В началото гласът й в слушалката е леден. Отговаря едносрично на първите два-три въпроса. А на следващия директно ми се нахвърля (Слава богу! Говорим по телефона). Като котка върху гореща телефонна жица е Летисия Каста. Брани личното си пространство със зъби и нокти. Ето как протече нашият разговор, проведен няколко дни след официалната премиера пред българска публика на новия филм на Камен Калев „Островът“, в който Летисия изпълнява главната роля.

Здравейте, Летисия! Къде ви намирам в момента? Преди малко се върнах от снимки, играя в една комедия и честно казано, съм малко изморена.
Защо не успяхте да дойдете на премиерата? Именно заради новия си филм.
Какво очаквахте от „Островът“ и получихте ли това, което очаквахте? Това е филм за лудостта, интерпретирана по начин, по който Холивуд никога не го прави. За мен, ако трябва да бъда честна, много по-силната част от филма е тази на о. Св. Анастасия. Втората част – тази, в която героят влиза в Big Brother, e нещо съвсем различно.
Когато отивате на острова, вие и вашият партньор Туре Линдхарт отсядате в един много беден хотел – манастирска стая, която се дава под наем. През цялото време, докато гледах филма, се питах дали ви се е случвало да отседнете в подобен хотел? Това няма нищо общо с мен. Аз съм актриса и трябва да умея да се пренасям на места, на които не съм била, да правя неща, които не съм правила, това е част от професията. Но какво пък, всичко е възможно да ти се случи в живота. Освен това (тук тя повишава тон – б. р.) вие не знаете нищо за мен, за живота ми, не ме познавате. Повечето хора ме познават само откъм имиджовата страна, която е пълна с глупости. Ако бях само това, никога нямаше да стана актриса, никога нямаше да се занимавам с кино. Правя го, защото имам много емоции в себе си и имам неща, които искам да кажа. Омръзнало ми е хората да си фантазират неща, съдейки просто по имиджа ми. Аз също не ви познавам. Не знам нищо за живота ви. Вие ми се представихте с уверен глас, обаче може би в момента сте тъжна или нещо ви се е случило. Няма как да го знам. Сигурно си мислите: „Тя е била модел, значи мога да я питам всичко.“ Не можем да съдим за хората по този начин. Защото пък да не ви казвам какво е моето мнение за журналистите. Но аз не си позволявам да съдя за вас на общо основание, така че не си го позволявайте и вие.
Добре, кажете ми кой е най-яркият ви спомен от България.
Екипът, това да си точно с тези хора точно на това място. Ние бяхме като семейство и усещането беше толкова силно и незабравимо! Беше като сън – не знам дали лош или добър, може би различен в различните моменти. Бе като експеримент за мен – да дойда в България, на този остров и да ям българска храна, да общувам с българи... По някакъв странен начин всички ние от екипа на филма бяхме на един и същ етап от живота си, бяхме на ръба на някакъв скок в неизвестното. Много специално усещане. И странно съвпадение бе, че и филмът разказва за такива хора. Нашите герои са на ръба на голяма промяна.
Летисия, спомням си преди 11 години бяхте избрана за френската Мариана. Няколко месеца по-късно се преместихте да живеете в Лондон и имаше нещо като малък скандал във Франция. Беше странно, защото Мариана е символ на свободата и вие постъпихте според свободната си воля. Какво мислите за това? Не ме интересува. Това беше политически проблем, не мой. Аз пътувам много – днес съм в България, утре – в Китай. Това е работата ми и я върша. Тези неща въобще не ме интересуват.
Какъв е вашият порок? Страстта. Между другото нашите отношения с Камен Калев по време на снимките бяха изключително страстни. Той говори много добър френски и се карахме на френски. Хората от екипа изпадаха в шок, когато започвахме нашите минискандали на френски. А ние се карахме най-вече защото Камен говореше за своя живот, но го правеше през мъжкия персонаж и на мен ми беше много трудно да го следвам.
Какво очакват мъжете от една Летисия Каста? Водите ме по път, по който не желая да вървя. Никой не може да очаква нищо от мен, защото аз не очаквам нищо от никого. И няма значение дали е мъж или жена. Не ме е грижа, живея си живота.
С кои режисьори бихте искали да работите? Има няколко, за които мечтая, подчертавам – мечтая, и много, с които искам да работя. Но няма да ви кажа имена. Ако нещо трябва да се случи, то ще стане. Сега в момента ми се случват точно нещата, които искам да ми се случат, и работя точно с хората, с които искам да работя, и това е като сбъдване на мечта. Защото се чувствам на мястото си. Вярвам, че човек си избира съдбата, че има пред себе си много пътища и избира по кой да тръгне, въпреки че би могъл да избере всеки. Но накрая всичките водят към онова, което ТРЯБВА да ти се случи. Така или иначе.
Кой е най-добрият съвет, който сте получавала от майка си? Не съм получавала съвети. Може би единствено този безмълвен съвет, в смисъл, че тя никога не ми го е казвала с думи, но аз го усещах: „Наблюдавай живота ми. Какво правя, какво се получава.“ Никога нищо друго не ми е казвала. И слава богу! Никой не може да ти даде съвет, защото ние всички сме различни. Не вярвам в съветите. Семейството ми винаги е било близо до мен и ме е подкрепяло, но всички знаем, че в крайна сметка сме сами.
А вие самата как се решихте да имате три деца? Много жени днес въобще се отказват да раждат.
Не отговарям на лични въпроси.
Как си почивате? Не обичам да си почивам, да си прахосвам времето. Непрекъснато имам какво да правя.
Как бихте довършили изречението: Никой не очаква, че мога да... (мисли дълго) ...изкарам шофьорска книжка. Няма да ви кажа защо.
А това: Не мога да се откажа да... ...се наслаждавам на живота.
Има ли период от живота ви, за който не искате да си спомняте? Когато си актьор, не можеш да си позволиш лукса да не си спомняш за нещо. Напротив, трябва да ровиш в паметта си и да изваждаш неща, които си забравил, за да можеш да ги използваш за работата си.
Има неща, които ти причиняват болка обаче... Всеки друг може да забравя, не и актьорът. За него болката е храна, радостта е храна, всяка емоция.
Какво обичахте да правите, когато бяхте дете? Да бъда навън. И до днес мразя да съм вътре, на закрито, затворена. И обичах да бъда с животните си. И сега обичам да се разхождам с кучето си и да мечтая. Всъщност това е, което най-много обичам – да съм навън и да мечтая.
Обичате да мечтаете, а обичате ли да сънувате? Това е много интимно. Защо да говоря с вас за сънищата си? Не съм на психологически сеанс, нали? Защо не ме питате нещо за филма? Аз давам това интервю за филма, а не за да говоря за разни други неща. Работих с невероятен режисьор - Камен Калев. Едва ли имате в България толкова много добри режисьори. Но вие не ме питате, защото не ви интересува.
Не сте права. Списание EVA е лайфстайл списание, не е професионално издание. Аз знам, че има голяма вероятност хората в България да не отидат да гледат филма. И от това ме боли. Ще бъда много разочарована, ако този филм не се гледа. Затова искам да говоря за него. За да отидат хората и да го гледат. Затова бях в България, затова ми платиха – да направя филма и ето сега да говоря за него. Знаете ли какво е преживял този режисьор, който е вложил и свои собствени пари във филма и се е борил за него. За да направи нещо специално. И знам колко е трудно да направиш всичко това. Особено в България и особено в този момент. Да говорим за филма!
Казахте, че за вас този филм е експеримент. Какво научихте от него? Че не трябва да контролирам нещата. Моята героиня е млада жена, влюбена, но в един момент разбира, че въобще не познава мъжа до себе си и че той носи някаква собствена лудост. Повратният момент е, когато тя разбира, че очаква дете, и решава да напусне острова. Оттам нататък тя вече не се опитва да държи този мъж под контрол, не го манипулира. Ако той се появи отново в живота й – добре. Ако не се появи – ОК. По подобен начин, когато аз пристигнах на остров Св. Анастасия за снимките на филма, не знаех къде попадам и с какви хора ще се сблъскам. И в началото наистина се опитвах да контролирам нещата. В един момент разбрах, че нищо няма да се получи по този начин. Щастлива съм, че работих с Камен Калев, с Бойка Велкова...
Вие бяхте като една и съща жена в две възрасти. Дори в далечните планове с тези развети червеникави коси понякога ви бърках... Да, точно така. Бойка е много красива жена и невероятна актриса. Разбрах обаче, че се е отдала по-скоро на театъра.
Малко плашеща беше тази любовна история във филма. Ако ви се е сторила такава, значи може би е докоснала нещо във вас. За мен като актриса това е най-големият комплимент – да докосна някого с ролята си. Това е напълно достатъчно.


Летисия Каста е на 33 години, баща й е корсиканец, а майка й - нормандка. За модата е открита от скаут, когато е едва 15-годишна, по време на семейна почивка в Корсика. Превръща се в муза на Ив Сен Лоран и Жан Пол Готие, била е лице на козметичните линии на Dior, L’Oreal, Chanel. Eдно от най-известните лица на Victoria’s Secret. Участвала е във филмите „Астерикс и Обеликс срещу Цезар“ (с Жерар Депардийо), в „Силни души“ на авангардния режисьор Раул Руис. Последната й роля е на Бриджит Бардо във филм за живота на Серж Гинзбург. Има три деца – 10-годишната Сатин от връзката си с режисьора и фотограф Стефан Седнауи, и Атина (5 г.) и Орландо (2 г.) от мъжа, с когото живее в момента – актьора Стефано Акорси.

„Островът“: Трябва да скочиш! Филмът на Камен Калев е сюрреалистичен, малко дзен и при всички положения много личен. Притча, разказана сякаш от луд. Единственият начин да я разбереш е да скочиш в нея, както скачаш в дълбока вода от висока скала. Без да мислиш. Този филм много трудно може да бъде разказан добре. (Но някой бе казал, че киното е онова нещо във филма, което не може да се разкаже.) Или ще го усетиш с кожата си, или не. Става въпрос за любовта, страстта и обсебването.
Мъж (Туре Линдхарт) и жена (Летисия Каста) французи отиват на почивка в България на остров Света Анастасия. Любовта им е в криза - нещо липсва, нещо е отлетяло... Усещането за безнадеждност ги кара да търсят спасение. Изведнъж жената разбира, че този мъж, с когото живее вече доста време, е роден именно в България, а когато пристигат на острова, осъзнава, че всъщност тя въобще не го познава. Островът е вълшебен и ги променя и двамата. Жената разбира, че е бременна, и се връща сама у дома, а той остава в България да търси себе си. После се срещат отново пред стотици камери и очи в студиото на Big Brother.