Как си представяш щастието? 

Като мир. Всичко, което ни тормози и ни отдалечава от щастието, е свързано с конфликт – със себе си, с партньора, с миналото, с настоящето, със света, с Путин, с Тръмп… Мирът е щастието за мен, в смисъла на това да си напълно спокоен със случващото се, с всички проявления на този свят, а не да се правиш, че ги няма. Не го постигаме. Но стремежът към щастие ни движи. 

Какво пишеш в момента? 

Структурирам от доста време една нова поредица, в която ще се разказва за училище за ангели. Но май пак ще я измести нещо друго – защото имам желание да създам една коледна история за Ванилия. Не отделен разказ, а цяла книга. 

Кое ти е по-трудно – първото или последното изречение при писането? 

Аз съм доволна от последните си изречения. Не ги мисля много. Идват от само себе си и ги намирам за силни. Децата ми казват, че хубаво разтрисат на изпроводяк. Пиша с лекота, така че нямам затруднения нито с първите, нито с последните изречения.