текст елка влаховска
фотография калин руйчев и личен архив

Историята на Виолета е история на една жена, която започва живота си отначало на 35 години. До тази възраст Виолета е тежала 147 килограма при ръст 150 см. Не е можела да се облича сама, спяла на стол, защото легнала се задушавала, високото кръвно и проблемите с бъбреците заплашвали живота й и я обричали на самота. Сега тя тежи 61 килограма и се учи “да ходи”, тоест да се облича в нормални дрехи, да се гримира, да общува.

Виолета Иванова дойде в редакцията заедно с лекарката, която я измъкнала от този ад - варненката д-р Емилова, прочута със своя метод за лечение чрез глад. “Когато дойде при мен, аз се уплаших - казва д-р Людмила Емилова. - Тя беше обезобразена от килограмите, очите й бяха потънали в лицето, цялото й тяло беше в язви, примирена и безжизнена като обречен човек.“

Плаха и много сдържана, Виолета още има бавните жестове на човек, който прави всичко с усилие. Като че ли не владее тялото си. “Още не мога да повярвам, че това е моето тяло. Събуждам се с ужас да не се върна в предишния си живот”, казва тя. А “предишният й живот” е пълен с кошмари.

eпикриза: страдащо дете

Виолета започнала да боледува от малка. От тригодишна правела по 5-6 гнойни ангини през зимата и през лятото. Лекували я със силни антибиотици, често лежала в болници и санаториуми. Разболяла се от хроничен пиелонефрит, тежко бъбречно заболяване, което с годините довело до високо кръвно налягане и сърдечни смущения. Животът я срещал с много лекари, които облекчавали временно страданието й, но не могли да помогнат на младото момиче да оздравее.

Календарът на дните й отлиствал нови и нови епикризи. От петнайсетгодишна започнала да напълнява вследствие на лечението с хормони, което разстроило целия й организъм. “На абитуриентския си бал за последен път облякох вталена рокля. Беше светлосиня и много ми отиваше. Тогава тежах 85 килограма - казва Виолета. - После се появиха безформени и тъмни дрехи, да ме прикриват.”

момичето, което не танцува

Виолета винаги се чувствала различна. Не е имала много приятелки, не се е увличала по модата, никога не е пяла, а в много редки случаи си е позволявала да потанцува. Заболяването и напълняването й я направили “домашно пиле”, силно привързано към семейството. Затворена вкъщи, Виолета четяла. А летните й ваканции в село Риш, Шуменско, са красив спомен.

“Много обичах да ходя сама да жъна лавандула, природата ме успокояваше. Най-щастливите мигове от детството ми бяха семейните пътешествия из страната, с палатка на морето и по планини и язовири. Баща ми беше нещо като идол за мен.” Той работел като шофьор и от него Виолета наследила нетипичната за едно момиче страст към автомобилите.

Завършила механотехникума и започнала работа в Държавното автомобилно предприятие в Шумен. Искала да следва във Варна “Двигатели с вътрешно горене”, но намеренията й се осуетили. Напуснала ДАП-а и започнала работа като пощальон.

писма, донесени на куц крак

Смъртта на баща й нанесла жесток удар на Виолета. Здравето й рязко се влошило. Заради проблемите с бъбреците тялото й започнало да отича. Напълняла бързо с 30 килограма. Продължили с майка си да обикалят различни болници в София, но без особен успех. У Виолета се зародило чувство на обреченост. Тя продължила да работи като пощальон, но работата й се превърнала в мъчение.

”Не можех да обуя никакви обувки, нито да си намеря бельо. Слагах през по-топлите месеци чехли. Не можех да се наведа от пълнота и майка ми закопчаваше каишките. Прибирах се със скъсани чехли. През зимата нахлузвах с мъка маратонките на зет ми. За да тръгна на работа сутрин, майка ми ме разтриваше, обличаше и окуражаваше.”

В продължение на няколко месеца обаче Виолета счупила последователно двата си крака, не издържали на огромното тегло. Преди да срещне д-р Людмила Емилова, младата жена спяла, седнала на стол: задухът от отоците не й позволявал да легне, от очите й изтичал гноен секрет, кожата на краката й била напукана от язви, от които изтичала лимфна течност. Животът се превръщал в кошмар. Виолета тежала 147 килограма.

зов за помощ в радиоефира

В отчаянието си майката на Виолета се обърнала към частното радио “Форте”- Шумен с молба за помощ. Съдбата дала шанс: д-р Людмила Емилова, ръководител на Клиниката по безлекарствено лечение във Варна, се обадила и предложила на младата жена нестандартен метод на лечение - да спре лекарствата, 20 дни да се храни единствено с плодове и билкови чайове с мед, последвани от 10-дневно захранване по схема.

“Не вярвах, че ще мога да отслабна и да се излекувам. Видя ми се странно дали ще се справя, дали няма да се чувствам зле. Нито бях чела, нито бях слушала за гладолечението. Но си казах: ”Защо да не опитам?” Всъщност мислех, че по-лошо не може да стане. Но и не се надявах, че може да ми се помогне” - споделя Виолета.

Започнала диетата, като спазвала препоръката на д-р Емилова да не разгласява метода на гладуване и лечение - от опит лекарката знае, че често близките и познатите оказват отрицателно въздействие с реакциите си. Всичко започнало постепенно: през първите десет дни Виолета отслабнала с 10 килограма, здравословното й състояние се подобрявало. Надеждата обаче била твърде плаха. Младата жена се страхувала, че резултатите ще са временни и че отново ще потъне в ада на болестта.

Д-р Емилова убедила Виолета, че трябва коренно да промени живота си, начина си на хранене, дори своята психологическа настройка. През ноември 1998 г. я приела в клиниката и започнала да й показва упражнения от тибетската гимнастика и от каланетиката, успоредно със строгия хранителен режим. Всъщност лекарката е спасила живота й. Тя е лекувала не просто и само “експлодиралото” до 147 кг тяло, а е лекувала психиката й, успяла е да я накара сама да се бори с болестта си.

Постепенно изчезнали шумът в ушите, главоболието, спрял секретът от очите. Виолета започнала да общува по-свободно. Когато се завърнала у дома, семейството й мълчаливо я подкрепило. Сестра й и зет й заедно с двете им деца се преместили да живеят у тях. Случвало се често тя да готви храна за всички, да посреща на гости съседи и приятели. Но не се докосвала до храната.

Колежките в пощата забелязали промените едва когато Виолета свалила 30 килограма. Най-радостни били двете й племеннички, ученички във втори и в четвърти клас: “Лельо, колко хубава ставаш!” Кантарът показвал малко под 100 килограма. Виолета за пръв път от години сложила червило на устните си.

рецепта за здраве и красота

Днес младата жена тежи 61 килограма и се чувства добре - невероятен успех, постигнат за година и половина лечение. Продължава да се храни здравословно и да спазва предписанията на д-р Емилова : всекидневна тибетска гимнастика, каланетика, храна, богата на плодове и зеленчуци.

По пет дни в месеца е само на плодове и билкови чайове, през останалото време си е съставила меню от постни ястия, пълнозърнест хляб, соево сирене. Месо си позволява единствено по големите празници, когато може да изпие по чашка домашно винце или ракия.

Не яде солени храни, избягва газирани напитки, рафинирана захар и бяло брашно. Във всекидневното й меню са включени малко странни рецепти: например за обяд резен алабаш, соево сирене и хляб “Тонус”, за вечеря сармички с плънка от булгур, маслини и гъби. Виолета често си купува от магазин “Здраве” в града и “окара”, соев продукт като изварата, и пълни с него пиперки.

От нея взех рецептата за коледна тиквена баница, която се залива с меден сироп. Разхождахме се из градината пред НДК, където бяха разпънати шатрите със скари с цвърчащи кебапчета, шишчета и филета. Тя ги поглеждаше с интерес, но си избра да похапне парче печена тиква с орехи и мед.

белият панталон

Мнозина биха се запитали как се е прибрала кожата по тялото й, след като е свалила толкова много килограми за кратък срок. Виолета изглежда прекрасно. В началото коремът й провиснал като престилка, кожата на ръцете също, стриите били многобройни, но благодарение на всекидневната гимнастика и много сурови плодове и зеленчуци всичко се прибрало. Времето и упоритостта са невероятни лечители.

Дори за нея е било изключително трудно да свикне с новите си размери. “През лятото сестра ми ме заведе в магазин за модни дрехи. Предложиха ми да пробвам един тесен бял панталон. Аз се уплаших много. Помислих, че ми се подиграват. Настояваха да вляза в пробната, а аз изпитвах непреодолим ужас, като си представях как ще разпъна и скъсам дрехата. Почти се разплаках. Исках да избягам.”

Сестра й я успокоила, придружила я в пробната и Виолета излязла от магазина, облечена за пръв път през живота си в панталон, при това тесен и бял. Разходила се невярваща в градската градина, пили със сестра си кафе, за да отпразнуват началото на новия живот. Живот, изпълнен с надежди.

След дългото и мъчително боледуване, след периодите на кошмари и болезнено пътуване през мрака на самотата, Виолета днес започва да се чувства нормална жена.
Давам си сметка колко много й е отнела съдбата, но й е дала шанса да опита волята си. Да промени живота си - нещо, което много жени се опитват да направят и все не успяват.