От няколко години с двойката дизайнери Кристина и Константин почти неизменно се появява травеститът Урсула. Демонстрира техни облекла, танцува, или просто се усмихва малко превзето мило с цигара в ръка с изряден маникюр или ноктопластика. За него (нея) се клюкарства какво ли не - че е сираче, взето от дом за деца и юноши, че е избягал(а) от родителите си, че е безмилостно експлоатиран(а) дори сексуално от хората, наричащи себе си декаденти в България.

Каква е истината за Урсула, какво има под полата и в главата на това странно, така различно от всички създание?

Урсула много държи на името си и не иска да напиша как е записан в гражданския регистър. (Мислено го поздравявам за избора на женско име - артистичен псевдоним - ursus на латински е мечка.) На въпроса ми "Той или тя, какво си" отговаря "Каквото ти харесва и както ти е удобно". Аз спонтанно избирам мъжкия род, но в хода на разговора някак неусетно минавам в женски. Защото инстинктивно долавям отсреща женска чувствителност и финес, въпреки слабо доловимия, но натрапчив мирис на мускус, на мъжки хормони.

Урсула е родена на 22 февруари 1980 г. в Кюстендил. Семейството е интелигентно, детето единствено, обградено с обич и внимание от страна на мама, татко, две баби и дядовци. Започва да проявява странностите си още съвсем малко - рисува се в женски дрехи, иска да се облича като Мая и Силвия. Задава болезнени въпроси - защо съм като Гошко и Венци, когато всъщност се чувствам и искам да съм като Катето или Ани? "Искам да мина под дъгата", настоява и плаче, плаче, плаче.

В училище бъдещата Урсула е отличничка, може би затова учителите са толерантни към все по-яркия транссексуален комплекс. Родителите и роднините са зашеметени, търсят отговора в многобройни консултации със специалисти - психиатри и психолози. И трябва да свикнат с истината, че в тялото на техния син живее жена. "Трябваше да мина през много изпитания и унижения, докато разбера какво точно съм", казва Урсула сега.

Майката на Урсула умира от инсулт, когато детето е само на 12 години. Може би и това му дава подтик да напусне дома, да търси себе си извън малкия провинциален град с характерния консерватизъм и недотам здраво любопитство.
На 15 години, в най-трудната си възраст Урсула пристига в София, разчитайки на неколцина приятели. Случаят я среща с Кристина и Константин - сега ги нарича "моите духовни родители", а те говорят за тримата като за "нашето семейство".

Кристина и Константин я водят за психоекспертиза при д-р Румен Бостанджиев, който дава заключение: транссексуална психика. Разбирате, че и дума не може да става за казарма, както наскоро писа жълт вестник.

А за какво става дума, Урсула?

"Още в Кюстендил танцувах - състезателни и спортни танци, балет. Танцът е моето призвание, най-силното средство за себеизразяване. Притеснява ме не само при танцуването, но и по улиците ръстът ми - висока съм 1,86, като се кача на високи токове, се усещам като камила, не е приятно да стърчиш над другите. Но искам да развивам своята пластичност, да бъда не гърла, а (маниерно) професионална танцьорка, истинска жрица на Терпсихора."

Защо те наричат лицето на българския декаданс? Не е ли това просто етикет, някакво оправдание за твоята нестандартност?

Аз съм идеалният пример за човек без собствено "аз" - символ на упадъка. Това, че във все още мъжкото ми тяло има женска душа, не ме прави по-богата от другите, то ме ограбва, разбери! (маниерничи) Всеки травестит е актьор. Многото роли, в които постоянно живееш, те разнищват, изгубваш същността си. Не се чувствам уютно на този свят. Не знам какво е щастие и нещастие…

Мислила ли си за операция, която ще те направи и физически жена?

Да, но това е много скъпо и не мога да си позволя. Доходите ми са мизерни - от три години танцувам в клуб "Спартакус" за по 20 долара на нощ. Скоро доведоха там трима транссексуални от Турция и им платиха 3000 долара само за едно представление. Съблякоха от себе си по един бански костюм и готово. Като в Плейбой бар (ефектен замах с ръка).

А аз всяка седмица си сменям репертоара, гардероба, градя имиджа на заведението. Много ме обиди всичко това.
Как се справяш с проблемите, които създава външността ти?
Да си мъж и да изглеждаш като жена е много трудно. Аз съм естетка и при мен изискванията са мегазавишени - не е само да изкарам наяве женското и да заглуша мъжкото, колкото мога, но и да бъда перфектна. Е

дно 70 на сто от процедурите си правя сама. Но на кола-маска ходя в козметичен салон. Имам си и фризьор, и маникюристка, и козметичка, които знаят какво искам. Въпреки това почти никога не се харесвам, имам комплекс за незавършеност (въздишка).

Урсула, самотна ли си?

Да, мисля, че съм обречена да бъда самотна. Имам близки, за които винаги ще си остана тяхното дете, каквато и да съм. Поддържам връзката си с тях, те ме приемат. Чувствам най-близка до себе си Кристина. Имах интимен партньор, който ме напусна и тъй като го изживях много болезнено, засега се пазя от подобни дразнители. Нужно ми е спокойствие и разнообразие.

Огорчена ли си от факта, че природата не ти е дала шанс да имаш поколение?

Да. Мисля си, че един ден бих могла да осиновя дете. Но пък се страхувам - какво ще му кажа, ако научи истината и ме попита. Сигурно заради това няма да се осмеля, не ми е дал Бог да родя свое дете. Виж, животинче винаги мога да имам, много ги обичам. Харесах си у един познати най-дебелото, най-тъпото, най-грозното от всички малки пекинези на кучката им. Нарекох го Пфоф, но преди известно време ми умря.

Ти ми каза, че сънуваш нещата, преди да ти се случат. Разкажи ми един сън за близкото си бъдеще!

Заминавам заедно с моя балет да работя първо в арабския свят, после в Париж. Но няма да е завинаги. Ще си дойда. Аз съм си българка или българин, както искаш го напиши. И макар че животът ми тук е тъжен, че българите се отнасят скептично и консервативно към всичко ново, че не търпят различните, нестандартните, ще се върна.