Ана Маняни & Ингрид Бергман - диви в сърцето на Роберто Роселини

Двете са като Юга и Севера. Като мрака и светлината. Като огъня и леда. Ана Маняни и Ингрид Бергман, киноиконите на ХХ век, споделят сходна съдба и сърцето на един мъж – големия италиански режисьор Роберто Роселини. В тази любовна война обаче няма победители

Ирина Иванова 23 март 2017

Бергман с Роселини и трите им деца

Каква жена е Ана Маняни разказва Марлон Брандо в мемоарите си. Той е на 36, в разцвета на силите и славата си, когато режисьорът Сидни Лъмет му предлага главна роля във филма „Бегълци“ по пиесата на Тенеси Уилямс „Орфей слиза в Ада“. За негова партньорка е избрана италианската звезда с вече позалязваща кариера Ана Маняни, направила преди години незабравими роли в култовите филми „Мама Рома“ на Пиер Паоло Пазолини и „Рим – открит град“ на Роберто Роселини. Всички знаели, че Маняни е луда, демонична жена, а до Марлон бил достигнал слухът, че освен всичко друго, в момента партньорката му изпитва панически ужас от възрастта и търси утеха в обятията на млади мъже. Затова докато снимали, актьорът старателно избягвал да общува с нея извън това, което работата му налагала.

Ана с Марлон Брандо
Една вечер обаче тя успяла да го спипа в апартамента му в хотел „Бевърли Хилс“ и се нахвърлила да го целува. Той не искал да я обиди, като я отблъсне грубо, затова в началото любезно отговарял на целувките й. Тя обаче не го пускала. „Опитвах се да се отдръпна, но тя се вкопчваше в мен още по-силно и доста болезнено хапеше устната ми, докато се опитваше да ме избута към леглото. Гледах в очите й и забелязах, че е в някакъв транс – като хунския вожд Атила по време на атака. Накрая болката стана толкова силна, че за да я отблъсна, я хванах за носа и го стиснах с всичка сила. Това я стресна и успях да избягам“.

Легендарният мъжкар, машината за секс Брандо едва успял да избяга от лапите на римската вълчица Ана Маняни. Ето каква жена е тя.

Възрастта обаче нямала нищо общо. Маняни винаги си е била такава. Наричат я „италианската Едит Пиаф“, понеже детството й е обгърнато в тайнственост. Незаконно дете на шивачка и неизвестен баща (според някои слухове египтянин от Александрия, според други – италианец от Калабрия), тя е родена в Рим, живее в Рим и умира в Рим. Майка й Марина я изоставя, когато е още бебе, и заминава за Египет при свой любовник (а може би при бащата на Ана?), а малката е отгледана от баба си, чичо си и четирите си лели в крайна мизерия. По-късно, вече тийнейджърка, Маняни пътува до Египет и се среща с майка си, която обаче вече има ново семейство и й дава да разбере, че тя не може да стане част от него. Двете се срещат отново след години, когато Марина е вече възрастна и Ана се грижи за нея и дори й купува къща.

Ана Маняни
Маняни от дете пее из кабаретата, пътува из страната с малка трупа, с която изнасят любителски представления, а после благодарение на свой приятел актьор успява да се запише в театралната академия, където изкарва само една година. Един от най-известните тогава млади театрални режисьори веднага забелязва изключителния й талант и я кани в трупата си, с която Маняни пътува до Южна Америка и Аржентина. През 30-те години тя е истинска звезда на римската театрална сцена и се омъжва за един от най-красивите мъже в Италия по онова време – Гофредо Алесандрини, режисьор, продуцент и актьор, бивш лекоатлет и – забележете – роден в Кайро, Египет. Между другото, тайнствената „египетска“ нишка, която се промъква в живота на Маняни, така и не намира своето обяснение. Нейни близки приятели твърдят, че всъщност самата Ана също е родена в Египет, а не в Рим. В свое интервю тя обаче отрича.

Актрисата отдавна иска да се пробва в киното, но мъжът й със скандална откровеност й заявява, че не е достатъчно красива. Освен това Маняни е известна с ненавистта, която изпитва към грима и към модата. Разбиранията й за елегантност стигат най-много дотам да облече черна рокля и да си сложи визонова наметка.

По време на Втората световна война Ана, напук на мнението на мъжа си, снима доста малки роли в различни филми. Успява и набързо да съсипе брака си, като се впуска в бурна афера с 9 години по-младия от нея актьор Масимо Серато и дори му ражда син – Лука, единственото дете на актрисата, което още в бебешка възраст развива полиомиелит и остава в инвалидна количка през целия си живот. „В момента в Рим има пет случая на полиомиелит и един от тях е вашето дете“ – казват й лекарите. Ана, която е изключително суеверна, е убедена, че това е отмъщението на съдбата заради изневярата й. Като капак на всичко бащата на Лука отказва да поеме отговорност за сина си и напуска Ана.

През 1945 г. Маняни получава предложение от известния режисьор Роберто Роселини да се снима във филма му „Рим – открит град“ в ролята на бременна млада жена, застреляна от нацистите. Ролята не е голяма, но актрисата усеща, че всъщност е най-силната от всички, предлагани й до този момент. Времената са тежки и целият екип работи без хонорар. Финансирането се свежда до осигуряването само на най-необходимата техника.

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР