ИСТОРИЯ ОТ ПРАКТИКАТА
Ина се събужда със силно сърцебиене, обляна в пот, с препускащи хаотични мисли. Обзета е от силна паника. Преживява това за поредна нощ и се чувства в безизходица. В търсене на успокоение и някакво съдействие няколко пъти стига до спешен кабинет. Този път решава да не прибягва до краен вариант, добре знае какво ще ѝ кажат  – паник атака, всичко е на нервна почва, сърцето ви е здраво, физически всичко ви е наред. 

В началото просто не можеше да повярва – как така всичко ѝ е наред, като е с високо кръвно, не може да диша и сякаш сърцето ѝ ще изскочи от гърдите!? На четвъртия път, може би от безсилие, реши да се довери на лекарите. Разбира се, това се случи едва след като пристъпът на паника отшумя и тялото ѝ се успокои. 

И ето че в 1:45 ч. посред нощ отново си повтаря, че не ѝ се случва нищо опасно, но тялото ѝ сякаш не ѝ вярва. Колкото и да ѝ е трудно, Ина става от леглото, отива до банята, наплисква лицето си със студена вода и започва да снове от стая в стая. След около двайсет минути, когато симптомите са поутихнали, тя ляга отново в леглото и решава да пробва дихателно упражнение от TikTok. Сутринта сърцето ѝ е свито в мисли дали отново изживеният ужас няма да се случи и да попречи на задачите ѝ. Някак успява да разсее силната тревога и вътрешното напрежение. 

Притеснява се обаче какво ли я очаква в бъдеще. Ако тези състояния не спрат – как ще работи, как ще води нормален живот, какво ще стане със здравето ѝ? Лекарите твърдят, че изследванията ѝ са в норма, че от физическа гледна точка всичко ѝ е наред. Но тя е убедена, че ако продължава да преживява тези симптоми и това напрежение, рано или късно ще се разболее. Ами ако не издържи и трябва да започне да взема хапчета? Толкова много неразрешени въпроси има в ума ѝ и толкова все по-стряскащи сценарии ражда съзнанието ѝ. 

Често на първа консултация чувам подобни истории, в които тревожността идва под формата на паник атаки – още по-силна активация на нервната система, придружена с ужасни мисли, плашещи и неприятни телесни симптоми. Първата стъпка в терапията на паник атаките е разбирането какво точно се случва с нас и защо се е стигнало дотук. За да направим тази крачка, се изясняват причините за появяването на паник атаките, както и за плашещите симптоми.*

СИМПТОМИТЕ: НЕПРИЯТНИ, НО БЕЗОПАСНИ 
Телесните усещания ще са по-малко притеснителни, ако знаем какво и защо се случва в тялото ни.

Сърцебиене и повишено кръвно
Сърцето започва да бие по-бързо и по-силно, защото тялото се подготвя за действие – същият механизъм се активира при физическо натоварване. Адреналинът ускорява пулса и може временно да повиши кръвното. Това е функционална реакция, а не знак за проблем със сърцето.

Задух и усещане за недостиг на въздух
Дишането се ускорява и става по-повърхностно. Това нарушава баланса между кислород и въглероден диоксид в кръвта. Всъщност кислород има достатъчно, но усещането е, че не достига. Това е подвеждащ сигнал, а не реален недостиг.

Замайване и нестабилност
Промяната в дишането влияе на кръвоснабдяването на мозъка. Това може да създаде усещане за замайване или нестабилност. Усещането, че ще припаднете, е временен дискомфорт и е ефект от естествена физиологична реакция. 

Стягане в гърдите
Мускулите в гърдите се напрягат като част от защитната реакция. Това създава усещане за натиск или стягане. Макар да наподобява сърдечен симптом, в повечето случаи е мускулно напрежение, отново заради промените, настъпващи заради активацията на симпатиковата нервна система, а не проблем със сърцето.

Натрапливи мисли
Когато мозъкът влезе в шоков режим и силна стресова активация, започва да търси обяснение за силните телесни усещания. Липсата на разумно обяснение за случващото се води до автоматични страхови интерпретации и ужасните мисли – „полудявам“, „умирам“, „губя контрол“.

Внезапен силен страх без причина
Амигдалата (центърът, свързан с откриването и реагирането на потенциални и реални заплахи в мозъка) може да се активира без реална опасност. Страхът, който усещаме, е истински като преживяване, но не е основан на реална заплаха за оцеляването ни в настоящия момент.

Гадене или стомашен дискомфорт
При стрес кръвта се пренасочва от храносмилателната система към мускулите. Това може да доведе до гадене, тежест или дискомфорт в стомаха и е нормална реакция на тялото в режим на мобилизация и оцеляване.

Чувство за загуба на контрол
Когато нервната система е силно претоварена, се появява усещане за възможна загуба на контрол. Това е пик на активацията на нервната система, а не реална загуба на контрол. Коктейлът от хормони и мобилизиращи процеси в организма провокира много силно усещане за готовност. Целта на този механизъм реално е да ни накара да се бием или да бягаме. Съвсем естествено е, ако получаваме паник атака в леглото или докато сме в градския транспорт и сме статични, да преживеем този дискомфорт, защото това, което правим, не съответства на готовността на тялото.