три гледни точки към ситуацията, в която попада всяка втора жена

текст михаела петрова

историята на И., изоставената, от нейната гледна точка:

За пръв път се сблъсках с този казус отблизо - мъжът в семейството на наши близки, много близки приятели, изведнъж изчезна. Обяви пред жена си, че отдавна обичал друга (вдовица с дете) и остава при нея. Моментът беше изключително "подходящ" - голямото дете в семейството си счупи зле ключицата, майка му беше неотлъчно до него в болницата. Новината й дойде като гръм от ясно небе. 15 години той я наричаше "гадже" и "мило", умираше за дъщеря си и по-малкия си син, точно негово копие. Градеше научна кариера, в името на която жена му загърби своята професия и се превърна в гладачка на ризи, посрещачка на гости, организаторка на коктейли, гледачка на деца.

Моята приятелка буквално за една нощ започна да изглежда като изтърбушена, точно като човек, на когото са му извадили всички вътрешности и са му източили кръвта. Отказа да яде и да пие, остана само на цигари и от време на време кафе, колкото да поддържа някаква жизненост след безсънните нощи. "Представяш ли си, всички късни срещи и вечери с колеги, всички командировки явно са били камуфлаж. Той е бил с нея и ме е лъгал!" Не можеше да приеме, че той, любимият съпруг, отказва каквито и да било срещи и разговори както с нея, така и с децата. Те започнаха да правят нервни кризи, по-късно рязко си развалиха успеха в училище. Станаха агресивни и мнителни, започнаха да се самосъжаляват. Просто отказваха да приемат, че баща им ги е захвърлил като никому ненужни вещи. Той все пак започна да се появява от време на време. С чисто нова кола. Вместо стария мобилен телефон, на който спря до отговаря, започна да размахва някакъв супермодел. Демонстрираше все по-елегантни костюми и вратовръзки, чепици като от каталог. През цялото време обаче изтъкваше, че няма пари за каквато и да било издръжка. "Как съм могла да бъда такава овца!? Винаги съм му давала предимство - аз няма да си купя нови ботуши за зимата, ще карам със старите, за да може на него да купим ново сако. Лишавала съм дори децата от някои неща, за да бъде татко им на ниво, все пак е научен работник."

И. изнемогваше финансово и това бе единствената причина да не му бие шута физически и юридически. Спря да кара кола. Започна да се крие от хазяите, на които не можеше да плаща наема. Смени цигарите с по-евтини. Започна да иска заеми от майка си и брат си. През всичкото това време правеше отчаяни опити да разбере от самия него защо, какво всъщност се е променило, дали не е нейна вината за тази внезапна промяна. И как ще живее оттук нататък.

На тези въпроси все още съпругът й отговори по следния начин: "Ти като си раснала без баща (баща й беше починал много рано), как си станала човек! Така е по-добре за децата, ще свикнат да се оправят сами и на никого да не разчитат." Той трябвало да изживее новата си любов, без никой да се намесва в отношенията му, без никой да му пречи. Още не бил взел решение дали ще иска развод, или не, трябвало да мине време и той да направи своя избор.

"Какъв е този избор - с новата му любима не излизат от кръчмите, кандилкат се демонстративно по улиците, появяват се на работа пияни. С месеци господинът не се обажда на децата си дори и по телефона, на нова година те не се отлепиха от апарата, но той не звънна. И нито Дядо Коледа, нито тате донесоха подаръци..."

По-късно малко по малко тате започна да се навърта край училище, да звъни вкъщи и да ги извежда на разходка. Докато един ден се прибра с торбичката си у дома, все едно нищо не е било. Без да обясни дали са го изгонили, или най-сетне е направил своя окончателен избор. "Представяш ли си, той дори очакваше веднага да му се хвърля на врата и да го повлека към леглото! Отбеляза, че не съм показала с нищо радостта си от връщането му." Завръщането на блудния татко се оказа по-тягостно и от заминаването му. През цялото време, докато си стоеше у дома, се наливаше до пълна загуба на човешки облик. Известно време кара така, след което пак започна да изчезва за по няколко дни, а по-сетне и месеци. Твърдеше, че бил длъжен да се грижи за майка си, която от две години остана вдовица. Майка му пък се обади на снаха си да я предупреди, че синът й срещнал своята първа студентска любов, чужденка, която само го чакала да се освободи от брачните окови и веднага го прибирала в страната си и го зачислявала на ясла към своята дебела банкова сметка. Това се оказа обаче временно увлечение. Твърдейки, че пътува всеки ден, за да спи при майка си в провинцията, господинът пак се настани в апартамента на вдовицата и продължи да се мярка от време на време в живота на децата си, без да обели и дума защо не се прибира у дома. Въпросите им бяха адресирани само към майка им от страх да не би отново да прогонят с питанията си тате задълго както преди. Тя се чудеше какво да им обяснява, дали да подкрепя неговите лъжи или да им каже истината. Това именно преля чашата на търпението на И. Разбрала, че така и така ще се справя сама, без мъж, тя го накара да обясни пред децата си какво смята да прави и да не се мярка повече пред очите й. За да не зависи от неговите оправдания, че няма достатъчно пари, за да издържа децата си, реши да регистрира своя фирма и да започне частен бизнес, нещо немислимо за нея до момента. Защото трябваше да бъде на работа за половин ден, да посреща неговите гости, да му глади ризите, да му носи костюмите на химическо чистене, а и да наглежда децата, да ги води и взима от училище, да им помага да пишат домашните си, да пазарува...Та в този смисъл всяко зло за добро.

историята на П., прелъстителката, от нейната гледна точка:

Реших да потърся позицията на другата страна - жена, която живее с женен мъж. Първата приятелка, която помолих да ми каже как се чувства, беше на път да ми се разсърди. Как съм можела да си помисля, че би приела връзка, в която причината за разбиване на едно семейство би била тя!? Само че животът не пита как ще се чувстваш най-почтено, а може би само ти предлага варианти да се чувстваш по-обичан или по-необичан. И ние го правим, защото всяка втора жена попада в тази ситуация и няма лошо да знае, че не е единствена. "Как всяка втора жена е или от едната или от другата страна" - каза друга моя приятелка, която вече три години живее с женен мъж и дотолкова се ентусиазира от идеята ни, че поиска сама да напише своята изповед.

"Аз съм млада, интелигентна, изглеждам добре, имам чувство за хумор, материално осигурена. " Това не е вестникарска обява. Това съм Аз. Така изглеждам за околните. Но всъщност Аз съм самотна. Банално, но факт. А да попаднеш в триъгълник е най-шаблонният начин да се извисиш над баналното.

Беше преди около три години и половина, когато си казах - Никога Вече Самота! Бившият ми съпруг вече живееше с друга жена, плащаше издръжката на детето, но се държеше, сякаш никога не сме били близки. Тогава се вкопчих като пиявица в първата появила се възможност за близост. Ударих в десетката. Последваха супер-вълнуващи, опиянени (буквално от алкохол), еротични и изпълнени с цветя вечери. Толкова.

Три месеца по-късно стана ясно, че няма никаква разлика между "Шатобриян за двама" и "Каварма по бански в гювече".

Реших да се доверя на старата система - лист хартия и записвам плюсове и минуси.

(+) Секс, нежност, тръпка, предизвикателство и много влюбен в мен.

(-) Женен, по-възрастен, с много деца, несигурен бизнес.

Безполезно, но все пак опитах. И останах.

... Три години по-късно все още не ми е ясно плюсовете или минусите са повече. Ясно е ми е обаче, че за добро или лошо, в живота ми един мъж има трайно присъствие. Освен това, заедно с него (и въпреки неговото старание), съжителствам още с майка, сестра, зет, моето и техните две деца. Убедена съм, че присъствието му до мен означава траен интерес, искрена обич, приятелство, силно привличане. А може би е навик и чувство за себичност.

Когато ми подари хризантема, скачам до небето.

Склонна съм да мисля, че не ми пречи да пера по два чифта чорапи на ден. Не ми липсва хладилник, печка, миялна машина. Дълго мога да слушам как парите не стигат. Мога също да харча два пъти по толкова. Винаги му се обаждам, преди да ме е потърсил. Винаги се извинявам, без да се замислям дали имам вина.

Винаги казвам "Да", преди да съм чула въпроса. Винаги съм във форма. Не изневерявам. Аз съм визитната картичка.

Останалото е Тя...!

Тя е съпругата, майката, неговата жена, а вероятно и неговото прегрешение. Плащай, Гарсон!

Той ми каза, че тя не чисти къщата си. (Защото има такава!)

Тя не се грижи за училищата на децата си. (Защото той го прави!) Тя не е домакиня. (Тя е счетоводителка със средно образование).

В къщата му било мизерия. (Защото той не е там, понеже Аз го задържам!) От него знам, че понякога купувала чипс на децата.

Доколкото схващам, тя е на далавера.

Ние тримата.

Ние тримата - всъщност осем или повече - си живеем чудесно. Това може да продължава много дълго, освен ако някой от основните играчи не се оттегли. За съжаление с времето всеки свиква и намира удобното в неудобното и привлекателното в непривлекателното.

Например:

Аз искам пари за костюмче, тя - за кола.

Аз търся апартамент под наем - тя взима нотариален акт.

Аз говоря - тя мълчи. И обратното. Не се засичаме. Като че ли сме сключили споразумение да не си пречим.

Случвало ми се е и да си отида. Тя никога не си отива.

Когато аз си отида - плача, страдам или поне така ми се струва, не решавам задачи по математика със сина си и се нервирам, когато не ми подаряват хризантеми. Затова решавам, че няма повече да си отивам.

Тя ще стои - защото училището е скъпо, университетите - също, бялата техника се скапва за години, на визитната й картичка трябва да пише неговото фамилно име.

Благодаря на "Ева", че докато писах, разбрах за какво става въпрос (макар това все още нищо да не значи!)"

историята на М. мъжът, който е между две жени, от неговата гледна точка

Единственият мъж, когото склоних да разкаже своята история, вероятно се нави, защото не чувства абсолютно никаква вина нито към жената, с която е разделен, без да има официален развод, нито към жената, с която живее, макар по всичко да личи, че и през ум не му минава да се жени за нея. Официално е женен от 13 години. От брака си има син. Когато решили да се разделят, той просто се изнесъл от собствения си наследствен апартамент. Жена му и досега живее там със сина му, а напоследък и с новия си приятел.

„Нямаше никаква нужда да се развеждаме, защото никой от нас не беше тръгнал да се жени. Кой ще се занимава да ходи по съдилища, за да му дадат тапия, че е свободен? Човек е свободен, когато реши - казва той. - Независимо, че с този човек повече не можеш да мелиш, тези решения за раздяла винаги са трудни. Никога не можеш да бъдеш сигурен доколко е болезнена раздялата за другия. Ако изобщо не й пука, че сте се разделили, на теб пък ти става обидно. Освен това, за да се разделим, значи тя отдавна не ме е третирала къто мъж. Вие си мислите, че като чистите, готвите и гладите, трябва да бъдем вечно благодарни и да чувстваме вина всеки път, когато искаме от жена си най-нормалното нещо - да ни бъде и любовница. Измислили сте си, че щом се омъжите, трябва да ни станете майки. Не всички мъже обаче страдат от Едипов комплекс."

„Наистина, беше трудно да обясня на сина си защо си отивам. Честно казано, той не ме е питал. Предполагам, че майка му е измислила някакво обяснение, постарахме се да не правим цигании пред него, никога не се карахме в негово присъствие и не сме определяли дни, в които да го вземам. Аз тогава печелех добре, живеех в офиса си и докато тя започна работа, й давах пари за всичко, от което имаха нужда. След време доходът ми намаля и определихме някаква сума, на която да разчита всеки месец, но в общи линии, ако тя закъса, винаги намирам начин да й помогна. Може би раздялата ми „мина" сравнително леко, защото не съм се разделял заради жена." От пет години този мъж живее с друга, чувствително по-млада жена. На въпроса защо не се е развел и оженил повторно, той отговори така: „Защото бракът в юридическия му смисъл е изключително глупаво нещо и освен всичко друго кара хората да се отпускат. Дори интелигентните започват да смятат, че оженят ли се, автоматично получават сигурност в емоционален и финансов план. И престават да правят усилия и за себе си, и за хората около тях. Човек ежедневно трябва да полага грижи за връзката си, за жената, която обича, и за себе си."

Как приема философията ти жената, с която живееш, продължих да настоявам, убедена, че едва ли й е много комфортно.

„Тя ще бъде най-щастливият човек, ако се оженим. Опита се да направи същата грешка, която направихме аз и законната ми съпруга - среща мъж на 19 години, ражда му дете и смята, че тотално си е решила проблемите. Това е долна лъжа. Казал съм й, че ако изкараме, докато стана на 40 и евентуално съм милионер и импотентен, мога да помисля по въпроса за венчило."

Той смята за груба грешка схващането, че ако един човек не е женен, значи живее в несигурност. „Съзнанието, че всеки един момент можеш да си вдигнеш шапката и да си заминеш, ти дава усещане за свобода и именно защото я имаш, отношението ти към жената, с която си, е много по-достойно. Точно фактът, че си свободен да избираш и си с нея, е по-сигурната гаранция, че си привързан, че я обичаш. Изборът ти е плод на истинска потребност и желание да бъдеш с нея, а не е следствие от някаква юридическа обвързаност."

Всъщност те са „едно много хубаво италианско семейство". Хазяите им на морето изумели, когато той, жена му, синът му, гаджето на жена му, дъщеря му от приятелката му, приятелката му, майка му и вторият й мъж седнали заедно да пийнат и хапнат. На другия ден дръпнали приятелката му настрана и я попитали луда ли е, че понася всичко това. Според него „луди са хората, които предпочитат да живеят години наред в конфликт".