Ако изгубите любовта помежду си, животът ви ще стане кух като този глинен човек. Това казал на Анджела и Иван през септември 2006 г. техен приятел, когато им поднасял сватбения си подарък – куха фигура с изблещен глинен поглед. Обаче американката и българинът не искали да губят нищо, най-малкото любовта си. Затова правели неща, които да ги сближават. Свирели заедно на тамбура и кавал у дома си и в групата „Гологан“, редували се в миенето на чиниите и си родили бебе. Кръстили го Керана.

Когато им отиваме на гости в жилището, което държат под наем в София, Керана вече е на година и половина. Разбира на английски (майка си) и на български (баща си) и иска да пипне всичко (особено камерата на фотографката). Но всякакви играчки, камери и дрънкулки отиват на заден план, когато Кери вижда тамбурата на майка си. „Обича я много, защото, докато бях с корема, слагах тамбурата върху него. Свикнала е с този звук“, казва Анджела.
Доскоро Анджела Родел участваше в конкурса на „Шоуто на Слави“ - „Добре дошъл в България“ и успя да просълзи доста хора с изпълнението си на български фолклор. Сега двамата с мъжа й Иван (той е поет и научен сътрудник в литературния институт на БАН) заминават за месец и половина в Щатите при американските роднини. Притеснени са как Малката руса светкавица, известна още като Кери, ще понесе дългия полет. Анджела тайно е подготвила отвличаща вниманието чанта с нови играчки, но дали това ще помогне, само Кери знае.

През този месец и половина ще обикалят езерата край Минеаполис, където живее многобройното семейство на Анджела – само баща й има шест братя и сестри. Кери много обича вода, така че забавлението й е осигурено. Освен това майка й смята да й накупи дрешки, които в Америка са по-евтини. За себе си ще вземе няколко български книги на автори като Захари Карабашлиев и Момчил Николов. Тя е преводач и досега е превела на английски Георги Господинов, Виргиния Захариева, Георги Тенев, Людмила Филипова, Мартин Карбовски. В Америка мъжът й ще ходи на курс по английски, защото вкъщи двамата говорят само български. Иван със сигурност ще играе и голф. Всяка година семейството на Анджела организира благотворителен голф турнир в памет на основателите на рода. Няма как да се пропусне и родовата среща, която ежегодно събира петдесетина души в някой парк с барбекю и „малко биричка“. „Ние не пием много и не ракия“, уточнява Анджела.

Питам я как родителите й са приели, че ще се омъжва за българин. „Много обичам роднините си, но те са ми малко скучни. Квадратни хора – счетоводители, юристи. А аз от малка съм странна птица.“ И затова когато странната птица през 2004 г. се преселила в България, „скучните“ й родители не били много изненадани да научат, че им предстои зет българин. Иван си спомня как поискал ръката на Анджела от баща й по скайпа и този иначе разговорлив човек казал само едно. „Да“. За сватбата в България пристигнали 17 души от Америка. С нает микробус обиколили страната: Рилски и Бачковски манастир, Пловдив, Велико Търново, Варна и Несебър. Най-много им харесали Боженци, Копривщица и дегустацията на вино край Пловдив. Следващата година пак дошли.

Анджела много обича България. Говори прекрасен български и беше доста излишно от страна на Слави да я поправя, когато правеше малки сладки грешки. Харесва българската кухня, като уточнява, че понякога й се струва малко еднообразна. В Америка имат избор между мексикански, тайландски, индийски и какви ли не рецепти, донесени от емигранти от цял свят. Абсолютно е влюбена в музиката ни и това е причината да се озове у нас. Но има някои неща, които все още я учудват и забавляват. Когато идва тук за първи път, току-що е завършила Йейлския университет и е спечелила стипендия „Фулбрайт“, с която се записва българска филология в Софийския университет. „Беше точно кризата през 1996-97 г. и въпреки това бях изненадана колко елегантни са българските студентки. В Америка ходим на лекции по анцузи и пижами.“ Анджела и досега не може да се начуди защо българките не оставят чантите си на пода, нито защо след всяка разходка с Кери свекърва й мие малката със светена вода срещу урочасване от лоши погледи. „В Америка не мислим, че хората имат нещо толкова кофти предвид за малките деца.“ Друга борба на Анджела е за елечето, с което свекърва й иска постоянно да облича внучето. „Когато при нас някой се разболее, го обясняваме с вируси или бактерии. Тук всичко е течение и настинка или че някой е излязъл с мокра коса, пил е студено и газирано или е ходил бос.“ Не може да разбере и дълбоката причина, която кара българките да гладят всичко, включително чорапи. „Кой ще гледа дали гащите са гладени“, недоумява Анджела и разтваря още по-широко очите си. Така съвсем заприличва на десетокласничка, само леките бръчици край очите издават, че е живяла малко по-дълго на земята. През това време е завършила университет, направила е две магистратури, заобичала е една далечна малка страна и нейния толкова страхуващ се от настинки народ и е записала с мъжа си и групата им „Гологан“ албум (в групата са още Гриша Маникатов, Емануил Видински, Иван Вълев, Иван Христов и Петър Чухов). Само някой трябва да им помогне да го издадат. Албумът е с етно рок парчета, които звучат много приятно. В него Анджела освен че свири на тамбура, пее по начин, в който има нещо от езерата на Минесота и поляните край Копривщица. И тогава светът изглежда като вода, която Анджела може да събере в шепите си.