Eдна енигма e Васил. Като малко лъскаво камъче на арабски пазар или върху разхвърляна ромска сергия на някой панаир.

Камъче ли? Той си е един едър лъскав шарен камък, който се върти на която страна си пожелае и показва която си поиска фасета. Или е танцьорка от ориенталските приказки, дето танцува, цялата в пайети. От цялото тяло и от цялата душа на Василка виждаш само очите и контурите, а тя отгръща шал след шал и все си мислиш, че това ще е последният. Лицето й с катинарче, ушите - с обици с едри камъни, а ръцете на Азис са най-красивите, които съм виждала. С дъ-ъ-ълги фини пръсти и прекрасни нокти като съвършен бадем и с тоя убийствен френски маникюр!

Звъня му на домашния телефон и отсреща чувам: "Ало!" "Васко!" - казвам, защото това е неговият глас, но ми отговарят: "Момент!" Оказва се Гала. Kолко много си приличат гласовете им! В главата ми се връща това, което Азис каза на пресконференцията на VIP Brother, за жената, с която живее от много години: "Ние сме много повече от мъж и жена! Ние сме брат и сестра, майка и син, ние сме всичко заедно!" Спомням си как някога, когато леля ми, която гледа на кафе, погледна в чашата на моя приятелка и възкликна за нейното гадже: "Виждам ви като кръгче..." Връзката им беше съвършена. И искам да ви кажа, че това, което човек усеща, когато отиде в дома им, е, че Гала и Азис някакси са кръгче. Тя е майка му, той - непослушният й син, тя - сестра му, която влиза в хола с дебелото коремче, докато говорим и казва: "Васе, отивам на водна гимнастика!" Вижда го разплакан и го успокоява, защото е най-добрата му приятелка.

Кухнята им е обсипана в цветя, защото бъдещата майка е имала рожден ден вчера. Букетчета подправки висят над печката като в живописна селска къща някъде в Прованса. Около нас подскача една сладка и добричка Тара - такова малко кученце, знам ли каква порода, но от тия, дето едно коте да им измяука насреща, ще ги издуха. Домът им е чист, подреден, някакси мек и топъл.

И си говорим с Василка/Васко/Азис, който е съвършеният разказвач и творец на истории, за най-важния момент в живота на всеки, а сега в неговия - предстоящата поява на детенце в неговия, в техния с Гала и Китаеца дом. И историите му преливат една в друга, и се завъртат и понякога си противоречат, обаче е толкова уютно в края на следобеда на чаша кафе пред камината. Бебешката стая вече е готова, цялата в розово, с патенца - обяснява важно! - Много е стилна, много бонбонеста. Като къщичка на Барби искам да я направим за малката Рая.

Как изглеждаше твоята стая, когато беше малък?

Аз нямах такава. Живеехме в двустаен апартамент. Имахме две стаи и кухня, в която спях аз. Бях я облепил цялата - от пода до тавана - с плакати на Майкъл Джексън и Мадона. Сутрин ставах, започвах да си ги разглеждам и си казвах: "Ето така ще изглеждам и така, а след време - така! Това червило ще имам, тази коса!"

Кога започна да пееш?

От много малък. Още от дете баща ми ме показваше на колегите си и аз взимах микрофона по ресторантите и пеех.