А ти правиш ли уиски?

Правя бърбън и честно казано, дълги години пазех това като малка тайна. В Шотландия това е почти ерес. Не че не харесвам шотландско – просто предпочитам бърбън. И един ден някой ме потърси с предложение да създадем собствена марка. А аз, както когато се съгласих да играя в училищната пиеса, отговорих, без да се замисля: „Да, добре“.

Къде живеете със съпругата ти?

Това е сложен въпрос. Най-малката ми дъщеря живее в Нова Зеландия, така че прекарваме време там. Съпругата ми пък наскоро ме убеди, че Мароко е добра идея. Имаме и малък апартамент в Париж. Така че постоянно се местим. Звучи екзотично, но ако трябва да бъда честен, понякога е и малко изтощително. Имам едно противоречие в себе си, което съм наследил от баща си. Искам да се установя на едно място, но когато остана прекалено дълго, ми става скучно. 

А какво обичаш да правиш, когато не снимаш и не пишеш? Какво те прави щастлив?

Колоезденето. Но не съм от онези колоездачи с прилепналите костюми. Карам по шорти и тениска. Съвсем скоро ще карам колело из Шотландия с един от най-добрите си приятели.

Друга част от Шотландия, която много обичам, е музиката на гайдата…

За мен е невъзможно да слушам гайда и да не се развълнувам. В миналото гайдарите са били използвани в битка, за да вдъхновяват войниците. Имало е един известен шотландски гайдар – Бил Мълин. Той свирел за командосите, които слизали на плажа Сорд. Лорд Ловат му наредил просто да върви нагоре-надолу по плажа и да свири, за да поддържа бойния дух на войниците, докато германците стрелят по тях. Невероятното е, че го правил около половин час. Бил едва на 21 години. Германците не стреляли по него, защото решили, че е луд. Обожавам тази история. Един млад човек върви по плажа под обстрел и свири „Highland Laddie“, за да вдъхновява войниците. Другото прекрасно при гайдите е, че звукът им се чува на огромни разстояния. Когато същите войници тръгнали да освобождават британските парашутисти при Пегасовия мост, те били блокирани там от дни. Разбрали, че помощта идва, когато дочули гайдите. Много ми харесва мисълта, че един звук може да бъде утеха.