Елена Йончева: мъжът до мен трябва да е като огромен топъл кожух

Журналистката, която засне филм за сомалийските пирати, влизайки в най-опасните райони на Африка, признава, че не е издържала напрежението на живота с премиера Станишев и сега е щастлива с друг

Ваня Шекерова 04 July 2010

Елена веднъж деликатно ми беше споменала, че изпитва постоянно чувство за вина. Ей така, виновна по принцип и за това, което е сторила, и за което не е. Виновна, че е успяла, виновна, че е щастлива или поне, че иска да бъде...
Макар да е опитен и успешен журналист, почтен и добър човек, верен приятел, който повече дава, отколкото иска, жена с неописуем фин сексапил и чар, Елена е плах и събран човек, трудно се открива, не обича да се натрапва, не е класически събеседник в женско списание, човек на личната съкровена изповед. Може да ви прозвучи непрофесионално или дори да нямам право да го кажа, но я харесвам, пристрастна съм и не вярвам на простотиите, които се говорят и пишат за нея. А те не бяха малко, особено докато беше приятелка на министър-председателя. Тогава не съм я питала нищо, дори и с благородната цел да я защитя. Сега се осмелявам, когато не са заедно със Сергей Станишев, да я поканя да обсъдим плюсовете и минусите на тази дъвкана и ръфана, осъждана и развявана като обвинителен акт връзка. Какво е да си журналист на свободна практика, емоционално обвързан с партиен лидер и лице на третата власт? Води ме убеждението, че веднъж казал истината за себе си, човек пресича пътя на клюките и спекулациите. Още повече че Елена се появява на публични места с новия си приятел Пламен, беше с него и на откриването на изложбата си с фотографии от Сомалия, която скоро ще може да се види и в Бургас, и във Варна, а след това заминава в Швеция.
С Пламен, висок чаровен брюнет, на фланелката на когото пише „анархитект“, а по професия е архитект, Елена изглежда много щастлива, буквално излъчва сияние. Наскоро двамата се върнаха от Китай, предстои им лято на остров Лимнос, където Елена ще се пробва на сърф.
Толкова по въпроса – да не даваме храна на клюкарите, от които Елена си е патила и сигурно ще продължава.

  
Е, колкото и да се стискаш, Елена, си от героите на жълтите медии. Какво от това, което се изписа за теб, е вярно все пак?
Основното правило за т. нар. жълта преса у нас е злонамереност. Да черниш, да мачкаш, да унижаваш без последствия. И тъй като няма правила, всеки я използва както пожелае. Както впрочем и другите медии, не смяташ ли?
Да, падна и качеството на сериозните издания. Много често даден вестник е пиар агенция на определена личност или групировка. И човек, губейки интерес към т. нар. сериозна преса, се ориентира към жълтата. Там поне намира някакво шоу.

Пак се връщам на въпроса дали в това шоу, касаещо твоето житие-битие, особено докато беше приятелка на министър-председателя, все пак нямаше зрънце истина?
Казвала съм ти, че не чета, не ме интересува какво пишат и говорят за мен. Дори на приятели и познати съм заявила да не ми докладват какво са научили за живота ми от жълтите вестници. И на мама съм казала същото. Понякога до ушите ми стигат някакви по-смешни разкази, с които по-скоро се забавлявам, отколкото да се ядосвам. Смятам, че човек не трябва да приема на сериозно нито клеветата, нито хвалбата, а на глупаците просто не бива да обръща внимание. Защото в някакъв момент цялата тази злоба и негативизъм, излети във вид на писания, може да те зарази. Моята елементарна защита срещу това е да не чета и да не искам да знам какво се пише. Преди известно време, като си купувах вестници, в добро настроение, усмихната, продавачът ми каза: „Как може да сте толкова щастлива, ако знаете какви неща пишат за вас!“

Спомена, че от известно време насам не гледаш и телевизия. Вижда ми се странно, ти си човек на телевизията все пак...

Ама и от телевизията струят злоба и негативизъм, защо трябва да гледам? Включвам телевизора или да науча нещо ново, или да се забавлявам. След като не получавам тези две неща, защо трябва да гледам българска телевизия? Публицистиката, доколкото съществува, е необективна, тенденциозна и прелива от негативизъм. Тя е един вид средство някой водещ да заяви своята позиция и най-много да покани гост, който да я затвърди. По-скоро е оплюване, отколкото излагане на факти, изясняването им. Липсва обективност, различни гледни точки към един и същ проблем. Затова предпочитам да се информирам от интернет за новините.

Ти защо нямаш блог?

Смятам, че за да имаш блог, трябва да има някаква периодичност в това, което правиш. Аз правя по 2-3 теми на година.
Да, но те са винаги на мода, ако мога така да се изразя. Ето, за сомалийските пирати можеш да кажеш повече от всеки друг, защото беше в бърлогата на звяра.
Сега събирам материали и съм на път да потърся издателство за книга по темата за пиратството. Мислиш ли, че би могла да е интересна такава документална книга?

Да, сигурно имаш материал, който не е използван във филма ти. Впрочем, Елена, дали връзката ти с експремиера не е причина филмите ти да се излъчват само по държавната БНТ?

Винаги съм работила за БНТ, от почти 10 години имам с тях договор като външен продуцент, но иначе съм независим журналист с право да работя за всяка една медия. От Сомалия предавах освен за националната телевизия и за няколко радиа и електронни издания. А колкото до това дали докато се подвизавах като приятелката на премиера Станишев, съм била по-облагодетелствана... Не, не бих казала. Докато бяхме заедно по време на мандата му, съм работила по-малко, направила съм по-малко филми, но ограничения по отношение на професията си не съм имала. Нито пък по някакъв начин съм била професионално облагодетелствана.

О, пък аз все си мисля, че Станишев ти е съдействал за много неща, включително да стигнеш до президента на Венецуела Уго Чавес, с когото мнозина мечтаят да направят интервю.

Да, бях почти стигнала и то не беше благодарение на Сергей, а на моите усилия. Уго Чавес е може би най-здраво охраняваният политик в света. Над 100 човека от специален отряд предварително заемат позиции на мястото, където той ще се появи. Физическият контакт с него е немислим – вярно е, че го заснехме, но не само ние, а и другите екипи, пред които се показа. И мисля, че това е единственото нещо, което не съм завършила, от всичко, което съм започвала.

А връзката си със Сергей приключи. Вярно ли е, че сте били заедно 15 години?

Не съм пресмятала, мисля, че са повече от 10, да, повече са, може би 12-13. И смятам, че нямам по-близък, по-искрен приятел, когото да уважавам и обичам. Сергей е един от най-умните и най-почтени хора, които познавам.

Добре де, защо се разделихте, след като вероятно и той би казал същото за теб?
Аз не издържах на напрежението, което заедно с него трябваше да понасям, докато беше премиер. Аз не бях премиерша, нямах протоколни задължения. Не исках да бъда възприемана по този начин. Не исках охрана, макар по едно време Сергей да ме попита дали не се налага. От какво можех да се страхувам, може би от неуравновесени хора като този, който нападна Берлускони? Не мога да приема каквито и да било ограничения на личната свобода. Аз съм журналист и искам да работя, но възприемайки ме като официално лице – приятелка на министър-председателя - хората, които срещах, се колебаеха какво да ми кажат и какво не...

Ти сега оплакваш ли се?
Не, питаш ме защо сме се разделили и се опитвам да ти обясня. Когато Сергей трябваше да вземе решение дали да стане премиер, ми каза, че освен всичко друго този пост ще бъде и изпитание за връзката ни. Той си даваше сметка, че няма да има личен живот и никакво време за мен. Аз обаче не повярвах. И когато се озовах в тази ситуация – той да се връща с купища документи и да работи до късно през нощта, да го няма до мен дори и мислено, не само физически, да не мога да поканя гости, да не може и за едно денонощие да отидем някъде само двамата и да се насладим на личната си свобода – в един момент отказах да продължавам да живея по този начин. Излязох по-слабата, предадох се... И честно казано, изпитвам вина за това.

Очевидно имаш много високи изисквания към мъжете и към връзките си. Какъв е твоят основен критерий за избор на партньор. Елена, на какво залага една умна и успяла жена – външност, обществено положение, интелект?
Въпреки че не съм създадена да живея сама, не мога да бъда с мъж, който не ми създава усещането, че съм защитена, сякаш съм свита в огромен топъл кожух. Трябва да е по-силен, по-умен и по-талантлив от мен.

Имало ли е момент, в който сте били пред официализиране на връзката си, т.е. пред сключване на брак? Сергей няколко пъти намекна, че ще се жени, електоратът му го очакваше.
Не, не сме чувствали нещата по този начин, не сме изпитвали такава нужда. 

Как му съобщи решението си да не продължавате?
Нормално. Той ми каза само, че иска да бъда щастлива. Не съм си тръгвала, не пиши така, не приемам думата „тръгване“, разделихме се, сложихме край на живота си под един покрив, но продължихме да общуваме – ходехме да вечеряме с приятели, подкрепях го... Духовната ми връзка с него и досега е много силна и съхранена. Малцина са тези, които знаят колко чаровен, забавен и интересен човек е Сергей, колко е открит и лъчезарен. Искам да е щастлив, независимо с кого и как, и зная, че ще бъде.

Вярно ли е, че си го ревнувала, че дори си правила сцени в Министерския съвет?
Винаги съм разбирала, че мъжът с власт е неустоимо привлекателен. Но не съм го усещала, докато съм била със Сергей. А в Министерския съвет съм влизала един-единствен път в началото на мандата, когато Сергей ме покани да видя кабинета му. Повече не съм посмяла, давайки си сметка как би могло да се спекулира с това. А това, което може би имаш предвид, като ме питаш за сцени на ревност, го забрави – нито съм скубала, нито съм присаждала нечии коси.

Вярно ли е, че Сергей има приятелка и чака дете от нея?
Не. Бих била щастлива да е така, но не е. Сам е, живее на квартира, което смятам, че не е редно. Това обаче е друга тема.

Как общувате сега? Ако му звъннеш, ще вдигне ли телефона си?
Да, ще вдигне, ако не е в парламентарна зала. Ако не вдигне, по-късно ще ми позвъни. А иначе се виждаме по събирания с приятели. И ако имам нужда от него и го покажа, той веднага би се отзовал. Както и обратното. Това е много ценно. 

Как приема това сегашният ти приятел?
Ако човекът, с когото споделяш живота си, ти има доверие и те обича, не би трябвало да се притеснява от приятелите ти, от миналото ти. То е част от теб. А когато с един човек, както със Сергей, съм споделила толкова много, преодоляла съм препятствия, била съм щастлива, смятам, че е съвсем нормално връзката ни да остане, макар и в нея да няма вече любов.

Добре де, как става това, днес сме най-близките хора на света, а от утре вече сме само приятели?
Не, не си мисли, че става изведнъж. Трябва време да се преболедува краят на една любов, преди връзката да мине на друго ниво. Не зная обаче какъв е санитарният минимум, при всеки сигурно е различно.

Мислиш ли, че една следваща приятелка на Сергей би искала да те вижда край него?
Не зная. Казах ти, че няма универсална рецепта за това как човек трябва да се държи, какво поведение да има към бившите на своята половинка. Всеки отговаря за себе си.

Налага се да те питам за аферата с френския оператор Стефан, която се коментираше и по времето, когато беше приятелка на премиера.
С него снимахме един филм и оттам тръгнаха клюките, темата влезе в жълтите вестници под определен ъгъл. Иначе винаги съм имала късмет с операторите, дори и с този, който си тръгна в Ирак, и трябваше сама да си доснимам филма...

Защо тогава сложи снимка на вас двамата със Стефан във Фейсбук, което се прие като признание, че сте интимни?
Не съм я сложила аз тая снимка, а Стефан. И това беше достатъчно за любимите ми жълти медии да се развихрят.

Обсъждаш ли работата си с човека, с когото живееш сега?
Емоциите в работата са част от личния ти живот, затова е невъзможно да не споделяш това, което те очарова или те прави гневен. Пламен е творец, много талантлив и умен, държа на мнението и оценката му на това, което аз правя. Въпреки че е с професия на светлинни години от нашата.
ТВОЯТ КОМЕНТАР
ТВОЯТ КОМЕНТАР