Джуди Денч и последната буря
На 91 години лейди Джуди Денч обяви, че се оттегля от актьорството. Вече не може да чете (добре че са аудиокнигите!), нито да гледа телевизия. Понякога си фантазира, че има сили за още една последна роля. Друг път вижда призраци. „Как ги виждам, когато не виждам!“ – чуди се тя. Понякога се улавя, че скучае, и буквално сама си удря шамар. Ако е научила нещо от живота, това е, че трябва на всяка цена да продължаваш да се бориш със скуката и с изкушението да се отпуснеш.
Ирина Иванова 06 April 2026
Джуди, в твоето лице всичко е сгрешено!
Дебютът на Джуди на професионалната сцена е през 1957 г. – Офелия в „Хамлет“ на сцената на прочутия „Олд Вик тиътър“. Веднага след това на „Бродуей“ играе Мария в „Дванайста нощ“ и Жулиета в „Ромео и Жулиета“. Eдин от режисьорите ѝ заявява: Джуди, в твоето лице всичко е сгрешено! Критиците също се изказват, меко казано, неласкаво. Нападат я за каквото се сетят – за ръста ѝ, носа ѝ, прическата, костюмите... Спасява я реакцията на баща ѝ, който след като прочита едно от най-негативните ревюта, затваря вестника, засмива се и каз-ва: „Страхотно! Забелязаха те!“ Джуди продължава да реве като магаре, но все пак запомня думите на баща си. И по-късно разбира, че той е прав. „Говорете и пишете, каквото искате! Проклети идиоти!“ – отсича тя в мига, в който взима решение никога повече да не пророни и една сълза заради мнението на другите.
Успоредно с ролите в театъра Джуди Денч снима много и за телевизията. На 30-годишна възраст за първи път опитва силите си в киното – във филма „Третата тайна“ (1964) на Чарлс Криктън. Първоначално се чувства ужасно – в театъра всеки път можеш да направиш нещо различно в рамките на един и същ спектакъл, в киното е това, което е, и точка.
Приблизително по същото време, в средата на 60-те, докато e в Кралския Шекспиров театър, Джуди става близка с колегата си Майкъл Уилямс. Майки, както го нарича Джуди, е син на застраховател, роден е в Манчестър и е завършил колежа „Сейнт Едуардс“ в Ливърпул, където учителят му по английски език го заразява със собствената си мания по Шекспир. След като отбива военната си служба, Майки печели стипендия за Кралската академия за драматично изкуство, завършва през 1959 г. и няколко години по-къс-но се озовава право в Шекспировия театър, където се запознава с Джуди Денч.
В началото са колеги, после стават приятели. Майкъл Уилямс има покоряващо чувство за хумор и изключително актьорско въображение. За Джуди е странно, че е ревностен католик (тя самата е квакерка и никога не се отказва от религиозната си принадлежност), но постепенно разбира, че вярата няма да е проблем помежду им.
