Осъществените мечти имат различни имена. Името на тази е „Адгор“. За Анна Елазарова и Веселин Герджиков думата е обвеяна с прабългарска сила и свързва волната светла същност на коня и човека. За тях „Адгор“ е хармонията от познанието за себе си и чувството, че принадлежиш към нещо по-голямо от теб. И не, конната база е не просто осъществена мечта, а мечта, която се осъществява пак и пак, всеки ден. 

Миналото лято фотографката Адриана Янкулова снима за EVA сесия, която разказваше истории и емоции, миксирайки красотата на моделите, природата и конете. Тук се снимат много продукции. Тревите са чували стъпките и гласовете и на световни филмови звезди. Извън светския блясък конната база „Адгор“ е чудно красиво място само на 20 км от София, приютено в шепите на четири планини – Рила, Верила, Витоша и Плана, към които се откриват панорамни гледки. „Адгор“ е силна и вдъхновяваща семейна история. Но и много повече. Това е вдъхновяващата история за приобщаването на различни хора, с различен начин на живот. Конната база живее и се развива с отдадеността и енергията на всички тях.

„Екипът по-скоро сам ни намира – разказва ми Веско Герджиков. – Основният ни критерий е желанието за такъв тип работа – с коне, сред природата, навън, в пек и в студ. Оттам нататък са честността, отговорността, лоялността. Много бивши клиенти стават също част от екипа ни.“ Освен постоянния състав (Никол, Тони, Анди, Ицо, Андреас) в конната база помагат, щом имат възможност, и хора, професионално ангажирани в съвсем други области. Счетоводителката в Herbalife Гери, океаноложката в Мюнхенския университет Анна, механикът от екипа на Skoda Светльо, IT специалистът към Nexo Кирил, също и Борис, Петя, Ники, Ивайло, Поли, двете ученички тийнейджърки на по 15 години Изи и Софи – са само част от разноликостта на голямото семейство на „Адгор“. „Те са хора, които искат да се чувстват полезни – допъл-
ва Ани. – Хора с душа. Конят не мери имането, мери душата. Към това се придържаме и ние.“  

В началото на историята, както в повечето истории, са един мъж и една жена – Ани и Веско, всъщност тогава все още деца – тя на 15, той на 17, и тяхната любов. Срещат се, докато изследват една пещера, после, като всички влюбени, си споделят мечтите. Оказва се, че и двамата мечтаят да се научат да яздят. Веско като малък бленувал да си гледа конче на балкона в София. Ани имала предимството баба и дядо на село и там взела първия си урок.

„Веднъж един братовчед на дядо дойде с впрегнат кон – огромен, красив, черен. И аз, малко момиченце, посегнах с две ръце да му погаля опашката. Секунда преди конят да ритне, дядо ме дръпна и ме спаси. Затова, като направихме конната база, исках всички наши коне да са научени да им се пипат задниците и опашките. Идеята ни е да не пострада някое дете. Така опровергаваме твърдението – зад кон не се застава.“ Когато пък чичото на Веско, художникът Светослав Герджиков, накарал него и брат му да нарисуват нещото, което най-много искат да изобразят, малкият Веско нарисувал три коня с трима ездачи.

Дъщеря им Симеона е на 11 години, а синът им Александър – на 4, когато Ани и Веско решават да направят първата крачка към мечтата си. Вече са преминали през много професионални поприща.

„От няколко години яздехме и знаехме какви условия искаме да подсигурим на конете и какво отношение към тях да възпитаваме. Знаехме, че ездата трябва да ти носи чувство за свобода, красота и простор. Искахме да създадем място, на което и конете да се чувстват добре и обгрижени“, спомня си Веско, който със заземеността си и практичността си помага „лудата идея“ и „полетът“ на Ани да се превърнат в реалност. „Искахме и на децата да създадем място за красиво детство – разказва Ани. – Две години живяхме в юрта на мястото. С двете малки деца. Никой не вярваше, че ще успеем. „Вие сте луди. Ще загубите всичко“, казваха. Аз продадох вила. Веско продаде малкото апартаментче от баба си в Бургас. Ипотекирахме, за да изтеглим кредит. Така сложихме основите.“