На живо Мартин впечатлява още повече. Няма ги онези 4-5 килограма, които телевизионната камера задължително лепва на всеки, попаднал в обектива й. Няма го също прибраното сценично поведение и можеш да усетиш в 44-годишния певец неподправения чар на дръзко момче. Рядко малкият екран ни е поднасял толкова приятна за очите и ушите гледка в лицето на човек, който никога не се е качвал на сцена. Силното мъжко присъствие на Мартин не се промени дори когато боядиса дългата си прошарена коса. А когато излезе наяве и историята му на момче, расло в интернат за социално слаби деца, и на номад, все още не открил пристан за сърцето си, женската аудитория беше окончателно спечелена. Ето още подробности от интересната история на Мартин, споделени специално за читателките на EVA.

интернатът „Ран Босилек“ Родителите на Марти се развеждат, когато е съвсем малък. Баща му си тръгва и забравя не само да го вижда, но и да дава пари за отглеждането му. За да издържа сина си, майката е принудена да работи на смени и понеже през деня няма кой да го гледа, момчето попада в интерната за социално слаби деца „Ран Босилек“.  Майка му го води в понеделник сутринта и го прибира вкъщи в събота следобед. Така момчето преживява първите пет учебни години. Марти е виждал баща си само 4-5 пъти през живота си, последната им среща е преди 27 години. Баща му се казва Иван, знае, че има от него брат и сестра - Калина и Явор, но не се познават, никога не са се  виждали. „Когато си малък, някои неща ти липсват. После така свикваш, че все едно не ти липсват, и ти стават безразлични.“

жените На 18 години Мартин се влюбва и след три години връзка сключва брак с първата жена в мъжкия си живот. Двамата са млади, обичат се и вярват, че могат да покорят света. Емигрират в Германия, без да предполагат, че подлагат любовта си на изпитание, което тя няма да издържи. Връщат се в България  разочаровани, отчуждени и след три месеца се разделят. Бракът, стартирал с надежда за взаимност и щастие, издържа малко повече от година. Сега Мартин смята, че когато един мъж не е стъпил здраво на краката си и не е построил дом (той все още си няма собствено жилище – б. а.), не трябва да създава семейство. След развода в началото се дистанцирал от жените, „държеше ми влага от неуспешния брак“. После няколко пъти се влюбвал, но винаги изживявал сериозно разочарование. „Чудя се дали ставам за сериозна връзка. Защото най-голямата ми любов е музиката. Дори да я забравя временно, винаги се връщам при нея. В доста връзки съм усещал, че заради музиката не съм толкова всеотдаен, колкото са очаквали от мен. Това невинаги ти го прощават. А времето върви и като се обърна, виждам, че са минали 10-20 години. Замислям се, че трябва да оставя нещо след себе си - жена, семейство, поколение. И не че не искам. Напротив, пожелавам си го. Но на този етап нещата са такива: аз съм в Х  Factor, много съм зает, едвам си гледам бизнеса. Кога да изляза, да отида някъде и да ухажвам някоя девойка? С годините става все по-трудно да го правя.“
Мартин стартира бизнеса си през 1994 г., когато се връща в България от Германия - прави първата заложна къща у нас. Но понеже все още не се чувства достатъчно улегнал, за да се закотви на едно място, подава документи за зелена карта. Изобщо не предполага, че ще спечели, обаче късметът идва точно при него. През лятото на 1997 г. заминава за Щатите.

5 години в Лос Анджелис Мартин се рее като волна птица. Снимал се в киното като статист, помагал на приятел в обща работа - да се поправи водопровод, нещо да се боядиса, нещо да се закове, с друг приятел продавал картини. Най-интересно му било в киното. Най-много печелел от картините. С тях стигнал чак до Лас Вегас. Когато някое от платната се наранявало при пренасянето, понеже рисува хубаво, той го възстановявал. Като го гледали с четката в ръка, американците мислели, че е художникът, и го карали да се подписва на картината. Правел го. Изобщо забавлявал се яко. Най-хубавото му преживяване в Лос Анджелис била срещата с големия педагог и певец Дейвид Романо. Запознали се в един италиански ресторант, който Мартин открил случайно, и... попаднал в света на мечтите си. Там се събирали музиканти и почитатели на музиката и пеели с възрастна пианистка италианка. И той започнал да пее с нея. Така Романо го чул и толкова го харесал, че започнал да му дава уроци безплатно. А Мартин толкова повярвал в себе си, че даже учил известно време оперно пеене в музикален колеж. 2005 г. взел американски паспорт, но се наложило да се прибере в България, за да стабилизира бизнеса си. „После мама се разболя и вече нищо не ми се правеше.“

депресията и катастрофата, която го връща отново в живота След смъртта на майка си Мартин изпада в дълбока депресия. Няма желание да се занимава с нищо, изоставя дори любимата си музика. Зарязва и спорта, макар че дотогава тренира редовно. Запален е по културизъм, играл е хокей, на 16 години е изкарал курсове за спасител. Храни се нездравословно и напълнява до неузнаваемост. „Три години бях много зле. Страшна дупка. С огромно чувство за вина, че изпуснах майка. И че не я зарадвах с нищо. Когато тя продаде панелката в Дървеница и с по-голямата част от парите започнах бизнеса си, й обещах, че ще купя жилище. Не купих. Не създадох и деца.“ От голямото отчаяние го изважда стресът на една катастрофа.  На 26 март т. г. Мартин пътува по булевард България с любимия си мотор „Харли Дейвидсън“ и изведнъж пред него рязко изскача възрастна жена. За да я избегне, той се освобождава от 400-килограмовото возило и се премята няколко пъти по платното. От удара уврежда гърба и раменните стави, изгубва зъб. Но пък се усеща отново жив. „Изведнъж си дадох сметка, че утре може да няма. Че трябва да се стегна, да се изправя, да погледна напред и да тръгна нагоре.“ Всъщност процесът на изправянето му стартирал няколко месеца преди това, когато от многото килограми стигнал до кардиологията. „На Нова година ударих дъното - 95 кг. Бях огромен, с гуша и с шкембе. Тогава реших да си върна старата форма, която при моя ръст от 180 см е 80 кг.“ Толкова бил обездвижен, че се наложило да започне с ходене в парка. Постепенно комбинирал с леки гимнастически упражнения, преминал към финтес, тае-бо, тренировки с дъмбели. Към спорта добавил здравословно хранене и за шест месеца влязъл във формата, която виждаме на екрана в момента. Сега при хранене поддържа отрицателен енергиен баланс и редовно спортува. А ако някога си позволи да прекали с нещо сладко, компенсира с разтоварващи дни на плодове и зеленчуци. Следващата  стъпка към възстановяването му била да се заеме отново с пеенето. Тогава като по поръчка се появил X Factor.

X Factor и мечтите Заложната къща на Мартин прилича на музикално ателие. Има пиано, уредби, микрофони. Клиентите често могат да го чуят как се разпява. Между другото тук идват и доста музиканти, защото това е единствената заложна къща, в която може да се намерят инструменти. Собственикът й разбира, че негови приятели ще участват в кастинга на X Factor, и решава буквално в последния момент да се яви и той. Първия ден го върнали, защото отишъл твърде късно. Сметнал го за лоша поличба, но се явил и на втория и го одобрили. Вече се чувства толкова жив, че докато участваше в шоуто, е записал авторско метъл парче, посветено на майка му. Подготвя се и за конкурса на Евровизия. Оценява участието си в X Factor като огромна възможност за едно добро завръщане. И се радва, че толкова хора го чуха как пее. „Не развих верига от заложни къщи и не искам. Искам да продам и тази, която имам, и да отворя караоке бар в стрийт стил, с дървени маси, с китари и саксофони по стените, с малка сцена и два чопъра (вид мотор) на метална лента. Хората да се събират, да пеят и да се забавляват.“ Вероятно ще успее. Защото Мартин е мъж, който не предава мечтите си.