Съзнателен избор ли беше това?

Да, категоричен избор. Обаче ще запазя за себе си тайната защо се случи така. Това си ми беше избор след дълга борба. 

Сещам се за един прекрасен цитат от Никос Казандазкис от „Последното изкушение на Христос“, думите към Мария Магдалена: „И всичките ти грехове ще бъдат опростени, защото много си обичала“. Мислиш ли, че любовта може да бъде толкова силна и толкова достатъчна, за да изчисти всичко? 

Да, мисля. Мисля, че любовта е всичко, но тази любов, която няма нищо общо със секса. Извинявам се, че го казвам по този начин. Това свещено свързване между двама души е завинаги. То е далеч от плътското и е всичко. 

Помниш ли сънищата си?

Като по-млад помнех всичко. Много сънувах театър. Имам много записани сънища в дневниците си, които пазя и към които, да си призная, не посягам сега, защото гледам на тях като на изкушения. 

Изпитваш ли благодарност към това, че си жив, че работиш, че ти се случват тези необикновени срещи с публиката?

Да, благодарен съм за всичко, което се случва в живота ми. Човек е страхлив, плашлив, неуверен, нестабилен, именно поради липсата на благодарност. А аз имам много хора около себе си, на които да съм благодарен. Братята Райко и Данаил Райкови, които ми показаха пътя в театъра най-напред, а след това тази роля поеха Крикор Азарян, Тодор Колев, Любен Гройс, Юлия Огнянова, Леон Даниел – техните спектакли буквално са ме посвещавали в откритието какво е театърът всъщност. Теди Москов е такъв режисьор също. Благодарен съм и на Чарли Чаплин, на Ингмар Бергман и на Андрей Тарковски, че озариха пътя ми.