След сезона на летните почивки често идва сезонът на разводите. Хората се изнервят от цялото това семейно щастие. Можете ли да дадете съвет как да избегнем подводните камъни на лятото. Как да останем женени или във връзка и след края му? Ако това ни е цел.

В „Жена на море“ си го говорим това. В стремежа да е перфектната почивка, да отидем на олинклузив, всички да ни обгрижват, да сме там, където всички ходят, си навличаме куп неприятни изживявания. Или да си готвим…

Хм, да си готвим по време на почивка ми е мечта.

Казвам го аз, която изобщо не готвя. Имам много работа през деня, следобед тръгвам за вечерни представления.

Точно по яхниено време...

И когато готвя, все едно нещо уникално ми се случва. Майката в мен заема голяма част от душата ми. Мило ми е да се погрижа и по тоя начин за моето семейство. В „Жена на море“ се говори как едно семейство преминава през страшни нерви, задръствания по магистралата, ужасен хотел, който не съответства на очакванията, пренаселен плаж, накрая се разболяват и се налага да си тръгнат. Но преди това решават да отидат на плажа и просто да погледат звездите. И ако изобщо мога да посъветвам някого, то е да намираме малките неща, които нищо не струват. Тишина, за да се усетим. Ако трябва единият да отиде на един плаж, другият – на друг, да си залипсваме. Да гледаме залеза, без да го снимаме. Да вдишаме и да издишаме.

Вие успявате ли да го правите?

Когато децата бяха по-малки, вече обратно вкъщи, си казвахме: добре че свърши почивката, за да си починем. Една огромна кола, 7-местна, която отеснява. Само докато намажа всички със слънцезащита, ставаше време да тръгваме от плажа. После кой е влязъл във водата, кой не. Кое дете под коя вълна е. Ние сме и с куче. То е безпризорно, леко кривогледо. Но това истински ни сплотяваше. Ако ти е само хубаво, ако не се поизмъчиш... Може би това ще ни е последното лято, в което с децата ще отидем някъде. Вече са големи.