Магьосникът си купувал фокуси срещу продадени гривни, а сега комикът-продуцент му ги набавя от Щатите и му асистира в театрален спектакъл





Слабичко момче, актьорче от класа на Стефан Данаилов, подпира стената във фоайето на ВИТИЗ. Към него се приближава един по-пълничък, кръглолик и с мигли като на момиче младеж от класа на кукларите и казва: „Можеш ли да ми направиш един фокус?“ Слабичкият вади ръце от джобовете и в тях се оказват някакво кибритче и стотинки, които веднага се превръщат в магически аксесоари. Кръгличкият го зяпа с отворена уста, наистина омагьосан. После получава кибритчето и стотинка като подарък – оказва се, че досега си ги пази. И продължава да бъде толкова омагьосан, че е готов да върви след своя първи персонален магьосник до край. Да застава зад гърба му като лична асистентка, да „подпре“ като продуцент спектакъла му, да сбъдне детската му мечта да бъде магьосник, най-добрият, най-обичаният...

Такъв е почти 15 години по-късно Ненчо Илчев в театралната постановка „Магията на Ненчо“ в Театъра на армията – вълшебник, който играе себе си в реализацията на съкровеното си желание да бъде именно вълшебник. В свят, в който калта е повече от светлината, разочарованията - повече от възторзите, а приятелите – кът. А Ненчо се сбогува с детето, искало повече от всичко на този свят да бъде вълшебник. Защото той, порасналото момче, вече е вълшебник, при това – реализиран и признат. Публиката аплодира и скришом бърше по някоя сълза.
А зад кулисите е могъщият гръб на Любо, издокаран в комичния аутфит на асистентката Ненка.
Имало хора, които питали директора на Театъра на армията защо на афиша за спектакъла отпред е Ненчо, а Нейков се подава зад него. С това съобщение Любо през смях започва да обяснява защо „този родопски инат, който не дава фандък“ е отпред, а той, продуцентът и комикът от класа в ролята на Ненка – отзад.
Подреждането на двамата актьори на афиша в този неочакван ред има своя предистория. Малко странно и неочаквано тя започва от родопското село Момчиловци, където в семейството на зъботехници растяло едно момче Ненчо, на което нищо, ама нищо в училище не му вървяло, даже физическото, от него направо изпитвало ужас. Обаче – тук се включва самото пораснало момче – искало да стане актьор и занимавало всички наоколо с театър, доколкото имало представа от театър в Момчиловци. „Опъвах чаршафа на двора и изнасях спектакли пред баба и дядо, ако нямаше други желаещи. А родителите ми правеха и невъзможното да ме водят в София на цирк и на театър, помагаха ми да си правя реквизит за измислените представления.“

Така от представление на представление в двора Ненчо завършил криво-ляво средно образование в Смолян и понеже наистина нищо друго освен да рисува и да моделира не можел като хората, кандидатствал с тези си умения зъботехника в Пловдив. Оттам се прехвърлил в София – за да учи, но и да се готви за голямата си цел ВИТИЗ. Брат му казвал, че никога няма да го приемат с ужасяващия диалект, на който бил свикнал да говори. Усетил колко е бил прав в столицата, където се записал в студиото на Бончо Урумов да учи актьорския занаят. Майка му и баща му му правели изпитните проекти в медицинския колеж (Ненчо се надява преподавателите му там да не прочетат този брой на EVA – б.а.), а той усъвършенствал магьосническите си заложби. И тъй като фокусничеството не се краде, а се търгува, си заработвал уроците при един илюзионист – Хери, като правел и продавал в подлеза на ЦУМ за него медни гривни. „Забил съм един пирон на стената в квартирата, окачил съм на него медна жица и плета ли плета гривни. На всяка изработена и продадена Хери отмяташе по една чертичка в тефтера си, като станеха пет, ги зачертаваше с друга черта и на всеки пет петици ми показваше по един фокус. Аз затова и с такова желание продавах – влагах целия си артистизъм и ентусиазъм в търговията с тези гривни. Казвах, че са от немска алпака...“
Покрай немската алпака-менте Ненчо изучил достатъчно ефектни номера, за да се яви на конкурс за категория в цирка и да започне да заработва като илюзионист по заведения. Достатъчно, за да покаже даже на известния маг Лепас, при когото също чиракувал, нещо, което опитният илюзионист не знаел. И досега не крие удивлението си от факта, че на 80 години Лепас не се е срамувал да учи от един пикльо, за какъвто се е смятал Ненчо в негово присъствие. Казва, че е бил велик – много изискан, винаги изтупан в син костюм левскар със сериозен магически реквизит, голям чародей. Продавал му е за 2,50 лв. номера, за които се е подготвял с такъмите поне 2-3 дни. А Ненчо трупал – учел от Орфи, купувал освен дребни фокуси, с които „да си спаси боя или да си изкара супата“ (думите са на Любо – б.а.), и мащабни илюзии, каквито са преобразяването и левитацията. Последната е любимият номер на Нейков в театралния спектакъл, защото докато е под черното покривало, намъкнат в тясната рокля и мрежестите чорапогащи на Ненка, чува как публиката първо затаява дъх, а после ахва като порязана с нож. А какво повече му трябва на един актьор?

Публика Ненчо винаги е имал – не само в спектаклите на Армията, където е на щат, откакто е завършил НАТФИЗ, а и в телевизионни шоу програми като „Спукано гърне“. Обаче шансът му изгрява откъм Любо Нейков, който докато работи в Шоуто на Слави и се изявява с трупата на „Мелпомена“, води хорото на актьорите в програмата на култовия клуб „Дали“. Кани колеги – там е прощъпалникът на Митко Рачков, завалията, който не бил играл дотогава в заведение. И понеже собствениците на „Дали“, които „поръчват музиката“, искали и вариететна програма с певачици и фокуси, започнали да канят и илюзионисти. Традиционни едни, които с ледено лице си правят номерата и си отиват. През цялото време Любо бил убеден, че трябват друг тип фокусници за такава публика – които чупят четвъртата стена и общуват с хората по масите, т.е. в залата. Играещи фокусници, актьори. Естествено, че е имал предвид Ненчо, с когото освен колеги от ВИТИЗ, вече били и страхотни приятели. Любо най-добре от всички знаел, че Ненчо е инвестирал много в магически репертоар, купил целия реквизит на Орфи от вдовицата му и развива дарбата си илюзионист до мащабите на 4-часов самостоятелен спектакъл. Освен всичко друго е и глава на семейство актьори, при това с дете. (Тук е мястото да спомена, че магичният чар на Ненчо подействал и на жената, която харесал от пръв поглед, така че да й надене халката на безименния пръст. „Ами ходех много в „Спартакус“, да ме питаш сега защо, не мога да отговоря, но там една нощ видях страхотно момиче, с което ме запознаха. Още на другата нощ остана в квартирата ми Зорница, скоро се и оженихме, роди се Момчил...“)
Та Любо дълбоко вярвал в таланта на приятеля си и искал и други да направи съпричастни с тази сплав от артистизъм и илюзионно майсторство, за което сега казва „чародейство“. Затова го извикал на сцената в „Дали“ да покаже за какво иде реч, да пробва как магията, на която самият той бил подвластен още от първата си среща с Ненчо, действа върху другите.

Така започнало партньорството им – освен по сбирките с приятели и със семействата си, двамата взели да си подават пасове и пред публиката. Сполучливи, много сполучливи, смехът гърмял по-високо от аплодисментите.
„Да, затова по времето на моята лична свобода в Дрийм Тийм поканих Ненчо в „Комиците“, продължава Любо. И гледайки в пъстрите очи на магьосника, му припомня как в началото било притеснително неговото „спичане“ пред Лафазанов, Мъйнов и Гърбов, как правел само фокуси и не можел дори да си представи, че ще изиграе комедиен образ. Как самият Ненчо се изненадал от първото „обличане“ на фокусите в думички и още повече от реакцията на публиката, която се смеела, представяте ли си, смеела се на фокуси! И как в края на сезона с участието на Ненчо в „Комиците“ продуцентите и сценаристите казали: „Ще имаш асистентка!“ От което Ненчо отново се притеснил страшно, без дори да подозира какво му кроят. Коварният замисъл на тези зад кадър бил вместо дългокрака и харизматична моделка асистентката му да е дебелогъза и глупава, т.е. изиграна от актриса или актьор. И за да е и смешна, в образа се заложил Любо – изскочил от залата и публиката се взривила – Ненка! „За да е още по-тъпо, трябваше да танцувам на Арам Хачатурян, никой не го беше еня какво ми се пече.“ Разказвайки това, Нейков е сериозен като инфаркт. Хачатурян, Хачатурян, импровизирал в темпото на „Танц със саби“ и в резултат сега по дискотеките се играе танцът на Ненка. И публиката толкова я харесва, толкова й вярва, че когато един ден Ненчо разхождал сина си в парка, една баба се осмелила да го попита дали това дете не му е от асистентката, от Ненка. По някое време се опитали да я заменят – поканили манекенка да партнира на илюзиониста-актьор, публиката си поискала Ненка. Просто само с нея вървят комичните фокуси, смятани за висш пилотаж в жанра. Ненчо ги може, Любо е свидетел как той 15-20 минути играе фокусника-неудачник и много скоро ще направят този етюд в „Комиците“. Засега разиграват Сашето и Ванката, в някои епизоди съвсем непрофесионално се кикотят, защото са си смешни един на друг. Или защото си имат кодови реплики от техни си купони, където се разбиват от смях, но и където заквасват новите си проекти. Като „Магията на Ненчо“, една прекрасно и ефектно разказана история за сбъднатите детски мечти и за приятелството. Което между двама актьори освен с метафората рамо, на което да се облегнеш и да поплачеш при нужда, може да се изрази с друга, нова, изиграна на сцената – да си втория план, фона, когато трябва да извадиш отпред другия с неговото можене, което уважаваш и цениш. „Та който е очаквал аз да съм отпред и на сцената, и на плаката, а Ненчо да е ей такъв, мъничък, не е познал - заключва Любо. - И не ни познава. Когато се прави „Магията на Ненчо“, на първи план е той. Другите сме тогите, които играят царя. Всички сме отзад и му подаваме топката. Не че не съм срещал човек, който е казвал: „Бал съм ти сценичните закони, аз съм шефа и каквото кажа, това става.“ Сега обаче имам удоволствието и късмета да съм с хора, между които има обич, уважение и взаимно зареждане.“ А Ненчо, който вече бърза да се подготви за представление, на което ще го гледат и родителите му, и Астор, припряно добавя: „С лоша енергия не се получава. Аз в „Комиците“ се отпуснах, даже напълнях. Добра среда..., приятели, които са безпощадни, ако се отлепиш от земята.“