Животът е кабаре

По това време Джуди е във вихъра си – през 1966 г. тя печели наградата БАФТА за най-ярък кинодебют (за филма „Четири сутринта“, където изпълнява главна роля), а освен това е истинската звезда на трупата в Стратфорд на Ейвън. Дори я избират за ролята на Сали Боулз в спектакъла „Кабаре“ по едноименния роман на Кристофър Ишъруд. Това се случва през 1968 г. – цели четири години преди Боб Фоси да направи прочутия си едноименен филм с Лайза Минели в главната роля. Джуди харесва много романа, но е ужасена от факта, че трябва да пее. И тя, и режисьорът са напълно наясно, че тя просто не притежава нито глас, нито слух. „Въпреки това ще бъдеш Сали Боулз. Самата тя не може да пее, пише го в романа“ – казва ѝ композиторът Джон Кандер. И Джуди става Сали Боулз – с дрезгавия си, просмукан от цигари и уиски глас, който превръща песента в нахакан, леко циничен речитатив.

Спектакълът е голямо предизвикателство за Джуди, далеч от всичко, което е правила до този момент. Може би затова тя си спомня този период като един от най-щастливите в кариерата си. Чувства се като настръхнала котка преди всяко представление – докато полагат яркозеления лак на ноктите ѝ (специално донесен от Америка) и ѝ поставят изкуствените мигли, направени от гримьорките в театъра с тънки черни хартиени ленти, навивани около молив... Лондон и до днес помни това „Кабаре“.

През 1969 г. част от трупата на Шекспировия театър заминава на двумесечно турне в Австралия. Джуди е част от турнето, Майкъл Уилямс – не. По време на пътуването трупата преживява истински кошмар – един от актьорите (според някои слухове двамата с Джуди са били гаджета) се самоубива със свръхдоза хероин. Джуди говори с него предишната вечер и вижда, че той е изпълнен с неудовлетвореност, гняв и необяснимо отчаяние. Притеснена, рано на другата сутрин отива до стаята му, за да види как се чувства. Пред вратата заварва режисьора Тревър Нън, изпаднал в шок. „Не влизай, Джуди! Не искаш да видиш това“ – казва ѝ той и решително ѝ препречва пътя.

След трагичния инцидент Денч, както и останалите актьори изпаднали в нещо като колективна депресия. Слуховете за евентуалния провал на турнето достигнали бързо до Лондон и когато Майкъл Уилямс разбрал за това, взел първия самолет за Австралия. Не се обадил на никого, не попитал дали може, дали трябва, дали искат... Просто заминал, за да бъде заедно с колегите си и най-вече с Джуди. Когато го видяла срещу себе си от плът и кръв, прекосил половината свят, за да я утеши, тя разбрала, че не иска никога повече да се разделят. И не се разделили цели 30 години.