Още когато за първи път прочетох „Алиса в страната на чудесата“ и „Алиса в огледалния свят“, една дума заседна в гърлото ми и никога не я произнесох. По-късно попадах на всевъзможни интерпретации на книгите на Луис Карол – анимационни, игрални - и всичките до една бяха весели, светли, детски, фантасмагорични и нямаха нищо общо с непроизнесената дума. А тя е „кошмар“. Повелителят на кошмарите Тим Бъртън произнесе тази дума още в първите минути на 3D филма си “Алиса в страната на чудесата“. И всъщност, ако нещо особено ми хареса в този филм, това е усещането, че дори кошмарът може да ти е тесен.

По повод филма на Бъртън се порових из биографията на автора на книгата – английския писател, математик, фотограф Чарлз Доджсън, по-известен като Луис Карол. Той e странна личност, болен, заекващ  и самотен човек, който цял живот така и не успява да се приобщи към другите, изпитва истинска страст към децата и най-вече към малките момиченца, в чиято компания единствено не заеква. Боледува от тежка мигрена и частична епилепсия, които причиняват така наречените микропсия и макропсия. Тези мозъчни заболявания карат болния в моменти на пристъп да вижда една обикновена чаша за чай така, сякаш е по-голяма от него самия, или пък едно обикновено дърво сякаш е бонзай например. Не ви ли напомня за нещо това? Да, днес в медицината тези симптоми носят името синдром „Алиса в страната на чудесата“.

Луис Карол има много биографии и всичките са противоречиви. Повечето от тях се основават на дневниците и писмата му, както и на психологически анализи на произведението му. Всички намират за странни обсебеността му от малките момиченца и факта, че често ги е снимал или рисувал голи, макар и никога без съгласието на родителите им. В много статии той е наричан педофил, но голяма част от изследователите му казват, че това е грешка, породена от непознаването и неразбирането на викторианския морал от XIX век. Тогава снимките на голи детски тела са били публикувани дори върху коледни картички, защото са приемани като символ на невинността. Във викторианска Англия дори съществува изразен култ към детето и всъщност много фотографи от епохата също са снимали голи деца.

Съществува и неяснота около връзката на Карол с 11-годишната Алис, момиченцето, вдъхновило го да напише двете си знаменити книги. През 1863 г. отношенията между Карол и родителите на Алис внезапно прекъсват. Според някои писателят е поискал официално да се ожени за нея. Други обясняват пълната липса на интерес на Карол към света на възрастните, в това число и този на истинските жени, с неговата асексуалност. Трети пък твърдят, че всъщност той е имал няколко връзки с „пораснали момиченца“, някои от които са били дори омъжени.

А може би просто Луис Карол е попаднал в плен на онази Набокова страст към нимфетките, останала все пак заключена само в лабиринтите на съзнанието му. Или пък е боледувал  от странната болест, която поразява май единствено душите на гениите. Защото, както някой беше казал, обикновените хора боледуват само от ревматизъм.