„Знаеш ли, събрахме 45 000 лева за болните деца от sms-и след участието ми в шоуто на Иван и Андрей!“, казва Ивайла Бакалова на простичкия ми въпрос по телефона „как си?“. Обсъждаме тази цифра, която изглежда нищожно малка на фона на парите, които българите отделят за тотофишове напоследък. Но все пак е нещо. Ивайла отделя много време и сили на този център, в който помагат на деца с церебрална парализа. Тя по принцип отделя време и сили за благотворителност – нещо, което прави не по задължение. И съм убедена, че хората са събрали толкова много пари само защото вярват, че е искрена.Това е първото и най-важно нещо, което харесвам в нея - искреността.

А второто е точността. Тя винаги цепи секундата на две и пристига на срещите точна като Граф Монте Кристо. Точна е и в отношенията си - когато каже нещо - прави го. Ако не може, не те залъгва, а директно отказва. С нея ми е лесно да общувам, още повече че и двете сме Раци - раними жени, които го играят мъже в живота. Знаем се от времето, в което тя стана Мис България.

Ето че почти десет години минаха оттогава. Гостувала съм в къщата на нейното детство, в Приселци, край Варна, познавах уникалната й баба, познавам и майка й, която също е необикновена жена. Като прибавим към Ивайла сестра й Божидара, която си е направо шантава в хубавия смисъл на думата, и тримата й братя, единият от които - Антоний - направи незабравим спектакъл в „Биг Брадър”, то фамилията Бакалови се очертава като самостоятелен и абсолютно достатъчен кандидат за следващия семеен „Биг Брадър”.

Ако, разбира се, продуцентите преценят, че в килера на българското семейство има още мръсно бельо за показване.
Шегата настрана - голямото семейство на Ивайла е и опора, и източник на огорчения и тревоги. Последната от които е историята с баща й, който отново изплува в жълтата тиня на някои вестници със заканите да разкаже „какви са всъщност“ дъщерите му.

Ивайла, каква е тази история с баща ти, който иска да те дискредитира и разказва разни истории на медиите?

Това е една стара история, която ми омръзна да обяснявам. Баща ми замина в САЩ, когато бяхме много малки с Божидара. След това попадна в затвора там и аз вярвам, че е било абсолютно несправедливо. Винаги съм го защитавала. Но той не търси контакт с мен, търси начин да ме очерни. В основата е един мой апартамент, в който той живее вече десет години. Аз плащам всичките данъци за него и не съм имала никога намерение да го гоня оттам, нито съм го правила. Той обаче вероятно се страхува, че ще го направим със сестра ми, и дори ни обвинява, че сме го заплашвали. Това е пълен абсурд. Ако сме искали да направим това, в което ни обвинява, да сме го направили досега!

Значи ти си израснала без баща?

Мен и сестра ми ни отгледа вторият ни баща, когото аз безкрайно много обичах и който за съжаление почина. Него съм смятала за баща. Той се  влюбва в майка ми, въпреки че тя е била сама жена на 43 години с пет деца. Пет! Две от тях само на годинка и половина - това сме ние с Божидара. Майка ми дълго отклонява ухажванията му още повече, че той е бил и по-млад от нея с пет години. Представяш ли си за какъв човек говоря? Той ходи след майка ми цели четири години, а тя избягвала всякакви отношения. Но любовта му е толкова голяма, че майка ми най-сетне се предава. И така тя намира нещо безценно - и любов, и подкрепа, и баща за децата си. 

А през всичките тези години как общува с баща си?

Ами страдахме, че е в Америка, после в затвора, и общувахме само по телефона. Той ни обвини, че е заминал заради нас и заради нас е стоял толкова дълго. После заваляха всякакви други обвинения - за леко поведение, за заплахи към него, за неграмотност...

Струва ми се ужасно глупаво един апартамент да е причината за такова поведение. Но всеки отговаря сам за постъпките си. Надявам се да е добре, все пак ми е баща. Не го обвинявам за това, че ни е оставил във времето, когато най-много сме имали нужда от него. Той е имал своя път, своята  съдба. Жал ми е и за него, но ми е жал и за братята ми, които носеха майка му на ръце до болницата и я гледаха, когато беше болна. Майка ми също отдаде седем години от живота си, за да гледа болната ми баба, неговата майка. А той я обвини в какво ли не. Но край, нека да спра дотук. Това е затворена страница за мен.

Знаеше ли, че брат ти ще участва в „Биг Брадър фемили”?

Да, и се опитах всячески да го разубедя. Защото знам какво е вътре. Там всяка емоция е по десет, всяка твоя реакция се преекспонира и с подходящо монтиране могат да убедят зрителя в каквото си искат. Ако те заснемат да отпиваш глътка водка и го покажат сто пъти, хората остават с впечатление, че си алкохолик. Брат ми обаче се намираше в много тежък момент, бизнесът му не вървеше и имаше нужда от пари.

Според теб ще останат ли заедно с жена си след това изпитание?

Да, вярвам. Те се обичат много, минаха през най-тежкото - смъртта на сина им, после Марк, най-малкият, се роди преждевременно и беше в критично състояние. Сега е невероятно красиво хлапе. Така че те имат обща карма, те са едно цяло.

Божидара с какво се занимава?

Божидара е добре и пътува много. Тя е най-позитивният човек, когото познавам. Все вижда хубавото в хората, винаги реагира с добро. И когато хората я опознаят и й повярват, я обикват. Не е ли хубаво да срещаш хора като нея във време, когато човек става все по-беззащитен - катастрофи, заплахи, изригване на вулкани. Ако живееш с усещането като нея, че животът е кратък и че трябва да правиш добро, ще живееш по-леко и усмихнато.

Трудно ми е да си представя две толкова различни близначки като вас. Тя впрочем разсърди ли ти се, че спомена в предаването на живо, когато защитаваше брат си, за различната й сексуална ориентация?

Напротив, тя се забавлява с това. Божидара е много откровена и е искрена, когато казва, че се влюбва не в телата, а в душите на хората. Тя твърди, че отдавна е минала това ниво - да се влюбва на физическо ниво. Тя е далеч от тези неща. Има си гадже мъж, но търси в него емоцията, мъжката енергия, а не само сексуалната. Хората не я разбират и я обвиняват, че е обратна. Но тя е щастлива и е нейна работа с кого е – дали с жена или мъж. Тя търси други неща, живее в друг свят. Ако иска, ще живее сама, нека само да е щастлива, ще я подкрепям във всичко. Не знам само защо хората се
опитват да налагат своя модел върху другите и да ги осъждат, ако са различни. Щастливият човек прави и другите щастливи. Щастието е заразително. Нещо като „предай нататък“.

А ти все още ли си сама? Има ли мъж до теб?

Миленка, мъже много. След като станах майка, много се промених. Имах нужда от любов, получих я. А Рая ми даде онази безусловна любов, която е най-ценната. Може би много хора няма да ми повярват, че нямам мъж, но не ме интересува. Предпочитам да съм сама вместо с човек, с когото не съм убедена, че искам да бъда. Когато бях по-малка, беше важно да съм влюбена и да имам някого. Сега други неща ме вълнуват. Рая, работата ми, семейството ми - майка ми, братята ми, Божи. Да вървя напред, да се развивам.

Няма да говоря повече, защото съм открила, че колкото повече човек обяснява колко е добре и щастлив и върви напред, толкова повече губи. Нищо не ми донесе популярността - нито снимането на корици, нито на дрехите ми, на бижутата ми, нито показването на мъжа ми, разказването на живота ми. Правила съм го, защото съм била на 18 години, интересът към мен е бил много голям и аз не знаех как да се съпротивлявам. Сега приоритетите ми са други. Радвам се, че за десет години  успях да направя много неща и когато се каже Мис България, хората се сещат за две-три имена и моето е сред тях.

А как ти самата приемаш негативната енергия, която е насочена срещу теб само заради факта, че си успяла  жена?

Хората няма да могат да ме разберат, както и да го обяснявам. Да си популярен, да си под обстрела на хора, които дори не те познават, но непрекъснато ти дават оценки, е много тежко. Нуждаеш се от подкрепата на близките си, на семейството си. А когато някой от твоето семейство  излиза и говори лоши и неверни неща за теб, е направо жестоко.

Баща ми каза например, че нямаме образование. А аз съм завършила с отлични оценки магистратура по маркетинг в УНСС. Учех два пъти повече от другите за същите оценки, да не би някой да каже, че ми подаряват изпитите. При това имах и бизнес, отделях много време на Рая.

За мен е много важно да съм винаги на ниво. Не мога да си представя да отида на изпит неподготвена. Не е достатъчно да говоря „малко“ английски, трябва да го науча отлично. Говоря три езика почти перфектно. Ето защо ми е толкова болно, когато баща ми се обръща и казва „тя е много повърхностна, необразована, не прави нищо“. Всичко друго човек  може да каже за мен, но че съм повърхностна – не!

В момента с какъв бизнес се занимаваш, къде изчезна, какво става с теб?

Тук съм си сега, пътувам много често. Бях в Англия. Аз съм човек, който обича да се развива, да се променя. В един момент се усетих тук, че нещата ми не вървят. Бизнесът с недвижими имоти, който вървеше страхотно през 2008-а и дори до средата на 2009-а, в един момент започна да забавя оборотите.

Аз работя основно с инвеститори от чужбина, моята работа не е да продавам апартаменти по 20-30 хиляди евро. Хора от средите на инвеститорите бяха на мнение, че в следващите месеци бизнесът с недвижими имоти ще отбележи сериозен спад и единственото нещо, в което човек трябва да инвестира по време на криза, е в собственото му развитие. И аз реших точно това да направя – да инвестирам в себе си, в образование и себеразвитие.

Заминах за Англия, за да усъвършенствам бизнес английския си. Така че учих в Лондон и се връщах всеки две седмици в София, за да не липсвам на Рая, те с майка ми идваха при мен... Сега, дори и да е трудно в нашия бизнес, има някаква работа. А в момента ситуацията е много сложна, никой не иска да рискува. Движим някакви сделки, но за да си уплътнявам времето, уча руски по час и половина на ден.

Нали си завършила руска гимназия?

Да, но езикът се забравя, а и се развива. Трябва да съм в час, защото работя с много руснаци. Ето това правя - спортувам, занимавам се с Рая, много пътувам. Карам го по-лежерно. Гледам да пътувам навън.

Казваш го, сякаш си разочарована от нещо тук.

Ами не, по-скоро съм уморена от негативизма и коментарите на живота ми. Каквото и да направя, ме оплюват. Омръзна ми все да се обяснявам, че не гледам на мъжете като на възможност да си уредя живота. И аз искам любов, човек, до когото да заспивам и да се събуждам закриляна и обичана. И аз имам своите тежки моменти. Животът не е само бяло и черно. Аз си имам моята съдба. Защо някой трябва да ме съди? Не мислиш ли, че ние, българите, прекалено много съдим другите?

Да, съгласна съм. Ако искаш да получиш подкрепа, трябва да си слаба, да се проваляш, да страдаш.

Факт е. В Биг Брадър ме обвиниха, че се боря докрай, че се защитавам, отбранявам, че не падам по гръб. Обвиниха ме, че съм прекалено амбициозна и имам спортен дух. Ами да, такава съм. Не смятам, че е грях да си амбициозен. Била съм спортистка и дори когато играя, аз се боря за победа. Важна е не само победата, а и пътят до нея. Даже той е по-сладък. Така е в целия ми живот. Не короната е сладка, сладък е пътят към нея.

Всичко, за което се бориш, ти е по-скъпо. Затова тези спечелени пари за фондацията за деца със забавено развитие са ми толкова ценни – десет години работя за авторитета и името си и смятам, че с това печеля хората.