Не че нося вратовръзка, но от време на време в делничен ден имам нужда символично да я разхлабя. В такъв един ден минавам по „Ангел Кънчев“ в София и около пресечката с „Аспарух“ виждам черна дъска с обедно меню. Не обичам да обядвам сама, но сега съм гладна и влизам за оглед. Веднага се влюбвам в масите, направени от стари врати. Таванът е облепен с някакви древни вестници и писма. Дори се зачитам в едното. Нещо от сорта: „Мили дядо, отдавна не съм ти писал...“ Да, да, и аз от толкова отдавна не съм слагала нищо в устата си. Сядам на една от масите-врати, а столовете като от кухните в детството ми успокояват вечно будната ми невроза. Поръчвам си доматена супа с печен чесън и моцарела от обедното меню и киноа пилаф с бадеми, американски боровинки и рукола от постоянното. Докато си чакам поръчката, се забавлявам да откривам мили детайли в стил френч кънтри: част от абажурите са клетки за птици, друга са плетени на ръка ажури. Някакъв артистичен Вавилон, но много приятен. Музиката е ретро или лек джаз, точно каквато бих си пуснала вкъщи, докато чета книга. Вече напълно съм „разхлабила вратовръзката“ и се наслаждавам на мекия вкус на вегетарианската храна, която е и акцент в менюто. Следващия път, ако не съм толкова смирено настроена, мога да избера класическа вратна пържола или по-нежния вариант на месоядство – сьомга с пресен лук и орехи. 
Собственичките Силвия и Цвете са дъщеря и майка. Силвия е графичен дизайнер, завършила е в Чикаго, където с мъжа си и приятеля им Радослав е живяла 12 г. Докато са в Щатите, тримата си говорят какви прекрасни места имат хората по света, а у нас всичко е еднообразно в стил „обикновен лукс“. И решават, връщайки се, да направят нещо свое и различно.