Диана Димитрова, бягащата с вълци

С кого дели Диана таванското си любовно гнездо, защо не е ходила две години на училище, кой е личният й тотем, какво прави след полунощ и защо обича да предизвиква живота. Д-р Огнянова от „Откраднат живот“ пред EVA

Ирина Иванова 22 март 2018

Снимка: Васил Германов

 

Как се целува Юлиан Вергов?

(Диана ме поглежда с изненада.)

Исках да те изненадам, за да не премисляш отговора си.

(смях) Целува се.... талантливо. Със страхотни впечатления съм от него като актьор, но не го познавам като човек. Възхитена съм от всичките си колеги, които са стопроцентови професионалисти. И искам отново да благодаря на Евтим, който е изключително честен в работата си с хората.

Нощна птица ли си?

Да, но не съм сова, а съм вълк. Бял вълк. Това е моят личен тотем. Понякога дори на снимачната площадка ми се случва да отворя прозореца и да започна да вия. По този начин освобождавам енергия, отприщвам се. Но не обичам клубовете, ако за това питаш. Когато написах първата си детска книга „Влад“ и се опитах да й намеря издател, ми казаха, че е много бутикова и никой няма да я купува. Затова си я издадох сама, със собствени средства и трябваше да си намеря бързо някаква работа. Работих един месец като хостеса в клуб. 90% от младите хора се друсат – това е впечатлението ми от месеца ми като хостеса. Много грозни неща видях – момичета красиви, направени, а излизат, влачейки се по земята... Не ми хареса този свят. Белият вълк излиза веднъж на три месеца и обикаля баровете, това е.

Добре де, а къде са мъжете? Как се вместват в картинката?

Няма ги.

Да бе да!

Защо така никой не успява да се вмести!

Ако не рисувам известно време и ... въображението ми започва да се вихри много лудо, прекалено дори. Започвам да виждам петна. Нещо като халюцинации. И когато ги пресъздам върху платното, се освобождавам.
Ами поразчисти малко драконите, кактусите, котараците, вълците...

Или просто трябва да се появи черният вълк, който да укроти белия. Кандидати много. Аз не съм меркантилна, не искам да ми се помага в кариерата, финансово... Карат ме да излизаме вечер, не вярват, че не си падам по това. Обяснявам им, че рисувам, те не разбират и така.

Искала ли си да бъдеш нещо друго, освен художник или актриса?

Детска учителка или криминалист. Обожавам децата и те – мен. Винаги събирам деца около себе си. Един приятел наскоро ми каза по повод моето нетърпение: „Диана, ти си като шестгодишния ми син, само че той е по-умен“. Може би все още се чувствам като дете в страната на възрастните, не знам. А за криминалиста... Знаеш ли, че това лято открих един труп?

Как така откри труп?

Тогава все още играех в един моноспектакъл, с който гостувахме в Бургас. И отивам аз на мостика, за да си направя най-страхотното селфи, поглеждам във водата под себе си и си казвам: А, водолаз! После видях, че не е водолаз, а възрастен човек. Обадих се на полицията. Имаше много хора, но странно как никой не го беше видял. Всички обаче започнаха да снимат, естествено. Скоро след този случай дойде предложението за ролята в „Дяволското гърло“, който е криминален сериал, както е известно. Как да не повярваш в такъв знак!

В какво друго вярваш, освен в знаците?

Вярвам, че... трудностите те изграждат. Никога не съм била комерсиална. Мога да рисувам коне, голи жени, гърбове, залези, които да отиват на холната гарнитура, но никога не съм го правила. Рисувам това, което искам. Понякога си харесвам определени хора и ги снимам, след което ги рисувам, като ги видоизменям – удължавам им вратовете, правя им по-големи очи. Пречупвам ги през друга призма и това е, което ми носи голямо удоволствие. Наскоро открих и друг начин за изкарване на дяволите – тичането. Най-любимият ми спорт. Вечер, когато няма никого по улиците – към 1, 2 или 3 часа през нощта. Няма никого, само аз. Тичам около половин час. Не вия обаче. Няма хора, дори въздухът ми се струва по-чист. Пък може и някой път да се е чул вой. При оранжево-червено пълнолуние, когато се случват лунните бури. 

« предишна страница следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР