„Огън ме гори да правя разни неща”, казва Коцето Калки. И ги прави:
йогин, будист, зъболекар, свирещ на китара, банджо, флейта
и мандолина, лиричен баритон, театрален актьор, Джизъс Крайст,
карибски пират, капитан на кораб до 20 бруто-регистър тона,
караоке мастер, пировълшебник, певец... 

В 12 на обед седя в полумрака, тоест в мрака, на клуб Kalki’s Gold Club. Той е в ремонт, но съвсем скоро според уверенията на собственика му Коцето Калки, ще се превърне в средище на духовни срещи, буйни купони и колоритни изяви. Прилича на бутафорна пещера. Студено е въпреки жегата вън. Част от стените имитират каменни, други са златни, по таваните има големи метални тръби, а на пода мокет, подобен на персийски килим. Над мястото, което, предполагам, ще бъде сцена, е закачена маската на Калки от клипа му за Евровизия. Аз седя на фотьойл пред ниска дървена боядисана в златно маса, гледам лежащия наблизо герб на България с два лъва и надписа „Съединението прави силата“ и чакам Калки. До мен има пиано, над което сред разни джунджурии стърчи златна ръка. Нямаше да се учудя, ако ме беше посрещнала като ръката - домашен любимец на семейство Адамс.
Внезапно вратата се отваря, нахлуват снопове слънчева светлина и се развява дългата буйна коса на Калки. Той изниква в бяло, с индийска риза с къс ръкав, панталонки до коленете и специфичен блясък в очите. Онзи, неговият, от който никога не си сигурен какво ще последва.
Много се смях на образа му във филма „Мисия Лондон”. Ролята му на огнения дизайнер Калкин е епизодична, но Коцето я взел присърце, втурнал се с апломб и самоотверженост. Освен че си допълнил реплики (сред които и колоритната “Найс, а?!”), сцени и реквизит, поувеличил си и времето във филма.
Наскоро се е снимал и в поредната част на „Конан Варварина“. Организира караоке купони, ще възстановява „Медикус”. А освен това продължава да работи като зъболекар в Медицинска академия. На сайта на кабинета му пише: “Д-р Костадин Георгиев е познат още като Коцето Калки и е любимият зъболекар на много деца.” Няма сиво в палитрата на живота му. Дори съпругата му носи тържественото име Жозефина като жената на императора Наполеон.
И ето го – сяда до мен. Хималайска лампа хвърля мъждиви отблясъци и подсилва белезите на лицето му и палавия блясък в очите му.

Едва ли има по-подходящо място за интервю с теб, Калки! Този клуб е уникален! Чувствам се като в краен квартал на Вегас.
Скоро ще заработи и за всеки ден съм подготвил различна програма. Започваме в неделя, съндей – като по западните календари. Може би е нормално денят на слънцето да е първи, след като в началото всичко, както се казва, е било светлина. Та първата неделя от 19 ч. ще има прожекция на филм за Календара на маите. После ще ми гостува шаман от Мексико. Събирам около себе си духовна група, да я наречем, от хора, които споделят моите търсения.

Този интериор дали е подходящ за това?
Ами прилича на пещера, а повечето отшелници в такива са живеели. Пък светски настроените могат да идват през по-веселите вечери. Вторник ще е посветен на Изтока, ще се преплитат светско и духовно. Ще има уъркшоп по ориенталски танци. В сряда и събота ще учим ирландски танци. Понеделник ще бъде вечер на класическото пиано, а четвъртък – на джаза и попа. Петък ще е за караоке, а в събота ще свири малка акустична формация с контрабас, пиано и цигулка. Събота и неделя през деня ще има и малки спектакли, и матинета. Тоест в едно ще се съчетават арт, спиричуъл...
Имало ли е катаклизми в живота ти, които да провокират интереса ти към източното знание?
Не. В 7-8-и клас ми попадна книга за йога и се запалих.
Не ти ли пречеше това увлечение? Това си е възраст за купони, компании.
Е, аз рано започнах да свиря на китара, в гимназията направихме група. Нали разбираш, че не съм останал без компания? Винаги съм бил център на внимание. Вярно, в казармата ми казваха йога с присмех, но ме уважаваха, защото бях сред четиримата най-добри разузнавачи от общо 400 човека. Имам музикален слух и можех да приемам радиосигнали с изключително голяма бързина. Затова ме вземаха и за най-тежките задачи. Впоследствие ми предложиха да работя при военните, но не беше за мен.
А защо стана зъболекар?
Наследих професията на майка ми, а сестра ми, която е стюардеса, в известен смисъл продължи професията на баща ми. Той беше пилот от ВВС. Даже вози със самолета си Юрий Гагарин при идването му в България. А Гагарин ми беше идол. Толкова мечтаех да стана космонавт! Учех усърдно физика, за да кандидатствам в пилотското училище. После късна ученическа любов ме отклони към Медицинска академия. Всъщност и интересите ми към нетрадиционната медицина. И сега съм убеден, че пътят на съвременната медицина е в съчетанието й с хубавите практики и феномени на Изтока. Доста често препоръчвам на хората билки.
Вегетарианец ли си?
От 16 години. Без риба, пиле и яйца. Но си правя съвършени имитации на шкембе чорба - погледът му светва - от витабел. Купувам си пакетчета, на които пише „Не съдържа ГМО“.
Ти как поддържаш форма, Коце?
Спортувам всеки ден около половин час. Имам си слънчев балкон, на който правя фитнес. Тичам. Когато се стопли, карам колело. И разбира се, през лятото се отдавам на сърф.
Какво харесваш най-много във външния си вид? 
Очите. Понякога са сини, често - зелени. Харесвам, когато тялото ми е в лятна сърф форма, с хубав тен и... със сол по кожата. Не се мия, когато излизам от морето, и от солта косата ми изсветлява. Зъбите също все още са ми добре. (Показва ги.) 3-4 пломби имам. Може да е добър ген. Баща ми впрочем приличаше много на Елвис Пресли на младини, изключително много! Едно към едно беше.
Аха. А как се грижиш за тази буйна коса?
Не знам. Наследил съм я от майка ми. Беше русокоса красавица. Споделяла ми е, че съм заченат на морския бряг във Варна. Посрещала баща ми, който бил на обучение в Съветския съюз. Подстригва ме жена ми.
Имаш ли любим парфюм?
Много дълго харесвах Cool Water на Davidoff. Уникално ми стои. Подарявали са ми го много на рождени дни. Може още да имам няколко опаковки.
А откъде ти хрумна да си Калки?
От индийската митология. Калки е конник на бял кон с огнен меч и идва в края на най-тъмната епоха, за да възвести хармонията на земята. Хареса ми името и го избрах за артистичен псевдоним след раздялата ни с „Медикус” през 95-а. Тогава започнах да пиша приказки за деца.
Имаш ли деца? (Свива вежди).
Много съм пътувал. Може и да имам. Впрочем първия си рожден ден съм посрещнал в Египет. Баба ми и дядо ми работели в посолството там. И нашите са ме изпратили малко след раждането ми. Не че имам спомени.
Кое е любимото ти пътуване?
Те са две, през 96-а. Тогава бях 40 дни в Индия и Непал, където направихме най-високия концерт на света за Гинес, и 40 дни на регатата „Къти Сарк” в Средиземно море. Там се случи най-драматичната морска буря в живота ми. Търсехме силен вятър и минахме през място, което ни бяха предупредили да избягваме. Яхтата се поразби. Та останахме на ремонт в Малта, където си живяхме чудесно.
Виж, със сигурност съм бил пират в предишен живот! „Карибски пирати“ ми е любима колекция. Не знам дали помниш, в Денсинг старс направих пиратски танц върху музиката от филма.
Може ли нещо да те шокира?
Подготвен съм за много неща и много съм преживял. Няколко пъти съм падал с мотоделтапланер. И съм кацал в планини.
С кои демони в себе си си успял да се пребориш?
Продължавам да се боря например със страха си. Може би най-големият страх на зрелия човек е дали ще успее да реализира целия си потенциал. Чуваш гласа на генетиката в себе си, който те пита: „Ще направиш ли тези неща, за които гените ти говорят?“ Можеш и да го потискаш, но пък е свързан с думата мисия. Всеки има своята и не бива да я изоставя. Може мисията му да е да облагороди един квадратен метър около себе си и той трябва да го направи, защото това е част от вселенската хармония.
Твоята мисия каква е?
Тя е като вътрешен глас, огън, който ме гори да правя определени неща. И понякога е толкова силно, че не мога да спя и да ям, когато ми дойде идея за нещо. Например преди време видях изключително красива водонапорна кула в Лозенец. И не можах да спя, докато не я наех. За 3 години я превърнах в център за изкуство и екология. Имах намерение да сложа дори орган. Но за съжаление от ВиК си я взеха обратно. Оказаха се големи бюрократи, невежи и ниско духовни. Превърнаха я в склад за кисело зеле.
Ха-ха, това е нелепо! Извинявай! Звучи като виц.
Да. Виж, аз имам теория, че планетата има акупунктурни точки. Смятам, че това място в най-високото в квартал Лозенец беше много специално, именно такава точка. Там комуникираха небето и земята. Имаше енергия и архитектът, който беше проектирал кулата през 1912 г., я е усетил по невероятен начин. Беше я направил на 7 нива - като 7-те чакри в човешкото тяло. Както и да е. Убеден съм, че имам невидими водачи, които ми казват какво да правя. Много силно усещане е. Всъщност съм огнена зодия – Стрелец. Роден съм в годината на Тигъра. (Казвайки последното, изръмжава и прави жест с едната си ръка, все едно одрасква въздуха.)
Добре де, като свободолюбив Стрелец как издържа толкова време с една и съща жена?
Около 20 години. Това се нарича партньорство. В смисъл, когато двама души намерят общ език и интереси, нещата вървят добре. Ставате си като роднини.
А с Дони още ли сте близки?
О, той ми е пациент! Беше на стола ми онзи ден. Виж, Дони все пак е човек с изключително творческо мислене и интелектуално виждане. С него сме изяли много хляб и сол, на доста сцени сме били заедно. Въпреки че в момента не правим нищо съвместно. Тъй като „Секс, наркотици и рокендрол“ театърът го прекрати след 17 години на сцена. А беше магия. Уверен съм, че в този спектакъл има още много хляб. Но какво да се прави.
В коя роля си се чувствал най-добре?
Играл съм в 7-8 спектакъла на професионална сцена, но „Джизъс Крайст Суперстар“, рок операта, беше мечта за мен. Режисьорът ми беше казал, че приемам ролята си изключително емоционално и е добре да обуздая това. И тази роля много ми помогна да се науча да се владея на сцената, да бъда наблюдател на себе си и на публиката. И да влагам дозираното количество емоция, необходимо, за да заразя публиката. Емоцията е кон, който трябва да бъде обязден и насочен. Раждаш емоция и обяздвайки я, я предаваш на другите.
Разкажи за участието си в „Конан Варварина“.
О, беше удоволствие, въпреки че ролята ми е незначителна. Все пак беше холивудска продукция. Мащабна! А и работата с актьор като Джейсън Момоа, който доста е напреднал от „Спасители на плажа“ насам, беше любопитна. С Ненчо Илчев играехме разбойници. Естествено! Беше много весело.
Разбърка ли им сценария?
Нямаше как, но в „Мисия Лондон“... май успях. По сценарий имах една реплика от типа на „Здравейте“. И напредложих сумати неща на режисьора Димитър Митовски. Искаше ми се взривът в края на филма например да се случи, като натисна голям червен бутон. Те нямаха такъв. Тогава избягах от снимките, защото си го бях наумил. Обиколих 5-6 железарии и го намерих. А когато гръмна всичко, започнах да бягам напосоки да гася. Митовски се притесни, че ще си запаля косата и няма да можем да правим втори дубъл. После се върнах при бутона и му вдигнах скандал. И Митовски легна на земята от смях! Много се впечатлих от работата на пиротехниците. Решил съм да се запиша на курс по пиротехника, но не мога да намеря още такъв.
Може и да е за добре!
Може. Огънят ми е страст от дете. Няколко пъти съм правил пожар. Дебютирах на 5-годишна възраст у нас. Събрах петимата ми по-малки братовчеди. Редовно ги свиквах да им правя театър. Но тогава дядо ми спеше следобеден сън, а аз го заключих и им казах да пазят тишина. Запалих бенгалски огън и накичих елхата. Тя пламна. А след нея и една картина с макове на стената, после се разгоря бюфетът. Опитахме да гасим. Но дядо ми усети, че става нещо. Казах им да бягат, отключих го и хукнах. Като стигнахме пред блока, видяхме от 4-ия етаж да лети горяща елха. По тоя повод щях да спя в едно иглу, което си бяхме направили с децата на отсрещния покрив на Художествената академия. Ама нашите дойдоха на покрива и баща ми обеща, че няма да ме бие много. Та така.
Е, не се ли научи на разум от този пожар?
Не, запалих и кабинета си в Медицинска академия. Случайно оставих запалена свещ на Бъдни вечер. И сутринта на Коледа излизам от църквата след причастие с божествен поглед. Мобифонът ми звъни – тогава беше още мобифон – и чувам: „Д-р Георгиев, веднага елате в кабинета!“ „Извинете, ама не мога точно сега, защото съм почти в друго измерение“ - отговарям. Като ми казаха „Има пожар в кабинета ви“, да видиш как слязох от измерението.  После правих ремонт. Всяко зло за добро, защото боядисах всички стени в различни цветове, а небето изрисувах в облаци.
Таванът искаш да кажеш?
Да.