Малко като Мюнхаузен.

На едно от първите си интервюта споделих, че репетираме в хола у дома. Видях как журналистката пребледня, завъртя очи и си каза – боже, защо сме я поканили. Пишеш собствени текстове – о, боже, кой има нужда от това?! А сега, когато казваш, че правиш стендъп, че репетираш вкъщи, се приема нормално. Никога не съм визуализирала успеха. Правех, каквото ми се правеше.

Да не би да се шегувате със светата троица на съвременността: визуализация, зодии и „бъди себе си“?  

За зодии и астрология имам много смешна история. Симпатична моя почитателка ми пише в Инстаграм – кога сте родена, ще ви направя хороскоп. Казвам кога съм родена и ми се прави хороскоп. Коментирам с мъжа ми как тази жена по периоди ми е познала. В тоя период не се чувствах добре, затворих се, тя позна, позна и други неща. И питам майка си – мамо, нали правилно съм казала, че съм родена в 11,40 сутринта. И тя – няма такова нещо, в 11,40 вечерта беше. Искаме сигурност с тези прогнози, да се хванем за нещо.

Но смятаме също, че сме много специални. Има един ваш клип в Инстаграм. Героинята ви се хвали със стандарта си на живот – ако има камъни в бъбреците, те са „Сваровски“, а водата в коляното ѝ е „Перие“. Максималист ли сте в желанията си?

Обичам нещата да не са съвършени. В несъвършенствата съм открила пътеките си и в личния живот, и в изкуството.
Те дават цвят.

Ето сега най-сетне си сбъднах една мечта, имам малко парче земя и сложихме на него сглобяема къща. С голяма радост си избирам плочки, купувам ги набързо между представленията, идват хора и казват – невероятно е. Невероятно е, защото в нищо не се вдълбах. Столовете оставяли дупки в дюшемето. Казвам си, що пък да няма дупки в дюшемето. Няма да си провалям лекотата в живеенето заради дупки. Ще сложим килим после. Моят Инстаграм ми предлага невероятни видеа, защото алгоритъмът е усетил какво ме вълнува. Една художничка рисува върху повредените места по паркета триизмерни рисунки на плуващи хора. Това ме умили и вдъхнови.

Японците имат такова изкуство. Кинцуги. Да превърнеш дефекта в ефект.

Да запълниш със злато пукнатините в счупена или напукана керамика.

Харесва ми този минимализъм на претенциите, за който малко подмолно агитирате в текста. Срещу големите изисквания, които имаме към другите. Всеки смята, че заслужава най-доброто. Защо? Нима ти си идеалният? Ако е така, честито, единствен си на света. В началото на романа ви героинята ви не може да понася мъжа си, вижда само недостатъците му.

А после се поглежда през погледа на приятелките си… Все искаме, искаме, искаме, подведени от общото искане. И едва когато нещо изчезне от живота ни, го оценяваме.

Винаги има някой, който е по-красив, по-умен, по-богат от нас, и това може да влуди един амбициозен човек. Сигурно и Безос завижда на Мъск.