продължавам да се самосъжалявам, да се оставя на течението и да нямам желание дори за живот, или да продължа напред. Бях длъжна да направя второто заради детето си... Явно е трябвало да мина през това изпитание, за да започнат да ми се случват хубави неща. Вярвам, че има такова равновесие в природата.

Обезпечи ли ви финансово Иво Карамански?

Мен - с апартамент, който беше купил на мое име. В него живеем с малкия. Няма как да имам друго, защото не бяхме женени. Наследството му бе поделено между децата му, включително и моя син - той го припозна, както и останалите си деца. Но наследеното не е кой знае какво. Имот, който е неизползваем, защото не мога да вложа в него пари, за да го разработя... Не ми се говори за тези неща.

Как се чувстваше като гадже на женен мъж?

Той беше разведен. Не съм развалила семейството му, както се изписа по вестниците. Не съм онази лошата, дошла от някъде и разбила хубавия брак, за да облагодетелства себе си. Но не мога да се боря с медиите и с хората, които си го мислят. Да мислят каквото искат. Аз знам какво съм направила и съвестта ми е чиста.

Какво пък му е толкова грешното да се влюбиш в женен мъж? И това е част от нещата от живота.

Имам принципи и държа на тях. Не обичам да поставям хората в неудобни ситуации. Защото се поставям на тяхното място и не искам и на мен да ми се случи. Не бих го направила никога. Ще преодолея емоциите си и няма да позволя да стигнат до по-далеч. Имам силна воля благодарение на спорта. Благодарна съм на Нешка Робева, която ме възпита в силен дух. До 8-годишна съм получила, каквото съм получила, от родителите си, до 19-20 съм била при нея.

Защо се отказа от спорта?

Бях вече почти на 20 години, на тази възраст не ставаш за художествена гимнастика. Натежаваш и я няма лекотата на движенията. Имах и травми, които доста ми пречеха да продължа.

Как издържаш цял ден с тези обувки с убийствено високи и тънки токчета?

Движа се с кола и е много удобно. Подпираш си петата на токчето и не ти се схваща прасецът.

Каква ти е колата?

Пежо 206 кабрио, сребрист металик. Любимата ми кола. Много я исках и успях да я имам. Продадох си старото пежо, Иван и той взе участие като доплащане.

Кой е най-хубавият подарък, който ти е правил Иван?

Съвсем наскоро ми се случи, на рождения ми ден на 2 октомври. Такава изненада ми направи, че съм готова да я подредя сред най-силните моменти в живота си. През целия ден почти никой не ме поздрави и ми беше мъчно. Вечеряхме с близки приятели и с Иво в ресторант. Тогава Иван ми каза, че ми е подготвил изненада, нещо мъничко, но от сърце. Отидохме в един пианобар - празен и тъмен. В момента, в който се чудех каква ли ще е изненадата, от тъмното започнаха да изскачат всичките ми приятели и близки. Дори и такива, които не бях виждала година-две. Стана страхотен празник. Винаги съм искала да ми се случи точно така: без да съм го планирала и без да знам, че някой ще го направи за мен. После Иван пя, а по средата на купона ме извика пред микрофона и ми подари пръстен с три преплетени халкички.

Танцувал ли е само за теб?

В заведение - да, когато съм ходила на техни участия. Вкъщи все още не, но не съм сигурна, че искам да го прави.

Всъщност ти си жена с късмет. Попадаш на мъже, които те носят на ръце.

Да, не се оплаквам. Стараят се. Всичко е такова, каквото ми се иска да бъде. Най-важното е, че мъжът, който е с мен, ми вярва, защото съм прям човек и когато нещо не ми хареса или не е наред, не го държа в себе си, без значение дали е за добро, или за лошо. Не чакам другият да се сети, че трябва да го промени. Според мен, ако това се изгуби, нещата вече никога няма да са истински.

Как минава един твой ден?

Снимаме два пъти в седмицата по две предавания на "Туистър". Когато ме поканят да водя някое събитие, отивам. Освен фитнеса, ходя на солариум, на масаж, такива неща. Не всеки ден, но се старая да поддържам някакъв график и режим. В момента приключвам и основния ремонт на апартамента си. От него почти нямам свободно време. Правя го от една година, защото нямам възможност да вложа пари накуп. Каквото изкараме с Иван, го вкарваме там.

Как изглежда сега апартаментът ти?

Бутнах стени, правих нови тавани. Стилът на обзавеждане е коренно различен. Холът и трапезарията са в японски стил, изчистени, с малко мебели. Затова пък спалнята е ориенталска - много накичена. До момента съм сложила там 130 м плат под формата на воали, завеси, джуфки, какво ли не. Над леглото има балдахин и арабски лампи с цветно стъкло. Като сложиш свещи в тях, светят страшно красиво. Дамаските са имитация на кожа - тигрови, леопардови, на зебри, или с екзотични мотиви, примерно с палми. Има и паунови пера. Леглото в детската стая е като палатка, там е малко планинарска история. Това са ми стаите.

Имаш ли предвид нещо лично, като каза, че след лошото винаги идва хубавото?

Да, определено. Попаднах на работа, която никога не съм си представяла, че ще работя, и животът ми се обърна на 180 градуса. Мислех, че ще стана треньорка. После, защото исках, Иво ми направи салон за красота. 2-3 години се занимавах с него и го продадох, когато Иво вече го нямаше. След това дойде кастингът за предаването "Огледала". Приятелка се пошегува, че е точно работа за мен - ще ме гримират, ще ми правят хубави прически. Отидох, но изобщо не се надявах да ме изберат. На втория тур дори мислех да си ходя, защото бях сигурна, че жестоко се излагам. Те пък решиха, че аз съм човекът, който им трябва. Изведнъж смених средата, познатите. Всичко отново се завъртя. Беше ми интересно, любопитно, различно.

Какво още би си пожелала?

Не мечтая за материални неща и не си ги пожелавам, защото според мен те винаги вървят ръка за ръка с нещастието. Преди няколко години брат ми катастрофира с мотор и беше в кома. Вторият трагичен шок в живота ми. Когато ти се случи нещо такова, то те кара да се замислиш кои са важните неща. Затова си пожелавам както аз, така и близките ми да сме живи и здрави. Всичко друго се постига. Пожелавам си още съдбата повече да не ме поставя пред такива изпитания. Дано черният ми период да е отминал и да съм навлязла в розовия. Защото напоследък ми се случват хубави неща. Искам да греба от тях с пълни шепи.