Наталия Дончева

Съдбата реши да живея в Париж и да нямам деца

Ирина Иванова 08 февруари 2011

Съдбата реши да живея в Париж и да нямам деца

Тя участва в над 50 филма, първата й любов се казва Андрей Баташов, а голямата - Арно Селиняк, режисьор

Само допреди няколко седмици Наталия бе напълно непозната на българските медии. Знаеше се, че е дъщеря на актьора Пламен Дончев, че от години живее и работи във Франция и най-вече, че участва в новия филм на Станимир Трифонов “Стъклената река”. Сега вече - след премиерата на филма в края на септември - със сигурност знаем повече. Знаем, че има зад гърба си десетки пиеси и филми във Франция, че е участвала в знаменитата постановка на Джон Малкович Hysteria, получила пет награди “Молиер”. “Никога няма да забравя кастинга за тази пиеса. Продължи повече от час. Малкович бе заобиколен от 20 асистенти. Когато ми се обадиха, че ме е избрал, не можех да повярвам. Репетициите продължаваха по 15 часа на ден, трябваше да идвам всеки ден с идеи. Беше изключителен опит за мен и трамплин” - разказва Натали. Да, макар да  не я познавах лично преди интервюто, на мен ужасно ми се прииска и аз да я наричам Натали, както й казват приятелите й. Просто защото ужасно й отива това френско име. Тя е руса, синеока, доста висока, с кожа като на бебе, небрежна (но така както само французойките могат да бъдат) и същевременно изящна и хем прилича на славянка, хем на западноевропейка. Нищо чудно - майка й все пак е французойка, казва се Режин Виолет Маргьорит и е бивш дипломат.
Натали се чувства малко поизморена от интервюта и ме моли - с едва доловим акцент - да й простя, но ще си изяде леденостудените картофки, които са й донесли преди един час. Отговарям й, че ще й отмъстя, като първият въпрос, който ще й задам, ще бъде как поддържа форма. И й отмъщавам.
Аз много обичам да готвя и да събирам приятели у дома. Майстор съм на всякакви китайски и особено италиански неща. Гордея се, че мога да приготвям 15 различни соса за паста и пица. Но внимавам какво и колко ям, освен това имам добър ген, спортувам.
Франция завладяна ли е от пластичните хирурзи?
В момента в Холивуд много се търсят европейски актриси, тъй като те по-рядко и в по-малка степен посягат на себе си. Дори група продуценти и режисьори, начело със Спилбърг и Лукас, се подписаха под една петиция, в която молят американските актриси да спрат с тези ужасяващи трансформации, защото в скоро време няма да могат въобще да ги снимат. Аз не мисля по този въпрос, грижа се за себе си, пия малко, не пуша. Всъщност сега, откакто съм в София, за няколко дни изпуших 5 кутии. 
Защо, вълнуваш ли се?
Особено се вълнувах, когато дойдох за кастинга, защото не си бях идвала 15 години. Вървях по тротоарите и - много странно! - долу всичко си беше както преди, дупките и т. н. А като вдигнеш поглед нагоре - то едни нови сгради, едни небостъргачи... Бях само на 19, когато заминах за Франция, бях много влюбена (в актьора Андрей Баташов, за връзката си с когото обаче Наталия не искаше да говори - б. а.). От друга страна, там нямах нещо сигурно, което да ме чака, обаче... Имам чувството, че прочетох правилно някои знаци на съдбата. Сякаш усещах, че в България нещата ще тръгнат на зле, както се и случи след 1989-а, когато заминах. Тръгнах с чувството, че вървя напред, а нещо ме тегли назад. Естествено, аз не се чувствах като емигрант в Париж, защото майка ми е оттам и всяка година прекарвах по три месеца там. Но въпреки това първите пет години бяха много трудни, връщах се често, за да черпя енергия от България, беше ми мъчно. След това, когато родителите ми продадоха всичко  тук и дойдоха при мен, ми стана по-лесно. А сега... за мен там е у дома. Но все пак усещам, че когато нещата тръгнат така, че а-ха да скъсам всички връзки с България, се появява някой или нещо, което ме връща тук. В случая това бе “Стъклената река”.
Четох наскоро писмата на Лора Каравелова, Яворовата Лора, и тя казва, че за нея Париж е един от най-ужасните градове на света.
За мен също е потискащ. Особено есенният Париж, който аз наричам “електрически” заради уличните лампи. Париж не ти дава енергия като Лондон, Ню Йорк или Барселона дори. Мрачен е. На мен ми е много смешно някой като се похвали, че живее в центъра на Париж. И аз живея в центъра на Париж и знам, че това е просто център на голям европейски град - с ужасния трафик, мръсния въздух. Романтичен е, ако отидеш за един уикенд, иначе знам колко е романтично да си плащаш данъците в него. Но си в едно от сърцата на света.
Разкажи ми как се получи при теб това да се издържаш с актьорство в Париж.
Много важно бе това, че много добре владеех езика и че средата не ми бе съвсем чужда. И също така имам силна интуиция и си позволявам да я слушам. Онова, което ти казах - просто разчитам знаците и засега го правя правилно. Иначе - явявам се на по 10-ина кастинга седмично. Работя основно за телевизията (Наталия скромно премълчава факта, че има зад гърба си вече над 50 филма - нещо, което всеки може да провери в imdb.com).
Съпругът ти е режисьор...
Да, но не ми е съпруг, живеем заедно вече 13 години. Участвах в негов филм и още докато снимахме, усетих, че между нас има нещо повече от обикновено професионално харесване. Три месеца след края на снимките той ми се обади, той се казва Арно Селиняк, излязохме и... разбрахме, че сме влюбени, че сме си липсвали.
Той не си ли прехвърля режисьорските номера и у дома?
(тук Наталия прави гримаса.) Не. На него му е много добре аз да поемам режисурата вкъщи и да се грижа за всичко - за чистенето, ремонтите и всякакви такива. Знаеш ли сега къде е? В Индия. За 6 месеца. Снима филм. Познай кой пак трябва да се занимава с всичко.
Ти защо не отиде с него?
Е, не става. Хората си създават творчески микроклимат и теб те гледат като лошата жена на режисьора. Освен това си имам ангажименти, започвам снимките на сериал за френската национална телевизия.
Истина ли е, че си отгледала двете му деца? И не мислите ли за свои?
За мен природата е решила, че не мога да имам свои деца, но какво пък - отгледах  неговите. Някои жени не са родени, за да бъдат майки. Аз съм приела това.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР