Айн Ранд: Пиша, следователно съблазнявам

Любовният триъгълник, в който Айн Ранд потъна.

Адриана Попова 27 December 2021

Снимка: Instagram

Сексът е една от деветте причини за прераждането, останалите осем не са важни, казва Хенри Милър. Със сигурност сексът е една от причините и за писането, а Айн Ранд  го доказва с историите си. Айн е пламенна любовница, която търси също толкова пламенен мъж. Психолозите твърдят, че повечето творци спадат към хедонистичния тип, при който половият акт се превръща в своеобразен стимулатор на творчеството. Наистина ли? Ама че досетливи типове са психолозите!

Любовният триъгълник, в който Айн Ранд потъна

Ако красавецът Лев Бекерман не беше пренебрегнал любовта на Алиса Зиновиевна Розенбаум, на света може би нямаше да се появи Айн Ранд – американската писателка, която става световноизвестна с романите си “Изворът”, “Атлас изправи рамене” и с философията си, величаеща егоизма.  По-късно, вече емигрирала в САЩ, Алиса, преименувала се на Айн, ще признае, че ако Лео беше отвърнал на чувствата й, е щяла да остане в Русия. “Щях да остана и да умра там”, казва Ранд пред своя приятелка.

Двайсетте години на XX век в Петербург са време на кипеж. Октомврийската революция е унищожила стария свят, в който семейството на аптекаря Розенбаум е живяло охолно. Дъщеря му Алиса е студентка в университета, когато среща Лев. Неговото остро, интелигентно лице, изящното му тяло, буйна коса и светлосиви очи я покоряват от пръв поглед. Може би защото толкова напомнят за първата й любов – англичанина Сайръс. Само че Лео е от плът и кръв, докато Сайръс е литературен герой, който идва от страниците на детска приключенска книжка – “Тайнствената долина”. Той е смел офицер, висок, дългокрак, с разтворена риза с навити до лактите ръкави и се бори с бенгалски тигри и шайка кръвожадни хиндуистки шамани. Външният му вид става абсолютният идеал на Алиса за мъжка красота и както ще видим – определя избора й в интимните връзки през целия й живот.

 
 
 
View this post on Instagram

A post shared by AynRand.Org (@aynrandorg)

Отчаяно влюбеното еврейско момиче започва да преследва Лео, а това никак не му допада. След няколко седмици на срещи той престава да я кани и така разбива сърцето й – майка й си спомня как дъщеря й се затваряла с часове в спалнята и крещяла от отчаяние.

На 19 февруари 1926 г. от очите на бъдещата писателка бликват сълзи. След дълго пътешествие през Европа и през вълните на Атлантика, от борда на акостиращия в пристанището на Ню Йорк кораб тя вижда Статуята на свободата и небостъргачите на Манхатън. И е дяволски щастлива! Най-сетне е успяла да се махне от Русия, където нищо не я задържа. Скоро след идването си в Америка Алиса Розенбаум сменя самоличността си и става Айн Ранд. Опитва се да пробие като сценарист в Холивуд и точно там среща актьора от масовката в историческия филм “Цар на царете” Франсис О’Конър. Той е точно мъжът за нея – типичен англосаксонец като Сайръс, висок, слаб, с класически профил и дълги крака. В типичния си стил тя напада първа. При заснемането на една сцена го издебва, приближава се към него и го спъва с крак. Франсис, или Франк, който е добре възпитано момче, се извинява, че я е настъпил. Така се запознават. Отначало актьорът не изглежда кой знае колко влюбен в нея. Но когато двамата се озовават в леглото, той открива пламенна и ненаситна любовница. Двамата сключват брак през 1929 г. Мястото на Франк в него е строго определено – той трябва да уважава и да се подчинява на жена си, докато тя завладява света.

 
 
 
View this post on Instagram

A post shared by AynRand.Org (@aynrandorg)

Отначало бракът тръгва добре, като изключим ситуацията в брачното легло. О’Конър е доста пасивен и темпераментната Айн се чувства неудовлетворена. Същевременно писането започва да й носи приходи, докато кариерата на съпруга запада и финансово той става все по-зависим от жена си.


По това време Айн вече се готви да напише романа, който ще я изстреля в света на прочутите – “Изворът”. Героят й Хауард Роурк физически прилича много на Сайръс. Когато книгата излиза, първите читатели са впечатлени не толкова от философските послания на Ранд, колкото от силните образи и от сексуалността, която буквално извира от страниците. Най-прочута е т. нар. сцена с изнасилването, когато хладно-изящната и още девствена Доминик Франкън е повалена в леглото от проникналия в къщата й Роурк, облечен с мръсни работнически дрехи. След като се бори “животински” с нападателя, Доминик е обладана от него. Противно на волята си тя обаче изпитва екстаз. Когато по-късно почитатели питат Айн Ранд дали секссцените в романите й се основават на неин личен опит, тя шеговито отговаря: “Мечти, мечти.”

След успеха на “Изворът” Ранд е засипана с писма от цялата страна, много от тях от млади мъже. И тя започва да ги колекционира. Писмата и мъжете. По това време с Франк живеят в голямо ранчо в Калифорния и в дома им почти постоянно се мотаят нейни почитатели. Те я намират много чувствена и са впечатлени от огромните й прогарящи очи и красиви устни.

 
 
 
View this post on Instagram

A post shared by AynRand.Org (@aynrandorg)

През 1949-а в ранчото се появява и 19-годишният Натаниъл Брандън. Тогава Айн е на 45 години. Брандън има “нейния тип лице“ и е арогантен – качество, което й импонира. Двамата прекарват дни и нощи в разговори. Натаниъл иска да запознае духовната си наставничка с приятелката си – красивата руса Барбара, също голяма почитателка на “Изворът”. Връзката между двамата млади обаче не е безпроблемна. Барбара смята, че е влюбена, дори че обича Натаниъл, но не е привлечена от него физически. Той страда, доверява се на Айн и тя започва да съветва двойката и по-специално Барбара как да преодолее проблема с разрива между съзнанието и тялото си.

Някъде по това време четиримата се местят в Ню Йорк – града, в който Айн се е влюбила още при стъпването си на американска земя. Тя се чувства все по-обсебена от Натаниъл, но това не й пречи да настоява той и Барбара да се оженят. Двамата го правят, въпреки че Барбара съвсем не е преодоляла сексуалната си хладина. Ранд и Брандън са всекидневно в контакт и Айн постоянно намира поводи да скъсява физическото разстояние помежду им. И един ден двамата застават един срещу друг с прозрението, че са влюбени. Така започва една 14-годишна афера.

В нея скоро са въвлечени Франк и Барбара. Влюбените смятат, че трябва да известят за чувствата си своите половинки и искат разрешение да се срещат насаме два пъти седмично. Ранд привежда блестящи логически доводи защо Франк и Барбара трябва да им разрешат и накрая странното каре постига съгласие. Брандън и Ранд могат да правят секс два пъти седмично. Това се случва през 1955 г., месец преди 50-ия рожден ден на Айн. Най-сетне тя има истински красив принц в леглото си, който при това е на висотата на идеите й.

 
 
 
View this post on Instagram

A post shared by AynRand.Org (@aynrandorg)



Понякога обаче е притеснена от смутения вид на любовника си. Обвинява го, че е емоционално резервиран и че отказва да обсъжда интимната им връзка. 4 години след началото й тя слага край на секса. По това време Айн е изпаднала в дълбока депресия заради отхвърлянето от страна на критиката на новия й роман “Атлас изправи рамене”.

Казва на Натаниъл, че ще подновят интимността си, когато самата тя се “върне към живота”. Но не знае, че всъщност любовникът й изпитва облекчение. През годините той ще осъзнае, че никога не е бил истински плътски привлечен от по-възрастната жена. Чувства се по-скоро като неин син. Освободен от „тегобата“ да е в леглото на Айн, започва сексафера с 23-годишна моделка. Но как ще реагира царицата майка, когато разбере, че любовникът й е предпочел обикновено, дори банално момиче пред нея – великата, недостижимата? Когато той най-сетне се решава да й каже, Айн реагира по-страшно от очакваното. “Копеле такова, нищожество!”, крещи тя. После се разплаква. Следват поредица от скандали, в които Натаниъл е обиждан, тъпкан, заплашван, че ще бъде доведен до просешка тояга. При една от сцените тя го удря през лицето. Крещи му, че ако е запазил поне частичка морал, следващите 20 години ще бъде импотентен.

Айн отлъчва Брандън от живота си завинаги. Тя умира през 1982 г. Погребват я до мъжа й. Франк, алкохолизираният Франсис О’Конър, се е оттеглил още преди години от живота в рисуването на посредствени картини, а после и в атеросклерозата. През последните му дни и нощи Айн е неотлъчно до леглото му, вкопчила се е в ръката му и плаче. Колкото и да мечтае за друг, в крайна сметка се оказва, че именно Франк, посредственият и мил Франк, е мъжът на живота й.

ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР