Била съм веднъж. Сега не съм.

Ако някога ти потрябва сватбен организатор, свържи се с мен. Мога да организирам всичко – кетъринг, развлечения, място, транспорт. 

Може ли да използваме същия замък?

О, той е великолепен – замъкът Бортуик. Прекрасно място, прекрасни хора. На около 40 минути от Единбург. Абсолютно зашеметяващ.

Съпругата ти е французойка, нали? Предполагам, че вече е възприела доста шотландски традиции.

Да, но тя е от Корсика, а там имат свои собствени традиции. Шотландците и хората от Южното Средиземноморие са много различни. Има огромна разлика в нивото на драматизъм. Просто е така. Свикваш с времето. Шотландците са малко мърморещи, практични хора. Трудно нещо може да ги впечатли. Докато хората от Южното Средиземноморие са по-жизнерадостни, по-весели. 

Защо искаше да станеш актьор?

Всъщност не исках. Исках да бъда писател. Когато бях на 11, 12, 13 години, пишех цели романи. Не ги показвах на никого освен на майка ми и учителя ми по английски, който много ме насърчаваше. Майка ми смяташе, че всичко, което правя, е великолепно, баща ми беше по-сдържан. Но и двамата ме подкрепяха. С един приятел пишехме комедийни скечове и просто не вярвахме, че някой ще ги изпълни добре. Затова ги играехме самите ние. Когато бях на 17 години, един от учениците се разболя три дни преди представлението на училищната пиеса. Учителят дойде при мен и каза: „Ще го заместиш ли?!“ И до ден днешен не знам защо казах „да“. Вероятно е имало момиче в актьорския състав, което съм искал да впечатля. Изиграх ролята. Публиката се смя на правилните места. Аплодира накрая. И си помислих: „Харесва ми това хората да ръкопляскат“. Като дете бях доста срамежлив и това беше чудесен отдушник за мен. Казват, че актьорството е като зараза. При мен точно така се случи – просто се пристрастих. 

И пътят те е отвел до някои от най-гледаните сериали и филми. Предполагам, че е било невероятно да си част от „Хобит“!

Беше изключително преживяване. Промени живота ми. И не мога да си представя нещо подобно да се повтори. Мащабът беше огромен. Декорите, реквизитът, костюмите – всичко беше на съвсем друго ниво. А приятелството между джуджетата беше невероятно. Бяхме там две години и половина. Семейството ми също беше там. Втората ми дъщеря се роди там. Това беше огромно житейско преживяване. Но знаете ли, актьорите обичат да се оплакват. Наистина обичат. И на снимачната площадка на „Хобит“ имаше хора, които се оплакваха. Няма да казвам кои. Аз никога не се оплаквах. Всеки ден си мислех: „Това е невероятно. Това е невероятно“.