текст михаела петрова

- Няма начин да не те зарият с писма от цял свят. Ще видиш, че няма да смогваш да им отговаряш - започна да ме навива една приятелка да си пусна обява в някоя от агенциите за запознанства по Интернет. - Какво като си женена, няма ли да се чувстваш по-добре, ако, докато приготвяш вечерята на мъжа си, знаеш, че имаш ухажори от всички краища на света. Не, няма как да те хване, защото там си с псевдоним. Агенциите нямат право да издават нито е-mail-а ти, нито името... Ако искаш, пиши, че си от Пловдив, не от София. То и без друго австралиецът, при когото сега заминавам, половин година не научи, че съм от България, все ме питаше как я караме в Румъния.

Оказа се, че моята приятелка, шеф в престижна фирма, с цял куп приятели и съвсем сериозно гадже от години, живее в два паралелни свята - единия тук, с професията си, с рутинната връзка и досадния цикъл работа - през магазина - вкъщи, в петък до болка познатата компания, в която всички са си баджанаци, светските разговори в някой столичен клуб, събота и неделя на ски, фитнес или просто излежаване в леглото... и убедеността й, че дори да се оженят, много важно, все едно нищо няма да се промени. И другият свят - в който мечтата е само на една ръка разстояние и заплашва да стане реалност. Богати, красиви, самотни мъже, на които сигурно също им е писнало от общия кръг познати, от eтикета да уговаряш дори гостуването у съседи две седмици предварително, да не заговаряш самотни дами в бар, че току-виж те арестували... И ето, тези богати, красиви, самотни мъже попадат на дълъг списък с красиви, интелигентни жени, които откровено искат любов и са далеч от мисълта да те осъдят, ако ги попиташ дали обичат секса.

И така, сядаме пред компютъра с моята приятелка, за да ме светне кои са най-добрите сайтове за запознанства.

В MATCH далаверата е най-голяма, ако искаш да си контактуваш с американци. Макар че има доста привлекателни мъже и от Европа. То са едни сърца, едни рекламни надписи, че над 3 100 000 души използват този сервиз за запознанства, че повече от 160 000 двойки са намерили своята половинка чрез тази агенция и на всичкото отгоре струвало по-малко от два билета за кино (е, американски билети за кино). Било далеч по-безопасно от това да висиш в съмнителни барове, да харчиш пари и да налетиш на съмнителни типове. Освен това първата седмица можеш да се включиш съвсем безплатно. След това си плащаш - с кредитна карта. От изброените за нашия регион вършат работа Viza, Maestro card и Diners club. За един месец цената е 16,95 $ (очевидно за кино американците се бъркат поне с 10 долара), за три месеца - 39,95$, за шест - 64,95$, а за година - 99,95$. Допълнителните услуги, които предлага агенцията - консултации по всякакви въпроси от емоционален характер, хороскопи, поръчване на цветя и уникални подаръци за любимия от другия край на земното кълбо се заплащат допълнително. След пробната седмица можеш да се откажеш, да им пишеш, че не си доволен или че си открил голямата любов на горния етаж, но със сигурност през тези дни ще те зарият от писма, защото се опитват да те зарибят. Особеното на тази агенция е, че те решават кой би бил подходящ партньор след като си попълнил дългия им въпросник (6 страници) и си степенувал по скала претенциите си за мъжа до теб. Започват с религия, етническа група, после уточняват физическите ти белези, дохода, образованието, продължават с невинни въпроси за начина ти на живот, които всъщност са психологическа уловка, с крайна цел да те съчетаят с онези, които мислят и чувстват като теб. За финал пишеш кратко есе за себе си на английски. Препоръчително е да изпратиш снимка, така шансът ти е тройно по-голям, уверяват те пътьом, докато разголваш душата си. Безплатно ползваш чат-рума, ако искаш да побъбриш директно с някого от другата страна земното кълбо, който търси човешка топлина от екрана на компютъра.

Бях доста скептична, но фактът си е факт - само за седмица на обявата ми реагираха 23-ма мъже, кой от кой по-атрактивен (по собствено описание) и наистина богат. От ония, които имат годишен доход над 100 000 $ и без да знаят какво ги чака, безхаберно отбелязват, че не ги вълнува колко печели жената. Един от тях беше телевизионен продуцент, бивше рекламно лице на цигарите Уинстън (и по мое мнение беше сложил снимка от бука си), пишел за американски и европейски издания и имал малък хотел в Санта Барбара... Писа ми и един чех, архитект, живеещ от 20 години в Далас, не понасял американките, искал да се ожени за славянка... (То балканското не е съвсем славянско, но нека си живее със заблудата.) Статистиката на самата агенция е: средна възраст на членовете - между 25-40 г, високообразовани, няма безработни, нещо повече -печелят повече от 40 000 долара годишно (убедена съм, че ако не броят паразити като мен, които се включват за една седмица с експериментална цел, средният доход на членовете им би дръпнал сериозно нагоре). Любопитното е, че под "singles" нямат предвид само неженени, самотни хора. Изрично питат дали си семеен и какво точно търсиш - приятел, любовник или стабилен човек, който да държи на семейните ценности.

В сайта www.solosingles.com няма такива глезотии като безплатна седмица. Там си плащаш още щом натиснеш иконата new member. Но предполагам, че процедурата и въпросниците не са кой знае колко по-различни. Гордостта на този сайт е, че членовете на клуба имат специален чат-рум, в който си споделят емоционалните проблеми и се съветват помежду си. Аз това го правя и с група приятели и най-много да платя бутилка бира, така че този сайт не ме вълнува.

За Източна Европа най-популярният сайт е www.one-and-only.com. Обявата ти може да виси с години там съвсем безплатно. Какво друго му трябва на източноевропееца. Тези, които те харесат и искат да ти пишат, обаче са бели хора, дори когато са черни. Имам предвид, че си плащат за удоволствието да общуват с теб. Когато влезете в този сайт, натискате иконата place a free ad, попълвате e-mail-адреса си, държавата, града, възрастта, после пишете онова рекламно изречение за себе си, от което всички мъже по света ще паднат възнак и ще се зачудят къде сте се крили до сега. Ако искате, изпращате снимка, но задължително пишете есе за себе си. Докато не се включи следваща авантюристка от България, сте първа в списъка, после отивате назад, назад и още по-назад, но това не намалява драстично шансовете ви да бъдете забелязана. Същата моя приятелка за първи път се включи именно в тази агенция преди две години и още получава нови писма поне един път месечно. Ако ти си харесаш мъж и искаш да му пишеш, ще трябва да си платиш. Абонаментът за един месец е 24,95$, за три - 49,95$, за шест - 74,95$ и за година - 99,95$. Отново чрез гореспоменатите кредитни карти - Viza, Maestro card и Diners club.

Спокойно може да не отговаряте на мъжете, които не ви харесват. Не правете грешката, която направих аз. Пръв ми писа един арабин и аз с целия си акъл му отговорих, че междувременно съм си променила плановете, но благодаря за писмото, може би друг път... Човекът явно е бил свестен, защото ми изпрати обратен e-mail с въпроса: Защо тогава отговарям, не зная ли, че така всъщност му изпращам адреса си и ако случайно е някой луд маниак, не е никакъв проблем да ме издири? Всъщност той пръв ме предупреди, че да си раздаваш свободно адреса на непознати не е много препоръчително, защото

Интернет е нещо като град без полиция

За добрия хакер не е никакъв проблем да проникне в регистрационния ти лист и да открие истинското ти име, държава, адрес. Вече са известни случаи на подобен кибер тероризъм. Достатъчно е да получиш съобщение от рода: "Аз съм твоя нощен кошмар. Знам къде живееш. Насилника", за да заживееш в постоянен страх, дори да не е истина, че си разконспирирана. По-лошият вариант е този, подписал се като "Насилника", да ти звънне някоя вечер на вратата. Отвориш ли, Интернет никога повече няма да бъде за теб супермаркет за любов. В списание "Glamour" дори открих специална инструкция за защита от посегателство върху личността ти, когато си on-line.

ето какво съветват те:

1 Не давайте лична информация и най-вече домашния или служебен телефон и адрес, може да кажете в коя сфера работите, но не и детайли. Не пишете фамилното си име, особено ако не е много популярно. Запомнете - повечето хакери получават нужната им информация от самите вас.

2 Изберете си e-mail адрес, който да не издава пола ви. Статистиките сочат, че жените по-често използват личните си имена. А на страниците за запознанства полът им няма как да остане скрит. И все пак е по-добре адресът да е неутрален.

3 Проверете каква информация за вас разкрива e-mail адресът ви. Проверете дали ще откриете адреса си в някои от сървърите - търсачки. Ако го откриете, вижте каква информация за себе си сте дали. Ако сте си казали всичко, по-добре закрийте този адрес и направете нов с повече фалшива информация. Ето къде може да проверите какво сте казали за себе си:

http://www.yahoo.com/Computers_and_Internet/Internet/World_Wide_Web/Gateways/Finger_Gateways/.

Сега, след като ви предупредих за опасностите, съм по-спокойна за вашите кибер-флиртове и ще се върна към благините на Интернет-любовта.

Освен сайтовете за запознанства, всяка брачна агенция по света има web-страница, но схемата за запознанства с претенденти за брак е малко по-различна.

такива агенции са:

www.dream.de - това е web-страницата най-старата европейска брачна агенция Concordia.

Randevu.virtuale.net - не се обърквайте от името, агенцията не е френска.

Irina.at - австрийска агенция

personals.abcvmall.com - международна агенция

bti.alabanza - това е всъщност сайт за запознанства, брачната агенция към него е допълнителна услуга. Удобството е, че не те питат и за майчиното ти мляко. Даваш само най-основни данни и снимка. Когато влезете в сайта, потърсете above_heavens и попълнете нужната информация. Плаща само онзи, който иска да се домогне до вас. Аз лично не се пробвах и там, защото едва смогвах да отговарям на ухажорите си от match и one-and-only, но прерових българския списък и открих някои известни български актриси. Може би са го избрали именно защото предлага по-голяма сигурност.

Когато споделих с други мои познати за новата ми Интернет-авантюра, се оказа, че съм последната, която научава. Разказаха ми какви ли не истории. Двама души си писали, писали... Споделяли най-интимни неща, харесвали еднакви книги, филми, изповядвали учудващо еднаква житейска философия. Открили, че са родени един за друг и ето - дошъл часът на истината. Всеки от тях мислел, че другият е жена. На срещата обаче отишли двама братя, на всичкото отгоре - близнаци.

Чух и друга история. За две лесбийки, които много искали дете, но никоя от двете не искала да се прежали да легне с мъж. И ето какво решили - да заченат чрез банка за сперма. За целта пак използвали Интернет. На адрес www.cryobank.com ще откриете подробна информация как да получите гени от една от най-големите банки за мъжки гени - California Cryobank. В каталозите на Cryobanк има няколкостотин донора, дори двама българи, ако държите на расата. Всичките са в активна за тестостерона възраст - между 19 и 34 г. За всеки донор има пълна информация - произход, спортува ли, какви таланти има, каква е целта в живота му, обича ли животните. Информацията е напълно безплатна. Който иска подробности за родата на мъжа до трето коляно и резултатите от здравните и психо-тестове, трябва да плати 11 долара. Жените, които по една или друга причина избират този начин на оплождане, трябва да открият специална сметка и да приложат документ с подпис на личния си лекар, че са физически и психически здрави. Спермата се изпраща до лекаря на бъдещата майка в специален термос, пълен с течен азот, за да бъде запазена необходимата температура. И една любопитна информация - жени от над 30 страни по света са използвали услугите на този сайт, всяка седмица се регистрират приблизително 800 потенциални клиентки.

Тези от сайта сигурно смятат, че това е реклама, но на мен ми прозвуча малко страшничко, като статистика от концентрационен лагер: "Всяка седмица 800 жени на планетата се отказват от мъжкото присъствие до себе си". Да, наистина, ако искаш да изпитваш обич в чист вид, можеш да го постигнеш само с децата, но те не могат да бъдат противоотрова на самотата. Казвам ви го като потърпевша. Колкото до реалните срещи с интер-ухажори, нямам опит. Но приятелките ми пообиколиха света. Видяха Ниагарския водопад, Дисниленд, някои стигнаха до Гранд-каньон, други се повозиха на гондола във Венеция, а една от тях вместо да се развилнее из Амстердам с Михел холандеца, трябвало да кара колело до премала по някакви нидерландски поляни и за целия ден изяла два диетични сандвича - той преценил, че толкова им стигат. Когато се върна, каза - умрях от скука и от глад. Истината е, че някои се метнаха под венчилото бързо-бързо и сега ми пишат по e-mail-а текстове от типа: "Осъществих американската си мечта и сега не знам какво да я правя". Френската и италианската мечта са под същия знаменател. Не знам защо никоя от тях не обелва и дума за любов. Но пък всички са си купили големи календари и, както казват: "задраскват красиво" дните, които им остават до поредното идване в България. Карат ме да им уговарям срещи с бивши гаджета, дамгосани с печата "голямата любов".

Аз ли? Не съм мърдала и до Калотина. Честно казано, по едно време доста се размечтах, но все нещо ме спира да си измисля някоя командировка. Може би не съм чак такава авантюристка, за каквато се мисля, а може би просто обичам мъжа си. Нищо, че го познавам преди ерата на Интернет.