Моите 7

Лилия Илиева 01 април 2018

В рубриката ни "Моите 7" ви представяме 7 неща, които са ни докоснали през последните 7 дни. Смешни или тъжни, сериозни или не съвсем, в работно време или на дивана вкъщи, това са нашите лего блокчета, с които строим живота си.

Лилия Илиева и "Нейните 7"

1 април! Харесвам обичая да се лъжем на 1 април. На 1 април! Струва ми се здравословно да извъртим по някоя яка втрисаща опашата лъжа, да свалим нечие кръвно или да го ударим в тавана. Да го направим хуманно, разбира се, преценявайки имунитета на този, който ще ни повярва за кратко. Да е лъжа, чието осъзнаване, да предизвика оздравителен смях. Да й наречем да обере енергията на всички други лъжи през годината, да го обезсили, да ги унищожи, да ги изтрие освен ако не са благородни. Да освободи място за добрата истина, за ясната мисъл, за честните и открити отношения, в които има уважение.

Освен 1 април днес е и Цветница и имам имен ден благодарение на баба ми - майката на майка ми, която е избрала да се казвам Лилия. Баба ми е хърватка. Името й било Александра. Когато дошла да живее в България, се прекръстила на Цветана. Родителите ми поискали да ме кръстят на нея, а тя предложила да е на водното цвете. Според моя приятелка името е задачата, която трябва да научим в този живот. Например тя - тази приятелка се казва Петя и се учи да бъде по-твърда (името й е производно от Петра, камък). Мъжът й Милен е добре да овладява силата си понякога, да бъде по-мил. И се сещам за филма "Циганско време", в което една циганка викаше децата си: "Айде, Рамбо, Цезар и Ахмед, бързо вкъщи!" Това се казват сериозни житейски задачи, и то в един и същи дом.

Баба ми, която споменах, мир на духа й, беше темпераментна жена, зодия Овен. Амазонка от началото на 20-ти век. Като млада била много красива. Къдреше си косата до последно с ролки, рисуваше си веждите с молив като Марлене Дитрих, слагаше ярко червено червило и ме повеждаше към Женския пазар. Помня как купуваше жива кокошка, носеше я за краката в трамвая, докато кокошката си извиваше главата настрани и после я колеше юнашки на балкона, с нож, седнала на малко столче. И псуваше! Такава ми ти баба. А след това сготвяше чудно вкусна супа. Вечер ме приспиваше, разказвайки ми разкази на Елин Пелин - "Вятърната мелница" например е един от тях. Години след като почина, разбрах, че като си сменяла гражданството, си сменила и рождената година - от 1911 на 1917 г. Добавила чертичка и дори с роднините празнувала годините си по новия паспорт. Абсолютно игнорирала опитите им да й напомнят, че знаят точната й възраст. Така де, каква по-благородна лъжа за една жена от това да поскрие някоя друга година в ръкава на времето?

Гарфийлд е разкошно оранжево коте, което живее на улицата под нас. Коте с бузки. Той обича всички и се гали на всички. Не може да смогне понякога да обърне внимание на всеки минувач. Естествено, че е любимец на квартала. Надпреварваме се да му носим риба, месо или кой каквото е сготвил, от близкото ресторантче му сипват всякакви деликатеси. Когато не се гали и не яде доволно, оранжевият Гарфийл безметежно спи в едно мазе в съседна сграда, припича се на слънце и въобще води хармоничен живот. Отскоро съвсем му се наредиха нещата. Намерил си е приятелка. Дори ми я представи. Сега правят същото, което прави той, но в синхрон. А по пейките в градината на Царския дворец или Националната художествена галерия се целуват млади двойки. Пролет е!

Видях я и в очите на Мишо - седемнайсетгодишното момче, което се справя с диагнозата муковисцидоза и за което в сряда на 28 март в книжарница "Сиела" в подлеза на Ректората имаше малък благотворителен концерт-изложба. Неголямото пространство на книжарницата беше събрало артисти, писатели, художници. Пяха Рут Колева и Остава, свои произведения предоставиха за търг Ваня Щерева, Захари Карабашлиев и Алек Попов, художниците Дамян Дамянов, Лиана Димитрова, Юлия Банкова, Стефан Божков и Симеон Стоилов. Цялата много топла инициатива беше за набиране на средства, за да бъде подпомогнат Мишо. Муковисцидозата е генетично заболяване, което засяга белите дробове, панкреатичните канали, чревния тракт, жлъчните пътища, потните канали и те се пълнят с гъст секрет, чието отстраняване е трудно. Организмът не усвоява достатъчно хранителни вещества и има постоянен риск от вирусни инфекции. Гледах две минутното видео, в което Мишо разказва малко за себе си. Има хубава усмивка, излъчване на добър млад човек, занимава се с компютри, учи в гимназия по електротехника и нетипично за момче на неговата възраст - обича да ходи на училище. На благотворителното събитие на 28 вечерта бяха събрани 5000 лева. И за да е красива и неговата пролет, преписвам дарителската сметка, в която ще се събират пари още месец за неговото поддържащо лечение:

Михаил Ивайлов Митев

IBAN: BG58TTBB94005526464053

или през PayPal - https://www.payal.me/mishomitev

A за една от приятните ви пролетни вечери, ви препоръчвам новата премиера в Малък градски театър "Зад канала" - Зимата на нашето недоволство. Режисьор е Бина Харалампиева. Абсолютно препоръчвам тази постановка заради блестящата игра на Малин Кръстев, Асен Блатечки и Илка Зафирова. Актьорският състав е звезден и удоволствие, сценографията – много уютна. Текстът на последния роман на Стайнбек оживява на сцена с безвремието на американския юг, битовизма на взаимоотношенията в малкото градче, натискът на общественото мнение, тихата вътрешна трансформация на главния герой, условната и безусловната любов, скритите и явните връзки между героите, моралната деградация на американската култура. След излизането на този роман Стайнбек получава Нобелова награда за литература.

Препоръчвам и "Бягащата с вълци" (ИК Бард) - и благородно завиждам на всеки, който не я е прочел. За мен беше огромно удоволствие. Тя ме успокои, подреди, свали напрежението ми, върна ме в студентските години, когато обожавах да чета книги за митове, вълшебни приказки и легенди. Написана на великолепен език от Клариса Пинкола Естес и преведена прекрасно от Крум Бъчваров. Обявена за библия за жени. И да, тя анализира интересно и вярно подземията, тайниците, неуловимите механизми на женското психе. Белослава (певицата)  ми сподели, че също й е настолна книга и понякога се събират с приятелки, всяка от тях отваря произволно и четат - за удоволствието, за да получат отговори на свои въпроси, за да се насладят, че са заедно по начина, по който можем само жените, когато сме от една кръвна група.

 

 

 

 

 

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР