На повечето хора в България името Мими Лидър не говори нищо. Но ако попитате някой в Холивуд коя е тя, ще ви отговори веднага. Тя е режисьор от високите етажи на филмовия бизнес в Америка.

Мими Лидър снима в България продукцията "Кодът" с участието на Антонио Бандерас и Морган Фрийман. Срещаме се с нея в двустайната й каравана на територията на Nu Boyana Film Studios. Получавам потвърждение за интервюто едва след предварително представяне на списанието и на въпросите, които ще й задам. Мими Лидър е на 55 години, зодия Водолей. Родена е в Ню Йорк Сити и излъчва онази прословута нюйоркска виталност, за която няма невъзможни неща. "Списанието ви е великолепно! - казва. - Сигурно е българският Vogue?". "О, да" - отговарям аз. "Имате ли голяма конкуренция?" "О, не", отвръщам аз. После Мими Лидър обяснява, че всички в България транскрибират фамилията й като "Ледер", но тя не поправя никого. "Ако баща ми беше тук обаче, щеше на всяка крачка да казва: "Не е Ледер, а Лидър".

Баща ви, Пол Лидър, е известен филмов режисьор. Той ли ви подтикна да тръгнете по същия път?

Да, разбира се. Баща ми беше режисьор, но не бих го определила като известен. Най-напред си изкарвал прехраната като актьор и певец в нюйоркските локали, след това започнал да снима нискобюджетни филми. Един от филмите му струваше около 3000 долара, което за Холивуд са джобни пари. Но с киното си винаги казваше нещо повече за живота и за света. И тъй като не искаше да печели милиони, можеше да си позволи да бъде по-смел и по-критичен. Беше изпълнен със страст към киното. Двамата с брат ми Рубен, който е сценарист и често работим заедно (във филма "Кодът" също - б.р), наследихме тази му страст, защото израснахме на снимачната площадка. Така че от малка познавам света на киното. Още повече, че домът ни бе и офис и непрекъснато беше пълно с млади кинаджии. Те наричаха баща ми Папа Пол, а мама готвеше за всички. Татко почина пред 11 години от рак на белите дробове. Беше страстен пушач. Между другото, в България всички пушат - и жени, и мъже.

А вие пушите ли?

Пушех дълги години, но ги отказах. Изплаших се около болестта на баща ми. Той ме учеше да не се страхувам от нищо, но въпреки това сега, на 55 г., се страхувам от абсолютно всичко. (Смее се.) Никога няма да забравя едно нещо, което татко ми казваше: "Страстта винаги е права. В нея трябва да се вярва."

Как се чувствате в България?

Тук съм вече два месеца, макар че междувременно се наложи да отскоча до Лондон и Ню Йорк. За съжаление успях да разгледам само София - посетих църквите, циганския квартали и някои нощни клубове. Срещнах хора от всички социални прослойки. Видях също, че навсякъде се строят големи, нови сгради. Променяте се.

Да, вече двайсет години. Кои са любимите ви места по света?

Италия и остров Кауаи, най-старият от Хавайските острови. Там имаме малка вила, където ходя винаги, щом мога. Плувам в океана, снимам и около мен е божествена тишина - чувам само птиците и вълните. Въпреки това не бих казала, че съм от типа "назад към природата". Все пак съм родена и съм израснала в Ню Йорк. Там в момента живее и учи дъщеря ми Хана. Ние със съпруга ми живеем в Лос Анжелис.

Вярвате ли в брака?

Женена съм от 23 години, не съм се развела. Значи по някакъв начин вярвам в брака. Мисля, че не е за всеки, но при мен работи. Не е лесно да остаряваш. Но понякога факта, че споделяш остаряването с друг, го прави по-лесно. Едно е сигурно - в деня, в който страстта безвъзвратно изчезне, бракът си отива. Това важи и за професията. В деня, в който разбера, че страстта ми към филмите се е стопила, ще спра да режисирам.

Разкажете ми за първата си среща със Стивън Спилбърг.

Бях на снимачната площадка, снимахме епизод от "ER" ("Спешно отделение"). Спомням си, че беше много трудна сцена - някаква хирургична операция, много диалог... Аз си гледах сценария, разговарях с актьорите, изобщо не подозирах, че някой ме наблюдава. В един момент една от скриптърките дойде и ми каза в ухото: "Стивън Спилбърг се е облегнал на стената и те гледа!" Сякаш нещо ме удари в корема. Вече не можех нито да гледам, нито да слушам... Когато се запознахме по-късно, Стивън се оказа любезен и мил човек. Покани ме в своя офис и ме попита: "Мими, какви филми искаш да правиш?" На секундата му отговорих: "Как така какви?! Същите като теб!" Спилбърг е страхотен мъж. Той ми даде шанса да направя първия филм за неговата компания DreamWorks - "Миротворецът". Давал е шанс на много жени-режисьорки. Казвам това, защото в бизнеса все още има доста сексизъм. Традиционната реплика в Холивуд е: "Тя е много добра жена-режисьор", а не просто: "Тя е много добър режисьор". Режисурата е трудна за една жена, трябва да си абсолютно наясно точно какво искаш. Всички детайли. Другото неудобство е, че по-голямата част от екипа са мъже и не разбират, че поне веднъж в седмицата трябва да се изкъпеш. Освен това от време на време ти се иска да си поплачеш и трябва да се криеш, защото после никой няма да гледа сериозно на теб. Реален проблем обаче съм имала само в началото на кариерата си с един оператор. Голямо копеле беше. Сега съм на такъв етап от живота си, в който мога да избирам хората, с които да работя. Имам само три условия: да са талантливи, да им се работи и да не са сексисти, расисти или пък такива, които имат предразсъдъци по отношение на възрастта на колегите си.

Работили сте с едни от най-големите холивудски звезди - Кевин Спейси, Никол Кидман, сега с Антонио Бандерас...

Забравяте Джордж Клуни.

Не, просто го оставям за накрая.

Клуни ми е любимец. Колкото повече остарява, толкова по-добър актьор и по-красив мъж става. Освен това не се разболя от звездомания. Сега е същият Джордж, с когото работих в "Спешно отделение", където изгря звездата му. Участва в много благотворителни каузи и никога не говори за това. Той е мачо. Истински мъж! А Никол е изключително красива, много добра актриса и много смела жена. Това, което повечето хора не знаят за нея, е, че е и много забавна.

Коя според вас е най-голямата грешка на жените?

Това, че искат всичко или нищо. Забравят, че не могат да бъдат навсякъде и да са перфектни във всичко. В Америка жените раждат все по-късно и по-късно. И в Европа е така. Правят кариера. Ако случайно забременеят, това е повод за истерични кризи. Понякога просто забравят, че да обичаш някого и да имаш дете от него е част от живота, която не си заслужава да пропуснеш на никаква цена. Ще ви дам пример със себе си. Тази година дъщеря ми навърши 21 и вече е пълнолетна, но дълги години бях близо до нея и не приемах работа извън града. Ако в този период ми бяха предложили да снимам в България, щях да откажа. Но сега съм тук така или иначе. Не съм пропуснала кой знае какво за тези години, когато съм била с дъщеря си. Това са нещата от живота и жените просто трябва да ги приемат.

Какво ви липсва най-много, когато не сте у дома?

Готвенето и курсът по рисуване, на който се записах преди известно време. Отлична готвачка съм, също като мама, и мога да приготвя неделен обяд за двайсет души, без да ми мигне окото. Правя страхотни супи. Що се отнася до рисуването... Ясно ми е, че никога няма да бъда чак толкова добра, колкото съм например във фотографията. Но когато съм в Кауаи, наоколо е такава красота, че всеки път ми се приисква да мога да я нарисувам.

Накрая ще ви задам въпрос, който всички нас ни вълнува. Вярно ли е, че Антонио Бандерас е много зависим от жена си и тя му казва дори какво да яде?

Ха-ха. Не знам, едва ли. Антонио и Мелани са много свързани един с друг и е съвсем нормално да се вслушват в мнението на другия, без това да означава, че единият е зависим от другия. Мисля, че това са слухове, и не бих искала да ги коментирам. Но вярвам, че те се обичат истински.

*Интервюто е осъществено с помощта на Йордан Марков, студио супервайзър при Nu Boyana Film Studios,ь и Йордан Милев - личен асистент на Мими Лидър в България.