Кой може да носи короната на Queen?

В главната роля Адам Ламбърт

Лилия Илиева 22 March 2016

На 23 юни 2016 г. на стадион „Георги Аспарухов“ ще видим Браян Мей, Роджър Тейлър и Адам Ламбърт и ще чуем Queen. Много почитатели на групата настръхват. Кой посмя да вземе короната на една от най-обичаните групи и да продължи шоуто? Ето кой!

Kогато на 24 ноември 1991 г. светът научава тъжната новина за смъртта на Фреди Меркюри, Адам Ламбърт е на 9 години, живее в Сан Диего, играе в театрална трупа и у тях непрекъснато звучи музика. „Баща ми е бил диджей в колежа – разказва Адам – и имаше огромна колекция винилови плочи, предимно рок и поп. У нас се слушаха Боб Дилън, Боб Марли, Мадона, Дейвид Боуи, Майкъл Джексън, Led Zeppelin, Aerosmith, Queen. Мама беше фенка на Stones. Ходеше на концертите им. А аз обожавах Дейвид Боуи и Фреди Меркюри заради гласовете им, начина, по който се държат на сцена, андрогинното им излъчване и предизвикателно поведение.“ По онова време Адам е хиперактивно дете, пълно с енергия, много креативен и с хиляда идеи в секунда. Родителите му опитват да го запишат да тренира футбол, баскетбол, плуване, но театърът е неговото място. Той играе в Учебния детски театър на Метрополитан, а след училище и репетициите продължава и вкъщи да си измисля сценки, да се преоблича, да рецитира текстове. Мюзикълите са му страст. Гледа всички възможни. На 12-13 започва да пее – докато върви, докато слуша музика, докато гледа телевизия, непрекъснато. Всички са единодушни, че гласът му е фантастичен. Родителите му го записват на уроци по пеене. „Много ми хареса – казва той. – Имах усещането, че съм добър. За да бъда футболист, се налагаше да полагам много усилия. Не ми харесваше да се упражнявам да свиря на пиано. Но да пея... ми доставя огромно удоволствие. И разбрах, че е моето. В гимназията пеех в хор, играех в театрален клуб и пеех с джаз група, добре се забавлявах.“

„Между Адам Ламбърт и Фреди има плашещи прилики – казва Роджър Тейлър, барабанистът на Queen, – артистичността, откритата сексуалност, остроумието и закачливостта. Понякога имам чувството, че все едно Фреди е с нас.“
До завършването си през 2000 г. Адам печели 12 първи и 5 втори места в училищни конкурси за поп и рок музика. След това е приет в Калифорнийския университет с успех 5,76. Напуска след 5 седмици е и заминава за Лос Анджелис. „Просто реших, че искам да работя в шоубизнеса, и отпраших. Животът има смисъл, когато рискуваш да вземеш това, което наистина искаш.“ В Ел Ей се издържа, работейки в мюзикъли. Партнира на Вал Килмър в постановката The Ten Commandments: The Musical (Десетте Божи заповеди: Мюзикълът). „Беше интересно да работя с Килмър. Бях му симпатичен и ходехме заедно на обяд с него и колеги. За първи път усетих какво е известността, какво е да ти искат автографи или да се снимат с теб.“

С времето мюзикълите му доскучават „Нуждаех се от новости. Явих се на кастингите на осмия сезон на American Idol, защото наближавах 27 години и ме съсипваше мисълта какво съм постигнал до момента. Бях участвал в няколко шоута. Работех. Можех да си плащам сметките, но исках да направя нещо голямо, да покажа себе си. И знаех, че ако се справя, Idol ще ми даде платформа. В Ню Йорк е така. Дават те по телевизията, ставаш звезда и ето ти главна роля на Бродуей. В мюзикълите, в които участвах, не ме промотираха много. Най-лошият вариант беше да навредя на кариерата си в театъра, най-добрият – да се справя много добре.“

Адам си татуира на лявата ръка окото на египетския бог Ра, за да го предпазва по време на състезанието. Сред менторите на American Idol е Куентин Тарантино. На една репетиция той казва на Адам: „Забавлявам се, очаквайки с нетърпение твоята версия на всяка следваща песен“. „Аз също“, отговаря шеговито Адам. „Ламбърт е голяма работа – коментира Тарантино пред продуцентите, – просто има вкус и усет при избора на това, което ще направи, и наистина му се наслаждава. Интересно какво ще излезе от него.“

Адам печели огромна част от вотовете на журито. Харизмата му, големият му гласов диапазон (три октави и шест полутона) и поведението му на сцена взривяват публиката. Вече е набрал преднина и известност, когато на първите страници на британските вестници се появяват негови снимки, на които целува друг мъж. В интервю за сп. Rolling Stone, на което е на корица, Адам заявява: „Не мисля, че ще е изненада за някого, че съм гей“. Това слага край на спекулациите, но медиите се питат готова ли е американската публика да избере гей за победител. На финалите Адам има шанса да пее We Are The Champions с Браян Мей и Роджър Тейлър. „Много се смущавах – признава той. – Тези момчета са част от златната епоха. Гледаш снимките им в книги и списания, след това поглеждаш и те са в гримьорната до теб. От друга страна, Фреди е мит, как човек да се справи с мисълта за това?“ Това е първата им среща.

Адам не се класира втори, но броят на Rolling Stone с него на корица е най-продаваният за 2009 г. Същата година участва в шоутата на Дейвид Летерман, на Конън О’Браян, на Джей Лено, на Опра Уинфри. През ноември 2009 г. излиза първият му албум. Сред авторите на песните е Лейди Гага. А най-голямото признание е, че е номиниран за Грами в категорията „Най-добър поп изпълнител“. Изпълнението му на пилотния сингъл от албума предизвиква скандал на Американските музикални награди. Докато пее, той опипва един от танцьорите и целува басиста си. Следва лавина от оплаквания от възмутени зрители (1500 телефонни обаждания), на които Адам отговаря отново в интервю за Rolling Stone: „Аз съм изпълнител, а не детегледачка ... просто исках да забавлявам хората. Все пак шоуто беше след 23:30, не виждам причина за скандал. Мадона също целуна Бритни Спиърс. Живеем в 21 век, време да рискуваме, да отваряме очите на хората. Ако това, което правя, ги обижда, може би не съм за тях. Не съм искал да ги скандализирам, а да популяризирам свободата на изразяване на артиста.“

следваща страница »
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР