Какво означава това?

Че обменяме чувства, емоции, учим се един от друг. Възпитаваме се, превъзпитаваме се.

Мъжете нали не обичат да бъдат възпитавани?

Не обичаме да бъдем променяни. Възпитавани – да! Най-интересните, най-силните срещи за мен са били, когато осъзнаваш, че връзката ти е изпълнена с нещо, че контактът има смисъл. Случил съм на родители, с които да се срещна, на жена, на деца, на приятели, преподаватели в НАТФИЗ, на лекари.

Това са срещи с качествени хора, които не само са променяли съдбата ми, но са ме карали да отскоча на друго ниво. Това, че съм случил на съпруга, не е буквализъм, а факт. Жена ми Елица е до мен в най-тежките моменти и изтърпява всичките ми простотии и глупости. Аз не съм само разумен човек. Правя много дивотии, които със сигурност са я наранявали или я нараняват. Но съм такъв. Не мога да бъда просто добър. Не ми е любопитно!

Имаш ли „махмурлук“ след неразумни моменти?

Не съм имал, но осъзнавам какво съм направил. Не съм съжалявал за нищо, което съм свършил.

Знам, че сред най-близките ти приятели е Камен Донев. С него сигурно сте правили доста щуротии, когато сте живели в една стая в студентското общежитие.

Четири години нямаш представа какви идиотщини! Голяма част от пиесите, които е написал, сме ги разигравали през студентските години. Едно от упражненията ни в НАТФИЗ беше да създаваме непредвидена ситуация. И ние се скъсвахме да го правим. Например се блъскаме в стълб, падаме, започваме да се гърчим по земята. И наблюдаваме как реагират хората.

Докато пътувахме с автобус 94, си спретвахме луди скандали. Стигахме до хващане за гушите. Един ден през лятото се правихме, че караме ски по Витошка, облечени с якета, ръкавици, зимни шапки и очила. Сутрин не тръгвахме на лекции, без да закусваме попара с червено вино. А вечер завършвахме с цър-пър и пак червено вино. Имахме буркани от нашите със затворени меса. Стаята ни беше на ъгъл. В ъгъла имаше ей такава дупка и като завалеше сняг, правеше пътечка. И ние спяхме с якета и шапки.

Срещна ли се с някого от холивудските актьори, които бяха тук есента?

Не. Защо да ги срещам? Забавлявал съм се с екшъните им в юношеските ми години, но за мен легенди са друг тип актьори - като например Наум Шопов, Ал Пачино. Те са големи за мен.

Спомена Наум Шопов, в какви отношения сте с Лиза – първата ти съпруга?

В прекрасни. Имаме прекрасен син на 18 години - Асен. Ще кандидатства в НАТФИЗ, но още се лута какво – дали драматургия, актьорско майсторство. Напоследък му беше влязло в главата, че иска режисура, за което го подкрепям. Оттам нататък вече си зависи от него. Живее с майка си и с Кольо Карамфилов.

...който ти рисува картини! (Срещу бюрото на Христо има прекрасна картина, подписана от Карамфилов.)

Имаше изложба във Варна. Чухме се, каза: иди в галерията и си избери картина. Искам да ти я подаря за вашата сватба. С Елица избрахме една, но се продала след три дни. Така ми подари тази. Първо, сме колеги в театъра, второ - много добри приятели, и трето, той непрекъснато се опитва да пее като мен. Ама не му се получава.

Сигурно затова ви се получава – ако пееше като теб...

Да, нямаме какво да делим. Най-хубавото е, че Кольо се грижи за сина ми така, както и за своя син Росен. А Асен и Росен са много близки. За мен това е прекрасно, защото Асен помага на Росен и така се учи на други неща.

А на другите ти деца какво им е интересно?

По-малкият ми син Благовест е на 11 и се интересува от музика. Ходи на уроци по китара в едно рок училище заедно със Сара - дъщерята на Сашо Морфов. Благовест е Овен. А на Овните им е много присъща творческата енергия. Дъщеря ми, която е на три и половина, е прекрасна! Пее най-вярно от всичките ми деца. Събира ми очите, като я слушам как пее, докато текат реклами по телевизията или музиките на някакви сериали. Въобще децата ми няма да ги спирам. Няма и да им влияя. Ако мога да им помагам, ще го правя, но те сами ще си избират пътя.

Има ли събитие в живота ти, което да е толкова интензивно като това, което преодоля миналата година, но с положителен знак?

То с отрицателен ли е според теб? Знаеш ли колко хора ще кажат: „Тоя какъв пиар си направи с тоя инсулт!“ И много го казват. Ама не ме интересува. За мен е с положителен знак. Накара ме да се замисля - над начина ми на живот, че трябва да си гледам своя, а не непрекъснато този на другите и да съм отговорен за всичко, което става или не около мен. Не че ще спра да бъда отговорен, но определено ще си обръщам повече внимание.

БЛИЦ

Христо в асоциации

Ако се опишеш с аромат, какъв би бил той? Канела, примесена с мускус.
Музика? Tom Waits – имам всичко негово.
Постановка? „Хъшове“. Да си хъш е състояние на духа, в което не излизаш от бунта.
Филм? „Синьо лято“. Харесвам свободата на детството. Усещам се дете.
Стихия? Цунами.
Скорост? 360 км/ч по магистралата.