Любимата група на лейди Даяна, една от най-влиятелните британски банди от ерата на MTV с над 100 милиона продадени албума, 18 хита в американските класации, 21 сингъла в Топ 20 на Великобритания, две Grammy, две Brit, две Ivor Novello и присъствие в Залата на славата на рокендрола… Duran Duran идват в България.

„Феноменалната петорка“, както ги наричаше пресата на Острова, сравнявайки ги с „Бийтълс“, момчетата, които създадоха единствената тема за филм за Джеймс Бонд, достигнала №1 в САЩ, и работиха с визионера Дейвид Линч, продължават звездния си път след 45 години на сцена. Още в началото на кариерата си Duran Duran минаха през всички предизвикателства на шоубизнеса: огромният медиен натиск, физическото и емоционално изтощение, свръхекспонирането в медиите, вътрешните напрежения в групата и проблеми, свързани със злоупотреба с алкохол и други вещества. Но и експериментираха с различни музикални течения, като ню уейв, синтпоп, алтернативен рок, бритпоп, с електронна музика. А сега са абсолютно в синхрон и с ерата на стрийминг платформите. И са една от най-успешните банди от движението „Ню Романтик“ с характерната за него екстравагантност, изтънчена мода и още по-изтънчен музикален подход. 

Говорим с басиста на Duran Duran – Джон Тейлър, един от най-влиятелните басисти в историята на поп-рока. 

Здравей, Джон Тейлър, моля, разкажи повече за албума „Dance Macabre“?

Той излезе преди няколко години и е проект, посветен на Хелоуин. Събира песните от концертите, които правим всяка година за празника на Вси светии. Имаме и ново лятно парче – Free to Love с фантастично видео. 

Как беше да записвате отново в „Аби Роуд“?

Вълнуващо! Част от албума ни е записан там, да, с нашия продуцент Нийл Роджърс. Работим в студиото „Аби Роуд“ от „деца“. Когато попаднахме за първи път заради договора ни със звукозаписния лейбъл EMI, имахме чувството, че мястото се разпада, но впоследствие наистина го преобразиха и сега е чудесно. Приятно е дори и заради туристите от цял свят, които го посещават и си правят снимки на пешеходната пътека като „Бийтълс“. 

Кажи ми, Джон, все още ли сте приятели в Duran Duran, или сте заедно само заради бизнеса?

Не, не, не, разбира се, че сме приятели. Аз съм единствено дете и тези момчета са ми като братя. Е, понякога са ужасно дразнещи, но го преодоляваме.

Заедно сме вече 40 години. Това е много дълго време за четирима души в обща компания, но ние обичаме групата си, това, което сме постигнали, и идеята за всичко, което ни предстои. Харесва ни, че още можем да правим турнета и да посещаваме места, където не сме били от години, а хората все още ни чакат, за да ни видят на живо. Работата ни е невероятна! Затова в хубаво да се грижим за взаимоотношенията си, да ги подхранваме, да се отнасяме внимателно един към друг.

Не вярвам, че никога не се карате.

О, караме се за всичко!

Ти за какво си прав, а останалите – не?

Нещата не са толкова черно-бели. Преди си мислех, че винаги съм прав. И се борех упорито, за да стане на моето. С течение на времето стигнах до момента, в който не държа толкова на това. Щастлив съм просто да следвам естествения ход на нещата. Смятам, че това е правилният път. Днес подхождам много по-дзен, отколкото преди. Харесва ми да усещам накъде върви потокът на енергията, да се присъединя към него и да го следвам. Така е много по-добре. Има и още нещо важно – ако не стане на твоето, трябва да можеш да го пуснеш. Не бива да се вкопчваш. Защото, когато започнеш да трупаш обида или негодувание, това просто те съсипва отвътре. Добре е да умееш да се освобождаваш от подобни чувства.

Какъв съвет би дал на млад музикант, който започва своя път в шоубизнеса? 

Когато започваш, най-важни са приятелите, партньорите, хората, с които ще си сътрудничиш. С тях ще вървиш по целия път. Технологиите са нещо изключително. Дават невероятни възможности да твориш сам у дома, но за мен музиката е обмен на идеи. Тя е нещо живо, което се ражда и съществува между хората. И е толкова важно да имаш екип около себе си. Не мога да си представя да го правя по друг начин. Обичам своя екип. Мисля, че всички израстваме и се учим в обмена на идеи с други хора.

Кой момент от историята на Duran Duran обичаш да си припомняш? Кой стопля сърцето ти?

Толкова са много! През 1981 г. за една нощ се превърнахме от клубна група в поп звезди. Току-що бяхме издали Girls on Film като нов сингъл. Излязохме на сцената за първия концерт от турнето и изведнъж чухме този оглушителен рев. Крещяха момичета, крещяха с всички сили. Спогледахме се: „О, Боже! Нещо се е случило“. Тогава разбрахме, че това, което правим, е достигнало до хората и ги е докоснало. И животът ни се промени. Преди малко говорех за химията между хората. Всъщност именно това ме вълнува най-много. Благодарение на технологиите взаимодействаш с машини. Но мен винаги ме е интересувало какво се случва, когато събереш група хора на едно място. Какво ще създадат заедно? Накъде ще поведат музиката? Мисля, че всички в Duran Duran очакваме с нетърпение този момент. Когато отделим време да създаваме нови песни и нова музика, всички се вълнуваме много, защото е като час по изкуство. Като курс по скулптура. Събираме се и си казваме: „Какво носиш ти?“, „Дай да видим“, „Искаш ли да свирим бързо или бавно?“, „Бързо!“ – „Добре, започваме!“. И всеки трябва да намери своето място в процеса. Започваме със сурова идея, един първичен импулс, който постепенно оформяме отвътре, докато се превърне в песен. И това е един фантастичен, фантастичен процес. 

Ти си модна икона. А коя е твоята модна икона?

Съпругата ми. Определено. Аз обичам дрехите, но тя е на съвсем друго ниво, истински феномен. Постоянно водим разговори от типа – аз: „Мисля да си купя този червен костюм“, а тя: „Защо не го вземеш в черно?“. Жена ми има невероятен стил! И ето – този уикенд ще ходим на сватба и всеки ден у дома има „модно ревю“. Само се фръцка нагоре-надолу и пита: „Какво мислиш за това?“, „А за това?“, „Кои обувки ти харесват?“.

Как започна твоята любов към модата?

Мисля, че започна с любовта ми към музиката. Когато бях на 13 години, мой идол беше Дейвид Боуи. Бях напълно запленен от него. Дрехите, които носеше, бяха невероятни – толкова цветни, странни, секси и необикновени. Няколко години по-късно се появи пънк рокът. Бях на 16 и тези момчета носеха разкъсани ризи, безопасни игли, боядисани коси и дрехи, напръскани с боя. Винаги съм обичал визуалната страна на музиката. Винаги съм обичал нейната иконография. Дори ако се върнем към „Бийтълс“ и проследим тяхното развитие за осемте години, през които бяха заедно, ще видим как от момчета в костюми и вратовръзки се превръщат в разрошени хипита, каращи ролс-ройси. Няма нищо по-забавно от хипи зад волана на ролс-ройс. Те ни показаха колко е важно да растеш, да се променяш и да опитваш нови неща. Подхождаха много свободно към начина, по който се представяха пред света и към своята идентичност. И го правеха като група, което за мен беше особено интересно. Боуи правеше същото, но индивидуално. А „Бийтълс“ преминаваха през промените заедно. Просто обожавам това. Мисля, че дори да не бях в група, пак щях да обичам модата. Обичам дрехите, униформите. Като дете рисувах фигурки на войници. В Англия имаме една поговорка: „Дрехите правят човека“.

Наистина?! Колко интересно! А според теб кое ражда тази толкова специална музика и тази толкова специална мода в Англия – земята, въздухът на острова, фактът, че е кралство, или просто хубавата бира?

Ха-ха-ха-ха! 

Къде е тайната?

Мисля, че при дрехите това има връзка с класовата система. Наистина! Повечето хора искат да се обличат като кралски особи. Знаеш, че дрехите са отражение на социалния ти статус. Те показват мястото ти в обществената йерархия. Мисля, че артисти като Дейвид Боуи, „Бийтълс“ и „Секс Пистълс“ преобърнаха това разбиране. Те създадоха стил, който беше извън рамките на мястото, което обществото им отреждаше. Чрез начина, по който се обличаха, те ясно показваха, че не принадлежат към традиционната класова йерархия и установения обществен ред. Що се отнася до музиката, ние сме сравнително малка страна. Заедно с Ирландия сме на края на Европа и идеите достигат до нас отвън. А хората тук винаги са били много гладни за нови идеи. Не знам как е във вашата страна, но тук хората постоянно търсят нещо ново. Ново, ново, ново, ново... Или поне така беше дълго време. Затова вратите винаги бяха отворени за нови артисти, които идваха с различен подход и свежи идеи. Но да, ние наистина обичаме музиката.