Наистина ли имаш циганска жилка?

Казвам го, имайки предвид усещането ми за свобода, за полет. Безсилен съм пред ароматите на живеенето. На билото на Стара планина над Карлово имаше и може би все още има табуни от полудиви коне. Виждала ли си? Аз ще ти разкажа. Водят ги горе в Балкана да пасат. После ги продават в Италия или Гърция. С един приятел се качвахме на хълма Костенурката да ги гледаме. Появява се табун от по 15, предвождани от черен ат. Нямаш представа каква мощ, потентност излъчват, като се затичат по билото! Неминуемо пожелаваш да си като тях.

Точно като тези маски (показва четири на библиотеката до бюрото му). Синята е на слънцето от племето суахили в Сахара, тези са мексикански и тази е китайска. Мои приятели са ми ги носили от различни места, защото знаят, че обичам. Виж каква природна сила има в тях. Казват, че маската била олицетворение на злото и на смъртта и не било хубаво човек да събира. Но на мен ми харесва да ми напомнят, че има реална връзка между живота и смъртта. Който не я усеща връзката, винаги ще се страхува от смъртта. А тя е другата половина на цикъла – едни си отиват, за да отстъпят място на други. Иначе земята ще стане много тежка.

Има ли някой в живота ти, който да може да те спре, да те обере в размаха ти?

По-добре да не пробват! Аз не обичам, скучно ми е да ми е лесно. А сме тук, за да ни е интересно! Утъпканият, правият път, асфалтовата магистрала не са ми интересни. Аз обичам да карам по междуградски, междуселски пътища, в Балкана. Там, където има завои. Най-много в момента ми липсва карането на кола. Раждам се, когато карам. Аз съм скоростта. Обичам я. И сексът, разбира се. Обичам секса и карането. И тия три...

Разбрах, че на третия месец след инсулта си дошъл на работа, а кога беше първият ти купон?

В деня, в който излязох от болницата. А на работа дойдох още докато лежах там. Просто един ден пристигнах да видя какво правят. Направих го абсолютно явно пред лекарите. Аз тайни неща не правя. Кой може да ме спре!

Как се справихте финансово със семейството ти тази година?

Помогнаха ми много приятели, първо - от Театър “Зад канала”, второ - колегите от “Хъшове”, които играха благотворително представление. Много ми помогнаха от фармацевтичната компания „Астра Зенека“ - и с лекарства, и финансово. И много приятели, които не спират да помагат.

А защо не се обърна към Фонда за подпомагане на актьори, който си създал?

Създадохме го с Вальо Танев през 2007 г. с подкрепата на „Астра Зенека“. Когато станахме председател и заместник-председател, дойдоха двама големи актьори, от които съм се учил и заради които съм искал да бъда актьор. И ме помолиха за 200 лв. назаем от Съюза на артистите да си купят лекарства. Стана ми обидно заради тях. С Вальо решихме цялата патаклама около наградите Икар и Софийски театрален салон да се случва, за да набираме средства за Здравния фонд. Шеста-седма година даваме пари безвъзмездно на колеги, за да си купуват лекарства. Или плащаме малки операции. Но фондът е за другите. Не мисля, че трябва да се възползвам аз.

А сега какво правиш?

Животът ми е екшън, в който главния герой преди малко са щели да го взривят. Взривили са му колата, а той е бил отвън. С поражения от ударната вълна е, но е откраднал друга кола. Отишъл вкъщи да спаси семейството си от лошите. Спасил ги е. И се е запътил към бара за едно уиски. Главният герой си краде миговете.

Иначе работя над себе си много. Ходя от година при моите рехабилитатори. Те са супер. Раздвижвам се, за да се възстановя не на 90, не на 100, на 180%. Снимам “Под прикритие”, реклами, заради които някои хора ме ненавиждат. Ще започвам скоро в театъра – нещо малко, за да мога да се върна. Имаме проекти с Яна Борисова. Тя пише пиеса с работно заглавие “Хората от Оз”. И се подготвям за игралното кино.

С Яна Борисова говорите много за джедаи в книгата. Какво е вашето определение за тях?

Ха-ха! Нали знаеш каква е мечтата на пернишкия джедай? - Винкел със светодиоди. Джедаите са същества от материя, но със силен дух. Оцеляват във всяка ситуация. Могат да разговарят само с поглед. И движат предмети. Един ден в болницата трябваше да си взема чашата с вода, но тя ми беше от лявата, неподвижната страна. Втренчих се. Имах чувството, че водата ще започне да ври...

И?

Взех я с дясната ръка. (Усмихва се широко и хитро.) Важен джедай е учителят Йода, нали знаеш. Моят Йода беше Яна. Йода за мен е бил и Коко Азарян. Той се е застъпил за мен, когато кандидатствах втори път в НАТФИЗ, но ме скъсаха. Когато ме приеха на третия, ходех на негови часове. После ме режисира в “Любов в Мадагаскар” в Театър “Зад канала”. Друг такъв Йода за мен е професор Гриша Островски. Беше страшен пич! Тези хора са непрекъснато като усещане около мен. С тях, както ни каза, когато ни събра всички актьори преди една премиера Гриша Островски, срещата ни се е състояла.