Стивън Кинг - любовта и кошмарите на един крал

Един от най-често задаваните на Стивън Кинг въпроси е защо избира да пише такива ужасяващи истории. „А защо смятате, че е въпрос на избор?“ – обича да отговаря той

Ирина Иванова 21 септември 2017

На 21 септември властелинът на ужасите Стивън Кинг навършва 70 години, а творчеството му изживява истински ренесанс.  В кината още върви филмът „Тъмната кула“ с Идрис Елба и Матю Макконъхи, създаден по едноименната поредица романи на Кинг, а в началото на септември по екраните тръгна и дългоочакваният „То“, чийто тийзър през март счупи всички рекорди по гледаемост за един ден, като в рамките на 24 часа бе видян от 197 милиона души по целия свят. Филмите „Кери“ на Брайън де Палма със Сиси Спейсик, „Сиянието“ на Стенли Кубрик с Джак Никълсън, „Изкуплението Шоушенк“ и „Зеленият път“ на Франк Дарабонт отдавна са се превърнали в класики.

За 38-годишната си кариера Стивън Кинг е написал около 65 книги – романи и сборници с разкази, от които е спечелил над 400 милиона долара. И до днес продължава да е в топ 3 на най-продаваните автори в света. Пред него са само авторката на романите за Хари Потър Дж.К.Роулинг и вездесъщият Дан Браун.

Къщата на писателя в Бангор, щата Мейн, издържана във викториански стил, е точно такава, каквато феновете му очакват. Построена е през ХІХ век и много прилича на обитаваните от духове къщи в готическите романи. Портите й от ковано желязо са украсени с два страховити прилепа и за разлика от останалите къщи на знаменитости тя спокойно може да бъде видяна от улицата. Това е и най-посещаваното „звездно“ имение в Америка, след Грейсланд на Елвис Пресли, разбира се.

Един от най-често задаваните на Стивън Кинг въпроси е защо избира да пише такива ужасяващи истории. „А защо смятате, че е въпрос на избор?“ – обича да отговаря той. Детството на писателя е белязано от травма, която той никога не успява напълно да преодолее. Когато е едва двегодишен, баща му Доналд – обикновен продавач на прахосмукачки – казва, че отива за цигари, и никога повече не се връща. Майка му Рут отглежда него и по-малкия му брат Дейвид, работейки всякаква нископлатена работа, включително и като болногледачка в пансион за хора с психични заболявания. Понякога тя взима Стивън със себе си и наблюдаването на хората с ментални проблеми оставя завинаги отпечатък върху съзнанието му. В един момент трябвало да избира дали да придружава майка си в пансиона за нощната й смяна, или да остане с брат си в дома на възрастен роднина на инвалидна количка. Изпитвал ужас и от двете възможности.

Обичах живота и семейството си, но винаги съм бил квазисамоубиец. Винаги съм изпитвал нужда да докарам нещата почти до ръба
Когато е на 10 обаче, Кинг неочаквано открива у дома сандък с книги, принадлежали на баща му – евтини булевардни романчета, изпълнени с фантастични ужасии и обилно полети с кръв. Дали заради тези сюжети, в които предпочитал да бяга от делничния ужас, или заради настъпващия пубертет и развинтеното си въображение, Стивън започва да сънува кошмари – майка си в ковчег, себе си обесен... Освен това го връхлетява панически, непреодолим ужас от смъртта. Успява да накара страховете си да замлъкнат едва когато разбира, че баща му непрекъснато е пишел страховити истории, вдъхновени от любимите му книги, и се опитвал да ги пласира в местните вестници и списания, като някои от редакторите дори го смятали за доста талантлив. Стивън Кинг просто последвал примера на баща си и започнал да пише, за да спре кошмарите. „Следваме примера на родителите си дори когато те фактически липсват от живота ни“ – казва Кинг. За кошмарите си той разказва в автобиографичната си книга „За писането“, като признава, че дори когато сега, като възрастен мъж, си спомня за тях, ръцете му започват неукротимо да треперят.

В университета в Мейн, където се записва да учи английски език и литература, той открива и други начини да се справя със собствения си мрак – алкохол, марихуана, кокаин, ЛСД. Малко преди дипломирането му го арестуват за кражба на сигнални пътни конуси. През 1969 г. става близък със състудентката си Табита Спрус и я моли да прочете негов разказ. Табита моментално отсича: това трябва да бъде публикувано. С тази реплика тя се превръща в най-верния му читател, заклет фен, безмилостен критик, истински приятел и почти веднага – и в негова любовница и съпруга. През 1971 г. се ражда дъщеря им Наоми, а година по-късно и синът им Джо.

В началото семейството едва оцелява. Живеят във фургон, а Стивън подхваща каквато и да е работа – във вериги за бързо хранене, обществени перални, учител в гимназията, – като се стреми да му остава време и за писане. Не може да си купи дори собствена пишеща машина, а използва тази на Табита. Именно на нея през 1974 г. написва първия си суперуспешен роман – „Кери“. С него започва всичко.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР