Един ден с Илиана Раева и златните момичета

Доказах на себе си, че мога. Щастлива съм, казва Илиана Раева

Мариана Антонова 07 February 2012

Снимка: Светослав Караджов

Илиана изглежда чудесно. Ясно е, че след голямата златна победа на нейния ансамбъл на световното
по художествена гимнастика е в такава еуфория, че все едно не стъпва по земята. Изобщо времето работи в нейна полза. Каква е тайната? Илияна я споделя с читателите на EVA.

Откъде ги вадиш този пионерски ентусиазъм и любов към работата?
Истината е, че на мен не ми коства кой знае какви усилия, той е част от моята същност. Убедена съм, че ако не изразходвам енергията, която имам, сигурно ще лудна, ще гръмна, не знам. Просто природа, характер, темперамент... Наскоро на едно интервю ме попитаха какво казвам на момичетата, преди да излязат на килима. И аз казах какво предупреждавам всяка. Едно от тях ме апострофира: „Госпожо, не е вярно! Последното, което ни казвате, е обичам те.“ Наказвала съм ги, когато е имало нужда. И са писали по 500 пъти забележка, която съм им повтаряла, а те не са запомнили. В същото време толкова се грижа за тези деца, че те ми отвръщат с огромна любов.

Вярно ли е, че си правила съчетанията на пълнолуние? Вярно е. По пълнолуние човешкият творчески подем е огромен. Днес например е първият ден на пълнолунието и в 11 часа вечерта събирам момичетата, за да правим съчетанията за олимпиадата (август 2012 г. – б. а.). Ще работим до 6 сутринта. Както и следващата нощ.
Опитвам се да използвам всяко нещо за работата ни, включително силата на природата. Вярвай ми, има огромен ефект. Нашият хореограф е изключително ерудиран. Той говори на момичетата за лунния календар. Учи ги в какъв цвят да се обличат всеки ден, за да имаме различна аура на тренировките. Примерно във вторник са в червено, в събота - в лилаво, в неделя - в златисто. И аз се обличам така на състезания.

Хореографът ли ти откри силата на природата? Не. Още от дете имам особени усещания към природата, космоса, астралното, отвъдното. Когато казах, че искам да правя съчетанията на пълнолуние, защото съм сигурна, че ще станат страхотни, той ме подкрепи, а после започна да ни учи.

Всъщност защо стана треньор? Клубът е твой, можеше само да ръководиш. Мога да бъда силен и успешен ръководител и съм го доказвала. Треньорската работа ме привлече, за да докажа на себе си колко пари струвам. И не можеш да си представиш колко съм щастлива, че успях. Наистина се гордея със себе си. Въпреки това след олимпиадата ще се откажа да бъда треньор.

Защо ще се откажеш от нещо, за което очевидно имаш талант? Защото съм неспокоен дух. Непрекъснато мисля, че ще изпусна някакви интересни неща в този живот. Занимавах се с медии, с фондации, танцувах, бях жури. Сега имам две нови идеи, които също нямат нищо общо помежду си. Едната е творческа, другата - не. Това, което осъзнах за себе си в годините, е, че притежавам взаимно изключващи се качества. От една страна, съм изключителна романтичка. От друга - страшна прагматичка. Когато се налага, мога да имам мъжко мислене, в други случаи мога да бъда супержена.

Да не би да се каниш да влезеш в политиката? Да, имам такава идея. Другата е за нещо много красиво, което ми е голяма мечта. Няма да кажа повече подробности. Времето ще покаже.

Какво правят дъщерите ти? Оказаха се деца на майка си и баща си - истински работохолички. Не могат една без друга и страшно си помагат. Славея (27) беше в Москва с приятеля си, Виолета (23) - в Майорка с нейния. В момента са в България, за да си активират малко бизнеса (Център за танци и аеробни занимания „Денс Палас“ във Варна и София - б. а.). Уча се от тях, защото е изключително опасно да не успееш да влезеш в ритъма на новото време.

Никога ли не си харесвала друг мъж освен Наско? Има ли жена, която да не е харесвала и друг мъж освен нейния? Но не съм пожелавала друг. Преди да срещна Наско, съм имала гаджета, обаче никога не съм била влюбена. Все намирах кусури на мъжете, дразнеха ме и се бях уплашила, че никога няма да се влюбя истински. Пък то си чакало да дойде. Животът наистина е космос, който ни предлага огромни възможности. Стига да искаме да четем неговата книга и да я разбираме.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР