Веднага след това започваш „Друговремец“...

След две години и половина в „Хобит“, където прекарвах по два часа всяка сутрин в грим, с протези, брада и всичко останало, си обещах, че следващата ми работа няма да изисква толкова подготовка. Докато още снимах „Хобит“, агентката ми се обади и каза: „Правят екранизация на книга, чието действие се развива в Шотландските планини през 18. век. Интересува ли те?“. Аз отговорих: „Да. Определено“. После ме избраха за ролята. Направихме проба за химия със Сам и се разбрахме чудесно. На теста за грим ми казаха: „Дугал има дълга коса, вързана на опашка, и е гладко избръснат“. А аз изглеждах така, както изглеждам сега. Казах: „Знаете ли, аз го виждам плешив и с брада“. И точно така го направихме. Докато другите актьори прекарваха часове в гримьорните, аз влизах за десет минути.

Как се чувстваш като част от такива светове? 

Харесвам този жанр и като зрител. Обичам да чета такива книги, да гледам такива филми и сериали, както и да участвам в тях. Всъщност бях фен на „Вещерът“, преди да започна работа по него. Бях фен на „Игра на тронове“, преди да вляза в „Домът на дракона“. И естествено, бях фен на „Властелинът на пръстените“, преди да снимам „Хобит“. Имах голям късмет да попадна в светове, в които вече бях влюбен. Може би една част от мен тайно би искала да живее в тях. Рядко участвам в продукции, в които съм с костюм, мобилен телефон и куфарче. Бих стоял и бих питал: „Няма ли свещ, която да държа? Някакъв меч? Къде е конят?“

Но скоро приключи един доста различен филм… 

Да, току-що приключих снимките в Нова Зеландия. Филмът е голямо отклонение от обичайните ми роли. Няма насилие. Аз не убивам никого. Играя овцевъд, който участва в състезания с овчарски кучета. Сценарият ми хареса. 

Докато правехте всички тези проучвания за клановете, книгата и „Men in Kilts“, колко уиски изпихте според теб?

Доста! Всъщност в първия ден от снимките бяхме отседнали близо до Гленкоу и отидохме в една кръчма. Над входа ѝ има табела: „Без кучета и представители на семейство Кембъл“. Извинения към всички Кембъловци, но тази табела е стояла там десетилетия наред. В онзи район не ги харесват особено. Отидохме там в девет часа сутринта и дегустирахме пет различни вида уиски.