Има ли табута за теб? Какво не би снимал?

Не бих работил за политически партии, не бих искал името ми да се асоциира с политика. Най-много ме вълнуват човешките взаимоотношения.

Защо смяташ, че азиатската кожа е най-красива за снимане?

Структурата й е много хубава. Изглежда добре и на по-светло, и на по-тъмно, също и снимана в черно-бяло. Сенките по нея изглеждат красиво. Ирландската кожа също е фотогенична, защото е много бяла. Всяка кожа е хубава. Ако не е наранена. Даже и да е. И в България хората са с много интересна мургава кожа.

Погледът в очите на модела, спокойствието на всички мускули. На лицето има толкова много мускули. И когато те са много стегнати, лицето се превръща в маска. И другото е, че добрият портрет е въпрос на влюбване между модела и фотографа. За една секунда, за една минута, но трябва да се влюбите, иначе не се получава.

О, тогава в твоя живот има толкова много любов!

Така е, но тя е мимолетна. След тази секунда или минута е отлетяла.

Кое време на денонощието ти е любимо за работа?

През деня. Вече остарявам. Започвам да работя от рано, но най-креативното време за мен и екипа ми – дизайнерите на декора, моделите, осветителите – е между 10,30 и 17,30 ч. И човек трябва да се възползва от тези няколко часа, за да създаде специална атмосфера, друга реалност. Да си в студиото, да изключиш от външния свят, който би могъл да те разсейва.

Къде е студиото ти и как изглежда?

В Амстердам, голямо е около 500 кв. м. Малко разхвърляно, но чисто и все пак не прекалено. Там работим около 5-6 души. То е моят дом. Сутрин и вечер карам колело от вкъщи дотам и обратно. Докато карам към студиото, се превръщам във фотограф, а докато се прибирам, ставам отново обикновен човек.

Изглеждаш като човек, който води здравословен живот.

Иска ми се да бях, но имам прогресивно заболяване – белите ми дробове стават все по-малки. И търся начин да променя начина си на работа, за да работя навън и да има по-малко агресия около мен. А преди това, скъпа, аз доста съм си поживял и доста съм се порадвал на живота.

А срещна ли Дейвид Боуи?

Снимах го по време на един негов много интимен концерт. И докато учех в училището по журналистика (Олаф е завършил журналистика в Ултрехт. Там попада на учител, който го ориентира към фотографията – б.р.), опитахме да го интервюираме. Не като да го срещна на четири очи. Просто му зададох въпроси по време на една пресконференция. И това ми беше достатъчно. След тази среща интересът ми към него приключи. В периода от 13-ата ми годишнина до 21 и за мен, и за всички той беше голяма звезда. Но аз не съм звездоброец.

Филмите, които съм гледал през 70-те, от италиански режисьори като Висконти, Пазолини, Фелини, но също и попартът – Анди Уорхол, Рой Лихтенщайн. Харесвам много художници – Рембранд и Вермеер – от златния век, Караваджо и Рубенс от епохата на барока. От началото на XX век – Климт и Пит Мондриан, Казимир Малевич и Хуан Миро. От най-младите харесвам Дейвид Хокни. Харесвам и фотографи като Хелмут Нютън, но колкото повече остарявам, толкова повече се чувствам повлиян от киното и по-малко от фотографията. От млад живея в света на фантазиите и сънищата си. Реалността не ми харесва особено.
Никога не плача от фотографии, а когато гледам филми, слушам музика или чета книги, се случва. Това ме кара да ревнувам.

Какво за теб е секси?

Невинността. Харесвам хората, които са уникални, невинни и не толкова амбициозни.

Какво те вдъхновява сега?

Преди две години бях въодушевен от политическите промени в Европа, но приключих с това. Сега съм стар, уморен и вдъхновен от Шанхай. Бях там и видях живота на един град, който минава през трансформация. Населението му е 12 милиона. Усещаш присъствието на китайската история, която се претопява и слива с модерността. Съвсем различен свят от този, с който сме свикнали. Искам да направя цикъл фотографии за Шанхай и после да снимам филм, посветен на предполагаемата истинска голяма любов на Джакомо Казанова. Историята е базирана на холандския роман „Един прекрасен недостатък“ от Артюр Жапен по автобиографичните бележки на Казанова. Разказва се за Лусия, в която Казанова признава, че е бил истински влюбен. Но тя изчезва изведнъж от живота му. Според романа – защото се е разболяла от шарка и е принудена да крие лицето си. Това пък я превръща в обсебващ обект на желание за големия съблазнител.