Имате над 30 пиеси.

Не ги броя. Много от тях са в съавторство с различни хора. Със Светльо (съпруга ѝ Светослав Томов) сега пишем нов текст за сцена. Ту аз съм зад компютъра, ту той. С него имаме и други общи текстове. Той направи продуцентска къща „Перо и вятър“.

Заради вятъра в косите ви ли?

Вятър и театър се римуват. Момиченцето на моя приятелка питаше къде е каката, която прави вятър. Не можеше да каже театър. Аз така и смятам, че правим вятър. Минава и заминава, но е приятно усещането да ти разроши косата. Светльо много се посвети на общата ни работа. Винаги има какво да обсъдим. С него написахме и пиесата „Вкусът на живота“, която играем с Наталия Цекова. Тя е по ромски истории, събирани в махалата, истории за сватби, погребения и абитуриентски работи. Наталия ни запозна с ромската общност. Това представление ни е скъпо, защото темата е болезнена и е трудна за зрителите. Текстовете за всичките стендъпи са ни общи със Светльо, включително „Жена на море“, „Да оцелееш по Коледа“. Станаха като на игра, но толкова хубави емоции ни създават с публиката. Най-леките и въздушни шоута са това и зрителите са все повече.

След времето за разхвърляне на камъни е дошло време за събирането им.

Да, чак понякога се плаша.

А как „Любов в насрещното“ от пиеса се превърна в роман?

Предложението дойде от Захари Карабашлиев (главния редактор на издателство „Сиела“), който е гледал пиесата и ме покани да я доразвия. Нещата нямаше да са същите и без редакторката, вълшебната и вече така близка до сърцето ми Албена Хюбнер.
Успех, Здрава!