Педро Алмодовар

В обеклото му почти винаги присъства черното, понякога в комбинация с други тъмни тонове. Панталон, тениска и евентуално яке.

Ивайло Харалампиев 21 септември 2005

 
В обеклото му почти винаги присъства черното, понякога в комбинация с други тъмни тонове. Панталон, тениска и евентуално яке. Педро Алмодовар изглежда леко притеснен, но веднъж влязъл в ролята си на събеседник, е способен да говори с часове, прескачайки от тема на тема и често сменяйки настроенията. Неизменно на ръба между сериозността и хумора като във всичките си филми.

Дори сам понякога се коригира с фраза от сорта на "Хайде спирам, да не прекалявам". Около един от най-талантливите европейски режисьори на последните години няма бодигардове и изобилна дворцова свита. За 90-годишнината си сп. Тайм изготви списък с деветте най-важни филма на последните девет десетилетия в света.

"Говори с нея" на Алмодовар бе избран за филм номер едно на 90-те години, а Алмодовар бе определен като "брилянтен сценарист и режисьор". Неизменно попада в списъка на най-влиятелните лидери на общественото мнение не само в Испания. Един от малкото неанглоезични носители на Оскар за оригинален сценарий започва снимките на Volver (Завръщане). 16-ият му филм е комедия с жени, в която отново работи с две от музите си, Пенелопе Крус и Кармен Маура.


Как ще представиш новия си проект?


Съветът ми към един стартиращ режисьор, който прилагам и към себе си, е: направи един филм и в зависимост от това какво се получи, си измисли една теория, все едно точно това си искал да постигнеш. По този начин тезата ти естествено съвпада с реалността и резултатът е прекрасен. Филмът е нещо като домашен Индиана Джоунс. Сложните отношения между три генерации жени в едно семейство и някоя и друга съседка. Първите си осем години живях в Ла Манча. В мен е останал запечатан онзи неизменно женски свят - майка ми, сестрите ми, съседките - нещо като въвеждаща сесия в живота и също първоначалното ми възпитание като зрител.


Комедията "Жени на ръба на нервна криза" те направи световно прочут. Отново комедия и отново с жени?


В моя офис каталогират филма като комедия, но аз не съм много убеден. Във всичките ми филми сълзите се смесват със смеха. Моите трагедии винаги са и хумористични, а комедиите ми - драматични. Но да кажем, че е комедия за оцеляването на жените.


В твоите истории жените са винаги доста по-силни и интересни.


Вярвам в женската солидарност. Светът оцелява, защото жените са много солидарни и спасяват мъжете от много проблеми.


С кого предпочиташ да работиш?


Когато пред мен застане един талант, който ме кара да забравя, че съм режисьор, няма абсолютно никакво значение за мен дали е жена или мъж. Но в траекторията си съм попадал на повече талантливи актриси, отколкото актьори.


Още нещо интересно от историята?


Културата на смъртта в селска атмосфера е един от най-важните елементи. Смъртта, която там не е нещо трагично. Възхищавам се на начина, по който хората десдраматизират и очовечават този ритуал. Там хората си купуват парцел за гроб и си го поддържат и пазят, все едно са си купили вила. Ходят дори на пикник на гроба си. Това е нещо като жизнен урок. Вълнуваща е тази всекидневност, с която хората се изправят пред идеята за края на жизнения цикъл. Не поражда у тях ужаса, който поражда у мен. Аз лично не приемам смъртта, не я разбирам. Но да не си помислите, че е погребален филм.


Това също е характерно за теб - смесването на трагични елементи с хумор.


Ами например опелото е един от най-важните моменти в живота на селото. Нещо като среща на върха и в същото време възхвала на човещината и живота.


Има ли го и почти неизбежният сюрреалистичен момент?


Героинята на Кармен Маура се връща от отвъдното. Не е лошо една жена да е влюбена в съпруга си, дори е препоръчително. Но Кармен е сляпа от любов и не осъзнава, че мъжът й я малтретира. Тя умира и се връща от оня свят, за да уреди някои сметки. Аз не вярвам в завръщането на любимите същества. Продължават да живеят в нас, но не вярвам в триизмерното им появяване под формата на духове и призраци. Но дори и в моето семейство съм виждал как някои хора съжителстват с идеята за завръщането на любим човек, който има да уреди нещо.


Само жени ли има във филма?


Мъжките персонажи на практика не присъстват, това е филм с жени. Не е случайно, че филмите ми за мъже са по-сурови, а тези за жени - по-забавни. Не се виждам да направя комедия с мъже. Не мога да използвам хумора, когато говоря от своя гледна точка. Женският космос ми се струва много по-бароков, свеж, спонтанен, мистериозен, без предразсъдъци.


Защо Volver?


Връщам се към корените си, към детството си. Връщам се към фигурата на майка ми. Никога не съм преставал да водя този вътрешен диалог с нея, но сега го материализирам.


Как успяваш да превърнеш историите си в нещо толкова универсално?


Където и да отида по света, хората ми признават, че приемат голяма част от нещата, които съм смятал за съвсем локални и испански, като свои. Руснаците ми казват, че има руски елементи, японците - японски. В крайна сметка всички разбират символите и посланията. Например една фраза, която използвах веднъж като метафора за една жена: "като крава без звънец", но я разбраха в цял свят, дори и там, където няма крави и не са и чували за звънец.


На какво се дължи според теб това лесно разкодиране?


Моите филми са много персонални и интимни. Но в крайна сметка разказвам човешки истории, които хората навсякъде разбират.


Работата ти с Пенелопе Крус изглежда носи късмет и на двамата. Дотолкова, че вече е трудно да се каже кой е по-известен. Каква роля си й подготвил в новия филм?


Да кажем, че не й е провървяло много в живота. Една непрестанна борба за оцеляване. Пенелопе трябваше да е много секси, пък било то и с евтини дрехи. Една жена, която надвива препятствията, трябва да има супер цици и хубав задник. Това помага много. Пенелопе трябва да изнесе истински рецитал като актриса - толкова различни са нюансите на героинята й. За части от секундата трябва да променя настроението си.


Как работиш по нов проект?


Малко преди да започна снимките, винаги нещо ми става. Настинка, грип, схващане. Това е индикаторът, че моментът е настъпил. Единственият ми ритуал е да се превърна в светица - преставам да живея, освен за филма. Не чета дори, е, имам една книга на нощната масичка, но едва разгръщам страниците. Преставам да си давам сметка какво става по света и около мен.


Едно страхотно високо ниво на вглъбяване и аскетизъм. В този момент трябва да се подготвя като елитен спортист, макар и да не ми личи, ха-ха. Тъпча се с витамини, не знаеш кога ще можеш да спиш, кога ще имаш време да ядеш. За щастие този процес продължава между 8 и 12 седмици, в противен случай би било нещо напълно опустошително, дори в чисто физически аспект. Но да не си помислите, че се оплаквам? Това усилие не ми коства нищо. Обожавам този процес.


Днес едва ли ще се намери някой, който да откаже роля в твой филм, макар да ти се носи славата на много взискателен режисьор.


Имам огромното щастие, че хората, които се съгласяват да дадат кожа, лице, глас на моите герои, са безкрайно щедри, нямат никакви задръжки да изпълнят това, което търся в тях. Не съм убеден, че аз съм също толкова добър с тях.


Успя да измъкнеш дори Джералдин Чаплин от нейното "отшелничество".


Иска ми се да напиша нещо специално за нея. Разбираме се прекрасно. Тази смесица у нея от невинност и екстравагантност, чувството й за хумор...Една от най-големите полемики в Испания в момента е приетият закон за браковете между хора с еднакъв пол. Това е третата страна в света, в която хомосексуалистите могат да се венчаят и да осиновяват деца. Мнозина смятат, че твоите филми помагат дори в международен мащаб за нормалното приемането на всички сексуални тенденции.

Законът за брак между хора от един и същи пол бе приет не заради моите филми естествено.


Но разбира се, че киното може да помогне за напредъка на обществото. И ако нещо различава 21 от 20 в., това е семейната структура. Самият живот се промени. Днес е съвсем нормално децата в едно семейство да са от различни раси, има семейства само с един баща, с една майка, осиновени или собствени деца... Семействата няма защо да отговарят на християнския модел. Радва ме, че Испания е лидер на едно социално движение, което, вярвайте ми, ще достигне до много страни. За мен семейството е ядро около едно дете. За едно дете не е важно кой точно формира семейството му.


За детето е важно да се грижат за него, да го обичат, да го защитават, да премахват страховете му. Именно тези качества легитимират един родител, а не биологическият фактор. Животът еволюира. Това право да се женят и омъжват, което хората имат по рождение, само ще обогати семейната структура. Напомня ми за скандала, когато жените получават право на глас. Нали сега на никой не му се струва скандално, че жените гласуват!


Един от големите спорове бе, че с новия закон всички връзки, независимо от пола, се наричат "брак".


На мен бракът не ми харесва. Нямам намерение да се бракувам нито сега, нито когато и да било. Това обаче не означава, че определена прослойка от хора може да бъде лишена от това право. Важното е да се нарича брак, за да не остане никакво съмнение, че всички са равни.

Не те притеснява да застанеш открито срещу мощна институция, каквато е католическата църква.


В една светска страна църквата не може да налага своя единствен модел за семейство. Но както и да е, няма какво да се комплицираме с терминологията. Важното е всички да имат еднакви права.


Минаваш дори за символ на свободното изразяване на мнения и социална позиция.


Не искам да бъда символ на нищо. Аз съм само един кинорежисьор. Ако ме питаха мен, не бих поел отговорността дори за собствения си живот, но няма начин. Не искам да бъда определян като символ, това е прекалено голяма отговорност за човек като мен, която нямам намерение да поемам. Когато си символ и носиш отговорност, свободата ти се ограничава, а аз искам да бъда свободен.


А това за излизането от гардероба ми се струва голяма глупост. Никой не трябва да излиза от никакъв гардероб. Никой не трябва на никого да дава обяснения с кого си ляга. В Щатите дори ми казват "гей режисьора". Не, аз съм просто режисьор. Да не би на Буш да му казват

хетеросексуалния президент?


Различно ли се чувстваш сега, когато вече имаш два Оскара?


С всеки следващ проект приемам нови рискове. Това, че имам 15 филма, не ми дава ни най-малка сигурност, че следващият ще е добър. Нямам гаранция, че историята, която искам да разкажа, ще се получи. Но аз просто имам нуждата да изживея тази завладяваща ме страст, докато правя един филм. Нуждая се от нея, за да оцелея. Не в паричен план, естествено. Не ме притеснява успехът. Моето лично приключение е да пресъздам една история. Снимките, монтажът, целият този процес е толкова наситен емоционално за мен, че ми създава пристрастяване. Останалото е неблагодарна работа, дори и физически е съсипващо. Но опитал ли си веднъж, винаги се връщаш. Поне аз винаги се връщам, като наркоман.


Как се променяш с времето?


С годините усещам, че ставам все по-тъжен, затова много ме радва, когато ми се доправи комедия.


Ако трябва да избереш една главна тема, която най-силно те вълнува?


Винаги са ме вълнували трудните, дори наглед невъзможни любовни истории. Обичам да задълбавам в този момент на липса на общуване. Защото тази липса присъства дори в една истински романтична връзка. Винаги остава нещо неизказано. За мен най-важното е страстта, която хората чувстват един към друг или към себе си. Но трябва да призная, че ако искаш да живееш страстно, трябва да поемеш по път, който е много по-труден. И много можеш да пострадаш.


Настояваш, че голямата ти страст е да пресъздаваш историите, които те вълнуват. Не на всеки му се сбъдва най-голямата мечта.


Да, но човек трябва да внимава с това, което мечтае. Често цитирам Труман Капоти, който пък от своя страна цитира Света Тереза: "Понякога човек пролива повече сълзи по сбъднатите мечти, отколкото по несбъднатите."

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР