Ти ли избра да е момче?

Да. Може би заради баща ми. Може би, защото винаги съм смятала, че на мъжете все пак им е по-лесно, въпреки че осъзнавам, че това е само привидно. Самото дете обаче не го избираш ти. Социалният работник преценява и ти предлага. Ти имаш срок, в който трябва да решиш. Аз не мислих изобщо. Веднага след като видях Иван, казах, че ще е той. После си направих всички необходими изследвания, подадох всички необходими документи и започнах да чакам. Всичко стана много по-бързо, отколкото си мислех.

Знаеш ли нещо за родителите му?

Имам някаква информация за майката и много малко за бащата. Ако един ден той пожелае да издири кръвните си родители, ще му кажа всичко и ще ги търся заедно с него. Така поне мисля сега.

Не те ли притеснява, че ще бъдеш самотна майка?

Аз винаги съм си играла много на майка. Имах една кукла Стефчо, която ме научи на повечето неща около майчинството. И на булка много съм си играла, въпреки че тази игра не успях да я превърна в истина. Не, не ме притеснява това, че сама ще го отглеждам, пък и засега има много хора, които ми помагат. По-скоро си мисля, че Иван ще стигне до някакъв етап, при който ще се чуди какво означава "татко", ще задава въпроси...

Но такава му е съдбата. При всички положения ще има повече въпроси, които да зададе. Наскоро купих специално албумче, в което се записват всички събития от живота на бебето. Като го отворих, видях, че половината книжка изобщо не можем да я попълним - например изписване от родилния дом, първа снимка пред родилния дом, родословно дърво... Ние обаче ще го направим по наш си, уникален начин.

Това, че не можеш да попълниш книжката по стандартния начин, натъжава ли те?

Не. Мисля, че и за двамата е голямо щастие, че сме се срещнали. Той още не казва "мамо" и скоро едва ли ще каже. Не смятам да настоявам. Искам да я произнесе спонтанно. Когато бъде готов да я каже - ще я каже.

Кой гледа Иван, когато си в театъра?

Майка ми и неговата кръстница - Деси Шпатова, която ми е много близка и затова я избрах за духовна майка на сина ми. Редуват се. Ако и те не могат, го водя в театъра. Гледат го асистент-режисьорки, гардеробиерки... Опитвам се да го социализирам и да го направя адаптивен, защото така или иначе му предстоят трудни моменти на узнаване на различни истини.

Как съчетаваш работата и детето?

С цената на свръхмобилизация, но си признавам, че дълго време няма да мога да издържа. Ето например миналата нощ почти не спах, защото той е болен и плачеше. Довечера имам представление в Хасково. През нощта се връщаме в София... Мислех да спра за известно време, но видях, че Иван е много самостоятелен и няма да натоварва майка ми, тъй като още е много лесен за гледане. Пък и не искам да ставам център на живота му и реших, че колкото по-бързо свикне със ситуацията, при която аз ще работя, а той ще е около мен, или на детска ясла, толкова по-добре. Не искам да го пристрастявам към себе си, тъй като знам, че връзката между сина и майката е изключително силна и особена.

Приготви ли му стая?

Цяла зима правих ремонт. Изрисувах цялата стена, която е над леглото му. Малко е шизофренично и доста шарено, но се надявам да му хареса. Той е много чувствителен и наблюдателен. Многообразието на света не го обърква, напротив, и затова аз нищо не му спестявам.

Какво обича да прави?

Обича да гледа ръцете си - явно те са били единствената му играчка дълги месеци наред. Освен биберона. Цялата му комуникация със света минава през ръцете. Дори играчките не са му толкова интересни, колкото ръцете.

Мислиш ли за него по време на представление?

Непрекъснато. Дали се е изакал, дали си е изял храната, какво е казал, какво е направил. Видях, че сам се изправя вече, без аз по никакъв начин да го карам. Може би и ще проходи, без да го видя... Но съм сигурна, че майката е по-полезна, ако се чувства добре и в професията си. Аз съм доста активен човек и наистина не бих искала да стоваря цялата си активност върху него. Сега преподавам актьорско майсторство в НБУ, асистентка съм на Цветана Манева. Репетирам две нови пиеси - "Пътуване към Дамаск" с режисьор Иван Добчев от програма "Стриндберг" на сцената на театрална работилница "Сфумато" и "Детска стая" на Яна Борисова с режисьор Галин Стоев в театър "199".

А ако в един момент се сблъскат майката и актрисата?

Аз не съм от тези актьори, които от 5-годишни са знаели, че ще станат такива. Започнах да се занимавам с това на 20-годишна възраст, до тази възраст изобщо не съм мислила, че ще стана актриса. Така че, ако в един момент разбера, че го лишавам от нещо важно заради театъра, няма да се поколебая да се откажа.

Кое е най-трудното нещо, с което се сблъска, откакто Иван е при теб?

Може би кошмарите, които имах първите седмици. Сънувах непрекъснато, че е само временно при мен, че съм го взела под наем. Но това са съвсем "нормални" с оглед ситуацията кошмари. Но всъщност всичко стана много по-лесно, откакто той се появи. И хората около мен се промениха. Бих казала, че той улесни и опрости живота ми.

Има ли нещо, от което се отказа?

Не, не се сещам. Пожелавам си той да е здрав и аз да съм здрава, за да мога колкото се може по-дълго време да съм до него.

Щастлива ли си, Снежина?

Да, щастлива съм. И съм тревожна в същото време, но без това не може. Важното е, че има моменти, в които наистина знам, че съм щастлива.