Преди да ви разкажа тази история, ще споделя свой разговор с Роси по скайп. На 2 януари към 12 ч. през нощта тя ми писа:
лили, имам 10 лв. в сметката от байландо
хората не ме обичат май
питах всички други,
имат по 1000 лв.
и повече,
само аз 10 лв. ...
карай!
трудно е!
кое, росе? – попитах.
животът
(После помълча и добави): Ама е избор. Мисля, че човек или избира да се чувства щастлив, дори да му липсват много неща, или да бъде нещастен, дори да има всичко. Щастието е тук – в сърцето.
Аз съм щастлива.

Роси е на 18, красива, танцува божествено, иска да стане актриса. Роси има харизма. Тя е от хората, които зареждат. Става ти усмихнато, когато си говориш с нея. Три месеца на екран в предаването “Байландо”, анонсирано като шоу, което сбъдва мечти, тя беше единственият участник, който се бореше именно за мечтата си. (Моля това да не бъде прието като омаловажаване на другите участници, които положиха много усилия и подкрепиха важни каузи!) И се справяше блестящо с всеки танц, въпреки че чува само с едното си ухо, и то 20%. Три месеца усмивката не слезе от устата й. Класира се втора заедно с партньора си Христо Калоферов (продуцент на вечерните новини по Нова тв). Нейният успех имаше и много по-голям смисъл. Малката Роси от Хасково успя да привлече вниманието към нечуващите и, мисля, да промени отношението ни към тях. В страниците й във фейсбук има 6000 почитатели, сайтът за запознанства www.1001night.com, подарен й от приятели, набира скорост. Известна е, харесвана...
Може да се разсъждава много върху това защо във въпросната сметка има само 10 лв. Шокиращо е. Дали сме склонни да откликваме единствено на викове за помощ и това ни лишава от възможността да оценим и подкрепим тези, които се борят за мечтите си? Дали сме склонни да помагаме само на нуждаещи се? А може би тези 10 лв. показват, че красивата байландовка си е извоювала позицията на човек равностоен, стойностен и можещ. На достатъчно силна и горда, за да се справя сама. Животът й е борба, всеки ден, всеки миг.
Доближаването до Роси беше процес. Тя се е сблъсквала с много предразсъдъци, притеснена е дали изговаря думите правилно, защото не може да ги чуе. С ушите си не може да чува, но го умее със сърцето си. Аз също имах нужда да се отпусна в общуването ни и да повярвам в него. На първата ни среща имаше преводачка, на втората за Роси ми разказваха повече хореографката на балета за нечуващи деца в Хасково и нейната приятелка Доби. На третата, вече в Хасково, започнахме да комуникираме, а после минахме в скайп. И срещнах момиче с голямо сърце, чисто, искрено и добро, на моменти младежки наивно, в други - мъдро. На моменти нерешително, в други – много силно. Роси ме спечели и с това, че иска да й се случва животът и да го случва, обича го и го цени.
Роси е родена в семейство на глухи – и майка й, и баща й, починал, докато била малка, и семейството на сестра й са нечуващи. Адаптацията към по-голямата част от света й е отнела 8 години и огромни усилия. Прекарала това време с логопеди, с учители по български, за да добие богат речник, да може да чете по устни и да произнася думите правилно. За нея матерен е езикът на жестовете (еднакъв навсякъде по света, език, който впрочем всеки би могъл да научи за 9 месеца с безплатни курсове към Съюза на глухите). Учи и английски. Профилът й в училище е моден дизайн и рисува прекрасно, но най-любима й е математиката. Усеща я – така ми казва. Ходи в гимназия с чуващи деца и има още година до завършване. В началото съучениците й я приемали уплашено. Не знаели как да общуват с нея. Постепенно започнала да скъсява дистанцията, да ги поздравява, да ги пита как са. И контактът им харесал, приели я. Понякога  даже е център на компанията. Представя ми най-добрата си приятелка Лили, която чува. Запознавам се и с Ридвам - партньора й по танци в хасковския балет. Ридвам е на 16, много симпатичен и 100% глух. Веднага ми разказва виц, на който двамата с Роси се смеят много.

школата по танци
Тя е в клуб, подобен на читалище. Там освен Роси и Ридвам са сестрата на Ридвам, Нетфизе, и още едно момиче – Анета. И двете момичета не чуват. Анета е на 21 и продава на своя сергия на пазара. Двете с Роси са Мис България Тишина в две поредни години. Разказват ми, че този конкурс се провежда точно както и конкурсът за чуващи. Момичетата дефилират с бански, спортни облекла и официални рокли. А след това имат интервю с журито. Роси е носителка на короната за 2010 г. и ще я връчи на следващата кралица на красотата през 2011-а.
Наблюдавам четирите деца. Танцуват и пеят „Йовано, Йованке“ и „Катерино моме“. Преживяването е уникално! В тази зала Роси е влязла за първи път на 6 годинки и почувствала огромно щастие, усещайки ритъма на музиката със сърцето си. Всяка стъпка и движение е научила първо от Доби. А Доби, която създала балета, защото го сънувала, обича Роси и се грижи за нея като за своя дъщеря. Тя помогнала на момичето да попълни документите за „Байландо“ и била до нея през цялото време в София. Двете ми разказват как тръгнали с дрехи за 10 дни и в началото на декември си дали сметка как са минали 3 месеца.

Coffee time
После отиваме в приятно кафене, където децата често сядат след училище. Докато си говорим, се обажда приятелка на Роси. Тя вдига телефона и започва да ръкомаха. Доби ми превежда. Двете момичета си говорят за... момчета, за любов, за това кой да се обади първи. Разговорът е поне 10 минути. М-тел има специална оферта за нечуващите – 2000 безплатни минути видеовръзка, плюс определен брой есемеси и скайп. Моля Роси да ми обясни как чува. Апаратът увеличава всичко еднакво – казва красивата байландовка, - без да отделя шума от основния звук. И всичко се чува със забавяне.
Няколко дни по-късно Христо Калоферов споделя, че след 5 минути с апаратчето на Роси, което поискал да тества, започнал да губи равновесие и му се насълзили очите. Разбирам, че комплект слушалки за подпомагане на слуха струва 5000 лв. Те се износват за две години. Слушалките й в момента са на 4 години и едната – тази за чуващото й ухо, е счупена по време на танците. А когато хората, които не чуват, не носят слушалки, активността им намалява. Започват да се чувстват като унесени. За момента Роси е добре. Но като че ли не е много близо до следващото апаратче за чуване. Майка й взема 130 лв. на месец от работата си в шивашки цех и общо със стипендията и инвалидната пенсия на Роси им се събират максимум 400 лв., а 40 лв. е само наемът на общежитието, в което живеят.
Роси ни кани на гости и малко по-късно майка й ни посреща с шоколадови бонбони в уютния им чист и подреден дом в блок на глухите до фабриката „Тих труд“. Над леглото в стаята на момичето има две лавици с плюшени играчки, подарени от почитателите в „Байландо“. В хола на библиотеката е сложен далекогледът, подарък от Христо за Нова година с пожелание да гледа надалеч.

Байландо
Всичките ни разговори стигат до „Байландо“, а очите на Роси блестят още по-силно, когато говорим за шоуто. За първата й среща с Христо и колко се зарадвала, че е толкова хубав, и го прегърнала. И колко била притеснена и въодушевена, виждайки всички тези известни хора накуп. Чувствала се като в приказка – в луксозния хотел, сред звездите, камерите, с лъскавите костюми, заради адреналина от състезанието. Подготвяла всяка роля много сериозно. Гледала филмите, на фона на чиято музика танцувала, клипове с движенията на известни танцьорки. Учела даже израженията на лицата им. Преди всеки танц й пускали музиката на специални тонколони с подсилен бас, за да усети вибрацията. После упражнявали хореографията бавно, без музика. Христо пеел песента срещу нея и уговаряли на коя дума кое движение да съответства, за да са в синхрон. А в моментите, в които не се гледали, той й давал знак със стискане на ръката.

Пak по скайп й задавам въпроса, който месеци наред много хора си задаваха –
какви са отношенията им с Христо. И ето какво ми отговаря:
ние сме приятели - друго не сме приказвали
за него съм дете
глухо
той се грижеше и ми помагаше
щото е благороден
о, лили
той е различен
много добър
отиди на интервю с него
и ще разбереш
много се бори за мен
и искаше да победя
беше всеотдаен
аз съм в хасково поне година и половина още
той е в софия
в неговия свят
чува - красив - известен
харесван
абе трудно се приказва с нас
разбираш ли
омръзва им на чуващите

След този разговор се виждам с Христо, защото той е важна част от историята за Роси сега. А Христо ми говори за Роси със светнали очи, колко е красива и талантлива, колко важно за него е било да й помогне да сбъдне мечтата си. „Росица със самото си присъствие мотивира да си жив и щастлив – ми каза Христо Калоферов. - Може го само с поглед, с докосване. А да я слушаш да говори с думи е изключително преживяване. Има много хубав глас! Всеки ден се виждахме, танцувахме, говорехме и си пишехме по скайп. Късметлия съм, че ми се случи. И много ми липсва.“ Продължават да си пишат, да са приятели. Христо й помогнал да изпратят писмо на Марли Матлийн (глухонямата актриса, получила „Оскар” за главна роля във филма „Деца, забравени от Бога“), за да разберат къде е учила актьорско майсторство. Освен това организира костюмите на Роси от „Байландо“ да й бъдат подарени. „Опитвам да намеря и фондация или училище, което да я приеме със стипендия да учи. Виждам я повече в Щатите или в Европа, където имат сериозни учебни заведения с програми за хора с увреждания. Сигурен съм, че тя може да бъде актриса. И да стане звезда не само в български мащаб.“
Питам го дали според него е възможна любов между чуващ мъж и нечуващо момиче. Да – отговаря. И това е спасение и за двамата, защото, съдейки по Росица, нечуващите имат оня поглед върху живота, който всички сме загубили. И са изключително честни и откровени. А от друга страна, един чуващ мъж може да помогне на едно нечуващо момиче да бъде част от останалия т. нар. нормален свят. Роси заслужава този шанс според Христо. Но за да не се случи това между тях двамата, според него единствената спирачка е възрастта. „Не искам един ден да се разхожда Росица с „татко си“. Би било глупаво!“

Последният ми разговор с Роси
завършва така:
какво би искала да ти се случи сега, Росе? - я питам.
искам да докажа на всички, че мога
тогава смело ще пристъпя към човека, когото обичам
но сега още нищо не съм постигнала
и не смея

После ми праща адреса на сайта на компанията, чиято собственост е „Байландо“, и ме моли да й помогна да разбере в коя държава ще е следващото издание на шоуто. Би могла да кандидатства навсякъде, защото езикът на глухите е еднакъв. Ходи й се в Турция. Там има много телевизии и се снимат и много филми. Мисли, че ще я харесат.
И през цялото време, докато пиша този текст, се сещам за една мисъл на Нелсън Мандела, която много харесвам - че най-голям страх на всички ни е, че сме извънмерно могъщи. Питаме се: „Кой съм аз, та да бъда брилянтен, изключителен, талантлив и известен?“ А защо да не бъдем, пита Мандела. Когато позволим на собствената ни светлина да блести, неосъзнато даваме на другите разрешение да направят същото. Мисля, че хора като Роси ни позволяват да блестим. Знам, че всичко най-хубаво тепърва й предстои!

P.S. Три месеца след гостуването ни в Хасково, Роси описа в книга своята лична история, има готов сценарий, търси финансиране за правенето на филм и се представи прекрасно на кастинга за предстоящия конкурс в „Шоуто на Слави“ - „Танцувай с мен 3-стаен“.