Доктор Сураж Самтани е начело на Центъра за здравословно стареене на мозъка в университета в Сидни. Един ден получава мейл да се включи в документален филм, и то с холивудската звезда Крис Хемсуърт. Бащата на Крис наскоро е бил диагностициран с Алцхаймер. 

"Крис Хемсуърт: едно незабравимо пътуване“ бащата и синът се отправят на пътешествие в миналото, опирайки се на науката за социалната свързаност и как тя може да подпомага функционирането на паметта. Сураж е техен консултант, тъй като това е неговата експертиза – терапия със спомени и социални връзки. 

Сураж, нека започнем с документалния филм – как точно се включи в проекта?

Получих имейл в университетската си поща с въпрос дали искам да бъда учен в документален филм на National Geographic. Помислих, че е спам, за малко да го изтрия, защото си казах: „Току-що минах обучение по киберсигурност, трябва да разпознавам фалшиви имейли“. Но после реших да потърся в Google и видях, че наистина са създали поредицата Limitless. Затова им отговорих. Казаха ми: „Не искаме само да консултирате – искаме да се снимате с Крис и да бъдете пред камера“. И това беше невероятно.

Откъде тръгнахте?   

Всичко трябваше да започне с това какво наистина е доказано, че забавя когнитивния спад или подобрява когнитивните способности поне в краткосрочен до средносрочен план. Ние знаем от нашите собствени изследвания в Центъра за здравословно стареене на мозъка, че социалните връзки са много важни. Също знаем, че терапията чрез спомени е изключително мощна за подобряване на когнитивните функции и настроението. Затова решихме да обсъдим с екипа на National Geographic как да вплетем това в историята и да го превърнем в нещо, което наистина може да се направи. Понеже и Крис, и Крейг обичат мотоциклети, възникна идеята да пътуват заедно и да се върнат в града, където е израснал Крис. Има нещо много силно в това да се свържеш отново със стари места и хора. Виждаме ефекта при Крейг.

Терапията чрез спомени действа ли при всички пациенти с деменция?

Повечето изследвания върху тази терапия са при хора с Алцхаймерова деменция. Има над 100 вида деменция, но Алцхаймер представлява 60–80% от случаите със загуба на памет. Терапията чрез спомени – преглеждане на стари снимки, стари песни, стари истории – е много личен, емоционален и прекрасен начин да върнем някого към живот. Когато виждаме хора, които са силно затворени и мълчаливи, тази терапия ги оживява, започват да говорят, сякаш са отново себе си. Променя се атмосферата в стаята. И това може да се види във филма. Беше наистина удивително.

Крис и Крейг често ли искаха професионалното ти мнение – какво да правят и как да го направят?

Крис и Крейг се опитваха да имат естествено преживяване – просто да се забавляват по време на това пътуване. Ние, разбира се, ги съветвахме как да вплетат научните подходи – кога е подходящият момент за този наистина личен разговор с Крейг, как да се справят, ако той се обърка или дезориентира, как да го върнат в настоящия момент. И как да реагират на тези промени в мисленето и паметта му. Така че опитвах се да им давам съвети как да реагират в тези ситуации от моя клиничен и научен опит.

А социалният елемент – социалната връзка и социалното „свързване“ – как се вписва в терапията при деменция?

Социалните връзки са нещо, в което сме специализирани в Центъра за здравословно стареене на мозъка. Ние сме един от водещите научни институти за деменция в света и сме прекарали много време в търсене на точната „рецепта“ за здравословно стареене на мозъка. Открихме, че има два ключови елемента: прекарване на време с приятели и семейството и наличието на човек, на когото да се довериш. И когато имаме тези два елемента, не само намаляваме наполовина риска от деменция, но и забавяме когнитивния спад. Затова много държахме това да е част от епизода. А причината да смятаме, че подобно нещо работи, е самият механизъм на социално свързване и социално сближаване. Социално свързване е когато имаме много различни дейности с различни хора, които познаваме – това силно стимулира мозъка. Много е полезно да учим нови неща, да правим неща заедно с други хора – това тренира паметта ни, езика ни. А социалното сближаване намалява стреса и възпалението в мозъка чрез разговори с човек, на когото наистина вярваме.