Казваш, че в живота ти има нов мъж. Ще ни разкриеш ли нещо повече за него?

Ще пропусна този въпрос. Не искам да коментирам имена. През май стават 4 години, откакто сме разделени с Денис. Аз съм жена в разцвета на силите си. Ясно е, че не мога да стоя толкова време сама. Като цяло Денис не е надскочен... Той продължава да бъде идеалът ми за мъж, най-отговорният човек към живота ми, най-добрият ми приятел. Бих му звъннала в 3 през нощта, ако имам нужда от помощ. Той е баща на детето ми и е най-стабилният партньор, с когото разполагам. Дори от тази гледна точка не желая да говоря за хората, с които имам връзки, и да компрометирам отношенията ни с Денис.

Преди година Денис даде интервю в EVA, в което за първи път призна, че сте разделени.  Как се почувства, когато го прочете?
Бях малко обидена, че в подзаглавието имаше поименно обръщение към мен с назидателното обяснение, че е крайно време да разбера, че Денис повече не иска да живее с мен. Стори ми се грубо, булевардно, жълто, съвсем не в стила на EVA - списание, което безкрайно уважавам и винаги съм смятала за най-стойностния продукт на пазара за женски списания. Иначе с огромен интерес прочетох интервюто, защото Денис беше изключително откровен в него.

Той е споделял, че трудното в характера му е неговото желание за свобода. Пречеше ли ти това, когато бяхте заедно?
С Денис сме заедно от 93-а година и от мига, в който се срещнахме, ние пътувахме, живеехме, ходехме на гости, правехме всичко заедно. И той присъстваше доброволно много активно в нашата заедност. Неговите приятели станаха и мои, моите - негови. Живеехме в пълна хармония. Неслучайно вече четвърта година не мога да изплувам от разочарованието, че такава приказна картина е рухнала пред очите ми.

Той кога ти каза, че иска да се разделите?
Не ми го е казвал директно. Разбрах за връзката му в етап, в който отношенията между него и тази жена въобще не бяха сериозни. Усетих ги обаче с върха на интуицията си. Нямаше поводи да си мисля, че има проблем. Сексуалният ни живот беше перфектен. Отношенията ни бяха ведри, но в моментите на мълчание усещах някакво напрежение във въздуха. И един ден го попитах какво става. Всъщност истината е, че прочетох в телефона му абсолютно безобиден есемес. Видя ми се много женски по някакъв начин. А и фактът, че Денис си пише есемеси с някого, докато сме в Щатите, ми се стори съмнителен. Казах му, че се омерзявам от себе си, задето съм му надникнала в телефона, но го питах от кого е този есемес и в какви отношения е с тази жена, защото интуицията ми подсказва, че е жена. Той ми отговори: „Стига де, отпусни се и си почивай! Недей да ровиш в тия глупости! Нищо страшно не се е случило!“ И тогава го питах: „Денис, ти влюбен ли си в нея?“ Той само ме погледна в очите и каза: „Ми всъщност да.“ Помолих го да ми разкаже какво ги свързва. Оказа се секретарката на наш близък приятел, с която в началото си пишели есемеси, после започнали да пият кафе, да излизат. А след това станали гаджета. Но ме увери, че няма нищо сериозно помежду им. И че въобще не трябва да се тревожа. Каза: „Аз съм полудял. Дай ми малко време да оздравея. Ще се оправя.“

И какво се случи?
В продължение на година знаех за връзката му и че всяка вечер излиза с нея. Чаках да се прибере вкъщи и да ми разкаже какво са си говорили, правили, докъде са стигнали. Бях Монтеки и Капулети едновременно. А те разиграваха Ромео и Жулиета пред очите ми. Всекидневната ми борба да сложа край на тази връзка я разпалваше неимоверно. Бях пречката, въпреки която тяхната любов се разгаряше и набираше сила. За мен беше самоунищожително. На финала бях физически и психически рухнала.

Водеше ли „Море от любов“ тогава?
Да, по цяла нощ говорех с Денис, спях по два часа, водех детето на детска градина и отивах на снимки. Бях станала синя на цвят. Единствената добра страна е, че отслабнах с около 14 кг за 2 месеца от мъка и болка. После се разболях от пневмония. За 2 месеца ме събори на два пъти. И в един момент си дадох сметка, че трябва да се разделя с Денис, не със себе си. И трябва да се взема в ръце. Да овладея ситуацията. Грешно или не, звъннах на тази жена. Предложих й, след като Денис се затруднява да вземе решението, да се съберем и да го вземем тримата.

Срещнахте ли се?
Тя ми каза, че най-добре двамата да се разберем помежду си. Настоявах, че има огромен смисъл да се видим тримата. Бях подготвена психически, че излишна мога да се окажа аз. Точно след този разговор Денис вече не се прибра. След около два месеца при нея си купи жилище и заживя сам. И скоро се разделиха.

А какво правеше ти?
Дълго се съвземах. След година, в която комуникирахме много активно и бях най-добрият му приятел, колкото и да беше мазохистично... изведнъж се затворих, разтворих се в болката. Изгубих способност да комуникирам с него. Спрях да се виждам с хората. Единственият човек, с когото съм общувала пълноценно, беше дъщеря ми Виктория. И единствената сила, която ме  задържа да оцелея психически и физически, бе мисълта, че Вики има нужда от майка. Но оказа се, че времето лекува. 

То ли те излекува?
Не само. Записах психология в Софийския университет. Исках да науча повече за кризата в средната възраст при мъжете, за депресията, как се отразява подобна психическа травма върху развитието на детето, по какъв начин майката трябва да я компенсира... Изкарах непълна година от общо две, колкото е магистратурата. Но се отказах, защото престанах психически да издържам да работя и да уча. Научих, че това, което се случва в живота ми, не е уникална драма. По същото време подобни неща се случиха в живота на най-добрата ми приятелка. В практиката ми на водеща на „Море от любов“ съм срещала десетки подобни случаи. Разбрах, че единственият начин да оцелея е да гледам напред и че ако продължавам да живея вкопчена в миналото, парализирам и настоящето и убивам всякакви перспективи. Дълго време имах чувството, че животът ми е на пауза. И аз стоя и чакам вратата да се отвори и Денис да се върне. Или да се събудя и да разбера, че всичко е било само сън.

Прости ли му?
Да. Скоро. В края на януари се запитах докога ще се самопогубвам по този глупав начин и ще поставям всички значими хора в живота ми под знаменателя на Денис. Не може един човек, колкото и важен и съществен да е той, да бележи всяко твое настроение, желание, ход. И си казах: „Остави Денис да прави това, което иска, да живее по начина, по който иска, и се концентрирай върху собствения си живот! Какво пък чак толкова ти е сторил?!“ Един ден му звъннах, казах му, че винаги ще го обичам много. Но съм му простила и да се чувства абсолютно свободен, защото се разделям с надеждите си да живеем заедно. Много задушаващо е да знаеш, че някой те чака с надежда. На 10-годишнината от сватбата ни тази година му подарих стихотворение, писано в разгара на една моя депресия, в знак, че съм приключила с това. Донякъде ме утешава фактът колко важна и значима съм в живота на Денис. Той не е спирал да ми го показва.

Разведохте ли се?
Не. И двамата не искаме. За него никога не е имало значение женен или разведен...

Вики как прие раздялата?
Когато Денис се изнесе, тя беше на 5 г. и половина, но й казах истината и помолих баща й да бъде честен с нея. Обясних й, че тати се е влюбил и не е виновен, защото това може да се случи на всеки във всеки момент. И че жената също не е виновна, защото е нормално да се влюби в тати, който е толкова добър и хубав. Очертах й всички възможности - че тати може да изгради семейство с тази жена и да бъдат щастливи. Или да се разделят, но той да не се върне при нас. И че на този етап иска да живее сам и понеже се чувства по-добре така, ние трябва да го подкрепим. Имаше период, в който доста си поплака. Имаше си ритуали и „вълшебни“ куклички, които молеше със скръстени ръце да стане чудо и тати да се върне. Тогава и аз не можех да се въздържам, плачех, изпадах в тежки депресии. Всичко рефлектираше върху нея. След което в един момент й казах, че и на мен ми е тежко и страдам, че Денис ни е напуснал, но трябва да погледнем нещата откъм добрата им страна. В края на краищата е жив и здрав. Продължава да ни обича и че тя винаги ще бъде най-важният човек в неговия и в моя живот. В момента, в който се успокоих, и тя се взе в ръце. После заживяхме в нов ритъм, създадохме си нови правила.

Сега виждат ли се с Денис?
Всяка събота ходят на уроци по китара. Преди 2 месеца Вики се запали и Денис, безкрайно щастлив от това нейно хрумване, й намери учител. Ходят и на кино, разходки. В неделя пък я водя на езда. Често идва и Денис, обядваме и си говорим тримата. Денис е любвеобилен баща и я обгражда с много внимание.

В къщата ви в „Маунтин Вю“ (градчето, собственост на Денис Ризов) ли живеете?
Да. Денис живее в комплекс „Макси“. Тръгна си, без да вземе нито една дреха. И всичко си стои по начина, по който го остави. Постоянно му повтарям, че винаги е добре дошъл, дори някой ден, когато сме на 80. (Смее се.) 

Мъжете, с които си, не ти ли идват на гости? И това не ги ли притеснява?
Виждаме се на различни места. След Вики Денис е първият човек, който научава за моите романси. Имам нужда да споделям с него. А той винаги ме окуражава: „Прави това, което ти доставя удоволствие! Животът е толкова кратък.“

Как си се представяш след 10 години?
На 49... Това е голям скок във времето. Дано да съм щастлива, успяла като майка. Представям си се сама. Приела съм, че щастието и хармонията, които са ми се случили с Денис, са неповторими. Настроила съм се, че голямата ми любов – човекът, който е станал господар на сърцето ми по моя воля, е останал в миналото.

Ако гостуваш в собственото си предаване, какво би се посъветвала?
Бих си казала, че извършвам престъпление спрямо бъдещето си и проявявам изключителна жестокост към партньора в настоящето си. Да си толкова обладан и обсебен от своя минала история, че да обречеш на крах всяка следваща, е, меко казано, налудничаво. А аз съм обсебена от историята с Денис. Може би е крайно време да спра да говоря за това. То създава големи затруднения на човека до мен, защото е написано на челото ми: „Голямата ми любов ме предаде и аз много страдам от това!”

Не ти ли се е искало да се занимаваш с нещо различно от „Море от любов“?
„Море от любов“ ми е интересно заради контактите с живи истински хора. Бих се занимавала и с друго, пак в телевизията. Примерно с по-социално предаване. Има толкова житейски драми около нас! И ме тревожи, че след като прозвучат в новините, никой не се задълбочава да потърси корените им или последствията от тях. В една от историите ни помогнахме на хора да си осиновят детенце. Просто взех пълната им документация, оставих я на служебния вход на социалното министерство. Помолих да бъде предадена на министър Масларова, която взе нещата присърце. Осиновяването стана в рамките на няколко седмици. А го чакаха две години и половина. Искам да помагам на хората да им се случват хубави неща.