Греъм Мактавиш е роден в Глазгоу през 1961-ва, а кариерата му на актьор започва на театралната сцена. Шотландец, който често попада във фентъзи светове и епохи – бил е Дуолин в трилогията „Хобит“, Светеца на убийците в „Проповедникът“, Дугъл Маккензи и Уилям Бъкли Маккензи в „Друговремец“, интригантът Дикстра във „Вещерът“ и Харолд Уестърлинг в „Домът на дракона“. Автор е и на забавната книга „Земя на кланове“ заедно с колегата си Сам Хюън, с когото разказват шотландски традиции и се шегуват един с друг на едно пътешествие, обилно полято с уиски и хумористични моменти. Двамата първоначално създават и документална поредица с приключения – „Men in kilts”, или „Мъже в шотландски поли“.

Греъм прави бърбън, носи килтове и се ожени в красив шотландски замък за любимата си Гаранс Доре – популярен френски фотограф, илюстратор и моден блогър. Той има и две големи деца от първия си брак. Изключително е да си говориш с актьора и писател на живо – той е висок почти два метра, а скъсява дистанцията със събеседника си още от първите няколко думи.

Греъм, добре дошъл в България!

Благодаря. Удоволствие е да бъда в България.

За мен също е удоволствие. Вече сме се срещали виртуално покрай „Домът на дракона“, но сега е съвсем различно преживяване. Освен това мога да видя как пиеш кафето си. От това, което прочетох в „Земя на кланове“, изглежда, че става доста опасно, ако не си пил достатъчно латета.

Да, много опасно. Семейството ми е ужасено от постоянната ми мисъл за храна и напитки. Организирам целия си ден около това. Човек би помислил, че съм израснал в някаква бедност и съм търсил картофи по нивите. 

Разбирам те. И аз съм от хората, които, ако са гладни, стават опасни. Кога е рожденият ти ден?

На 4 януари.

Това те прави Козирог.

Страхувам се, че да. Не знам много по темата, но предполагам, че астрологията не споменава любовта към кафето.

И аз не мисля, че е зодиакална черта. Но книгата ви със Сам е изключително забавна. Смях се много. Двамата имате невероятна химия. Да започнем оттам – защо решихте да я напишете заедно?

Още през 1991 г. исках да направя отделен проект за всеки шотландски клан. Щях да проучвам историята му, да снимам териториите му, да правя интервюта, да ги сглобявам и после да ги продавам директно на членове на клана по света. Това беше великата ми бизнес идея и буквално никой не се заинтересува. Никой. Затова я изоставих. После, докато снимахме „Друговремец“ със Сам Хюън, му разказвах, че бих искал да направим нещо за Шотландия. Когато приключих с работата по сериала, той ми се обади. Аз бях в Нова Зеландия, в кухнята си, и той каза: „Помниш ли онази идея?“. Първоначално щяхме да правим подкаст, а аз дори не знаех какво точно е това. После мислехме да си сложим GoPro камери на главите и да се снимаме взаимно. Накрая той предложи да съберем екип, да заснемем нещо и да видим дали ще искат да го превърнат в телевизионно предаване. Така започна всичко. После се роди и книгата. Искахме да разширим нещата, особено историческата част. Тук се намеси и моята мания по това колко много шотландците обичат да се избиват помежду си. Наистина са обсебени от насилието. Това ги прави отлични войници, но не особено добри съседи. Някои от тези вражди са продължавали по 150 години.

Но в книгата говорите и за много вдъхновяващи и възхитителни неща за Шотландия. Преди да стигнем до уискито обаче – колко килта притежаваш?

Добре, нека помисля. Имам килт на клана на баба ми – клана Греъм. После този на майка ми. След това имам килт на клана Мактавиш, ловджийския тартан на Мактавиш. А освен това съм посланик на мира и оттам още един килт. Знам, звучи нелепо. От всички хора точно аз! Заедно с Далай Лама и още някои велики светила на мира. След това имам черен тартан, направен специално за нас за „Men in Kilts“. И един сив. Значи общо около седем килта. Което вероятно е малко прекалено. 

Налага ли ти се често да ги носиш?

Опитвам се. Никога не можеш да имаш лоша вечер, когато си с килт! 

Звучи напълно логично. В килт ли се ожени?

Разбира се! И то в замък. Направо като в „Смело сърце“. Винаги съм искал да отпразнувам 60-ия си рожден ден в замък. После дойде COVID и това се отложи за 62-рия ми рожден ден. Тогава казах на съпругата си: „Защо не съчетаем двете събития на едно място и не ги разтеглим в рамките на една седмица?“ Да, признавам, че беше малко прекалено. Първо отпразнувах рождения си ден. Беше страхотно, хората дойдоха и останаха да нощуват в замъка. А два дни по-късно направихме сватбата. Не мисля, че някога ще успея да надмина това преживяване. И най-хубавото е, че организирах всичко сам. Между другото, ти още не си омъжена, нали? Омъжена ли си?